Определение № 2339 от 09.05.2025 г. на ВКС по гр. д. № 188/2025 г.

Производство по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх.№ 20189 от 21.11.2024 год. /изпратена по пощата на 18.11.2024 год./ на „Балканпроект“ ЕООД срещу определение № 4994 от 04.11.2024 год., постановено по гр. дело № 3697/2024 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК, с което е оставена без разглеждане молбата на „Балканпроект“ ЕООД за отмяна на решение № 330 от 26.05.2023 год., постановено по гр. дело № 11/2023 год. по описа на Софийски окръжен съд като недопустима. С жалбата се иска отмяна на определението като неправилно. Поддържа се, че в закона не е установено правило, че на отмяна подлежат само актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо. Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, било постановено в разрез с принципите в гражданското право, залегнали в общата част на ГПК. Пред тричленния състав на ВКС била поискана и отмяна на самото възлагателно постановление, по което искане обаче нямало произнасяне. С частната жалба е направено и искане за отправяне на преюдициално запитване до Съда на Европейския съюз, а с молба с вх. № 1354 от 23.01.2025 год. частният жалбоподател е поискал сезиране на Конституционния съд за установяване на противоконституционност на разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК. Ответниците по частната жалба „Уникредит Булбанк“ АД и Национална агенция по приходите не са депозирали писмени отговори. Частната жалба е депозирана от надлежна страна, в законоустановения срок и срещу подлежащ на обжалване по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК съдебен акт, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да остави без разглеждане молбата за отмяна на решение № 330 от 26.05.2023 год., постановено по гр. дело № 11/2023 год. по описа на Софийски окръжен съд, тричленен състав на Върховният касационен съд е приел, като се е позовал на разясненията по т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, че посоченото решение е постановено в производство по реда на чл. 435 и сл. ГПК, което е контролно-отменително и в което се разрешава процесуалноправен спор и не се формира сила на пресъдено нещо по материалноправен спор; то не се ползва със сила на пресъдено нещо относно изпълняемото право и не е в състояние да формира сила на пресъдено нещо по законосъобразността на процесуалната дейност на изпълнителния орган, която да бъде съобразена в спорове, в които се третира същия процесуален въпрос, поради което не се включва в предметния обхват на извънинстанционното производство по отмяна по реда на глава 24 ГПК. Определението е правилно. Проверката на допустимостта на молбата за отмяна по реда на чл. 307 ал. 1 ГПК обхваща на първо място наличието на подлежащ на отмяна съдебен акт. Съгласно разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, отмяната е извънреден процесуален способ за защита срещу влезли в сила неправилни съдебни решения, когато неправилността се дължи на някое от изчерпателно изброените в чл. 303, ал. 1 и чл. 304 ГПК основания. Целта на отмяната е преодоляване на формираната неправилно сила на пресъдено нещо на съдебния акт и възстановяване висящността на производството по спора за отстраняване на произтичащия от порока на съдебния акт резултат. Поради това производството по отмяна е относимо само към определена категория съдебни актове – влезли в сила неправилни решения, ползващи се със сила на пресъдено нещо, и определения, имащи техните правни последици, каквото е определението за прекратяване на делото поради отказ от иска. Тези особености на производството по чл. 303 – чл. 309 ГПК изключват от предметния му обхват решенията на окръжния съд, постановени по жалби срещу действията на съдебния изпълнител – каквото е именно и решението по гр. дело № 11/2023 год. по описа на Софийски окръжен съд, поради негодността им да породят сила на пресъдено нещо /т. 3/. В този смисъл съставът на ВКС, ІІІ г. о., е достигнал до правилен и съобразен със задължителната тълкувателна практика по приложението на закона извод за недопустимост на подадената от „Балканпроект“ ЕООД молба за отмяна, след като е констатирал, че атакуваното решение не попада в кръга на актовете, подлежащи на отмяна на някое от основанията по чл. 303 и чл. 304 ГПК. Във връзка с доводите в частната жалба следва да се посочи, че съгласно чл. 130, ал. 2 ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове. Следователно дадените в тях разрешения се ползват със задължителна сила и съдилищата, без изключение, са длъжни да ги прилагат. Настоящият съдебен състав не може да осъществява преценка дали са налице основания за допълване на определение № 4994 от 04.11.2024 год., постановено по гр. дело № 3697/2024 год. по описа на ВКС, ІІІ г. о., ГК – компетентен да се произнесе по искането на молителя по чл. 250 ГПК е съставът на ВКС, който е постановил определението, чието допълване се иска. Във връзка с искането си за отправяне на преюдициално запитване частният жалбоподател не е посочил каквито и да е основания, които ВКС да подложи на преценка, поради което и същото следва да бъде оставено без уважение. Неоснователно е и искането на частния жалбоподател за сезиране на Конституционния съд на Република България с искане за обявяване противоконституционност на разпоредбата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК. Съгласно чл. 150, ал. 2 от Конституцията на Република България /КРБ/, всеки съд по искане на страна по делото или по своя инициатива може да сезира Конституционния съд с искане за установяване на несъответствие между закон, приложим по конкретното дело, и Конституцията. Нормата на чл. 437, ал. 4, изр. 2 ГПК е неприложима по настоящото дело, доколкото възможността за инстанционен контрол на съдебен акт изключва защитата по реда на глава 24 ГПК. А твърдяното от частния жалбоподател несъответствие между Конституцията и приетото в т. 3 от Тълкувателно решение № 7 от 31.07.2017 год. на ВКС по тълк. дело № 7/2014 год., ОСГТК, не може да бъде предмет на искане по чл. 150, ал. 2 КРБ. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд