Определение № 314 от 01.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3983/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по подадена касационна жалба от „Енерго-Про Продажби“ АД, чрез процесуалния представител адв. Л. М., срещу решение № 1011/25.07.2022 г. по в. гр. д. № 4/2022 г. на Варненски окръжен съд, ГО, 5 състав, постановено по реда на чл. 294 ГПК, в частта, с която е потвърдено решение № 1412 от 17.03.2020 г. по гр.д. № 18080/2019 г. на Варненския районен съд, с което е уважен предявения от Т. Г. Г. против „Енерго- Продажби“ АД отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, като е прието за установено, че ищецът не дължи на ответника разликата над 2397, 36 лв. до пълния предявен размер от 8145,44 лв., т.е. сумата от 5748,08 лв., представляваща стойността на доставена, но неотчетена ел. енергия за периода от 12.12.2017 г. до 11.12.2018 г. по партида с кл. № [ЕГН], аб. № [ЕГН], за обект на адрес: [населено място], [улица], за която сума е издадена фактура № 02867217 от 23.10.2019 г., с присъждане на разноски. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално неправилност на въззивното решение в обжалваната му част, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. С жалбата е представено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, в което като основания за допускане до касационно обжалване се сочи основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, основанието по чл.280, ал.2, пр.2 ГПК - вероятна недопустимост и основанието по чл.280, ал.2, пр.3 ГПК- очевидна неправилност. Формулирани са въпросите: 1. “Указанията по тълкуването и прилагането на материалния закон, задължават ли въззивния съд да приеме същото, каквото е приела касационната инстанция, щом този въпрос бъде поставен при новото разглеждане на делото?; 2. „Следва ли съдът да прецени доказателствената сила на експертизата с оглед обосноваността й? Независимо дали съдът възприема или не експертното заключение, той следва ли да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата?“; 3. „Задължен ли е съдът да обсъди допустимите и относими доказателства за установяване на размера на иска и едва след това да пристъпи към определяне на размера по своя преценка – чл. 162 ГПК?“; 4. „Длъжен ли е съдът да формира вътрешното си убеждение като прецени всички обстоятелства по делото при спазване на научните, опитните и логическите правила?. С писмения си отговор ответникът по касационната жалба Т. Г. Г. изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба. С решение № 60246/22.12.2021 г. по гр. д. № 252/2021 г. по описа на ВКС, IV г. о., е отменено предходното въззивно решение № 1078/09.10.2020 г. по в. гр. д. № 1607/2020 г. по описа на Варненския окръжен съд и делото е върнато за ново разглеждане на друг съдебен състав, с указания за приложимия материален закон и за назначаване на допълнителна комплексна електротехническа и софтуерна експертиза за изясняване на релевантни за спора обстоятелства. При повторното разглеждане на делото, въззивният съд е приел, че Т. Г. Г. е потребител на ел. енергия за обект, находящ се в [населено място], [улица]. На 11.12.2018 г. е извършена проверка на СТИ и са отчетени стойности в повече от две тарифи, поради което електромерът е демонтиран за извършване на проверка в БИМ и на негово място е монтиран нов; при извършената метрологична експертиза на СТИ в БИМ - РО Варна е установено, че през него е преминала ел. енергия в регистър Т3 в размер на 42587,8 кВтч, както и че електромерът съответства на метрологичните характеристики и отговаря на изискванията за точност при измерване на ел. енергия, но не съответства на техническите характеристики; че отизслушаното по делото заключение на СТЕ се установява, че процесният електромер е преминал метрологична проверка през 2015г., като метрологичната му годност е шест години, натрупването на ел. енергия в тарифа 1.8.3 е в резултат на неправомерно вмешателство в програмата за параметризация на СТИ, по-точно в тарифната схема, като това се осъществява чрез използване на специализирана техника и парола за достъп второ ниво. Взел е предвид и че в открито съдебно заседание проведено пред първата инстанция, вещото лице е заявило, че е практически невъзможно начисленото количество ел. енергия да се консумира за една година, който извод е направен и в заключението на допусната нова СТЕ, както и че процесното количество е преминало за по- дълъг период от време от 1210 дни /от установената от вещото лице дата на параметризация на 19.08.2015 г. до датата на демонтажа - 11.12.2018 г./. Прието е, че спорното количество ел. енергия, дори да е преминало и да е било консумирано, това е станало за период, много по-голям от процесния едногодишен, за който е издадена фактурата. Съобразил е периодично променяните от КЕВР цени за технологичен разход за целия период от 1210 дни, за което вещото лице е посочило и конкретните решения на Енергийния регулатор, като е изчислена общата левова равностойност за цялото количество ел. енергия от 42 587,8кВтч /при изчислена средно дневно 34,34кВтч/ за битови абонати, възлизаща на сумата от 5765,90 лв. и 1158,18 лв. ДДС или общо 6924,08 лв. За процесния едногодишен период 2017-2018 г. т.е. за 365 дни, максималното количество ел. енергия, което би могло да премине /вещото лице посочило, че максимална мощност от 60 Ампера дори да е възможна, то това не би могло да бъде за продължително време, тъй като поради претоварване ел. инсталацията може да дефектира/ би могло да бъде 12 534,1кВтч. Позовавайки се на констативната част от експертизата, въззивният съд е определил по реда на чл. 162 ГПК размера на общата левова равностойност за цялото количество ел. енергия, доставено за процесния период. При съобразяване действалите към процесния период цени за технологичен разход, определени с решенията на КЕВР, заедно с всички останали добавки към тях, е изчислено, че за периода 12.12.2017 г. - 30.06.2018 г. - 201 дни по 34,34кВтч по 0,15503 лв., възлиза на 1070,07 лв; за периода 01.07.2018 г. - 11.12.2018 г. - 164 дни по 34,34 кВтч по 0,16473, възлиза на 927,72 лв, като общо за целия процесен едногодишен период общият сбор е равен на 2397,36 лв., с ДДС. Ето защо е счел, че отрицателният установителен иск е неоснователен до посочения размер за процесния едногодишен период и е уважен за разликата над тази сума до общо претендираната от 8145,44лв., въз основа на издадената за едногодишен период фактура № 02867217 от 23.10.2019 г. По основанията за допускане на касационно обжалване. Настоящият съдебен състав на ВКС счита, че въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.2, пр. 2 ГПК, тъй като от данните по делото не може да се направи предположение, че е процесуално недопустимо. Вероятната недопустимост е аргументирана с довода, че въззивният съд се е произнесъл извън предмета на спора, тъй като „Ответникът нито в отговора на исковата молба, нито във въззивната жалба е твърдял, че изчисленото количество е реално доставено за период от една година“. В практиката на ВКС трайно се приема, че когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, съдът се е произнесъл извън заявения предмет на делото и обема на търсената защита, решението е недопустимо. Предметът на спора се определя от посочените от ищеца като основание на иска обстоятелства и от търсената от него защита. В случая ищцата Т. И. е посочила,че й е издадена фактура № 01286721716/23.10.2019г. за коригиране на сметката й за електроенергия на нейн обект в [населено място], [улица], за периода от 12.12.2017г. до 11.12.2018 г. /период на начисленото общо количество ел. енергия от 42587 кВТч., посочен и в изготвеното от самото дружество Становище за начисление на ел. енергия по процесната фактура/ на стойност 8145,44 лв., която иска да бъде установено, че не дължи, по които именно фактически твърдения, определящи предмета на делото и обема на търсената защита, съдът се е произнесъл по същество, поради което и настоящият състав счита, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване поради недопустимост на решението на основание чл.280, ал.2, пр.2 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. По смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, очевидна неправилност е налице при установими пряко и единствено от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание или е приложена несъществуваща или отменена норма, при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нарушения на императивна материалноправна норма или на основополагащи процесуални правила. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното решение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Решението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Не налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, когато е постановен в противоречие с практика на ВКС или когато е необоснован поради неправилно възприемане на фактическата обстановка, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, в които случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 - т. 3 във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по поставения първи въпрос. Така поставеният въпрос не покрива изискванията за правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а представлява оплаквания във връзка с допуснати съществени процесуални нарушения при анализа на събраните доказателства- чл.281, т.3 ГПК. Крайните изводи за възприетата от въззивния съд фактическа обстановка и преценката му за събраните по делото доказателства, не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по селектиране на касационните жалби по реда на чл.288 ГПК, а само след допускане на обжалваното решение до касация по конкретно поставен от касатора правен въпрос, по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Липсата на въведен правен въпрос, като общо основание по чл.280, ал.1 ГПК, е достатъчно за недопускане на касационно обжалване на решението, съгласно дадените с в т.1 от ТР № 1/09.12.2009 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК разяснения. Отделно от изложеното, в съдебната практика на Върховния касационен съд е изяснено, че когато определено количество електроенергия е доставено, но поради външна намеса в тарифния план е била отчетена енергия в по-малък размер и съответно е заплатена по-малка цена от реално дължимата, купувачът дължи доплащане на разликата. Дори и да липсва специална правна уредба /преди ПИКЕЕ от 2013 г. и след отмяната им от Върховния административен съд и създаване на нови правила/, същият извод следва от общата разпоредба на чл.183 ЗЗД, че купувачът по договор за продажба е длъжен да заплати цената на доставената стока с оглед принципът за недопускане на неоснователно обогатяване. За да възникне правното задължение на крайния клиент за заплащане на продажната цена, доставчикът следва да установи действително доставеното количество електрическа енергия за минал период, като това важи и в случаите когато върху средството за търговско измерване е извършено неправомерно въздействие, в резултат на което с него е измерена цялата доставена енергия, но тя не е отчетена правилно. Установяването на вземането като съществуващо предполага доказване на факта на реалното потребление за конкретен период от време, без оглед на какво се дължи обстоятелството, че доставката не е надлежно отчетена със средство за търговско измерване. Въззивният съд е изпълнил указанията на касационната инстанция по приложението на материалния закон, поради което доводите на касатора, във връзка с повдигнатия правен въпрос, разрешен с отменителното решение на ВКС, не могат да бъдат преразглеждани /в същия смисъл решение № 257/23.10.2013 г. на ВКС по гр.д. № 3571/2013 г., I г.о./. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по втория въпрос. Поставеният в т. 2 процесуалноправен въпрос, обуславя изхода на делото, но не е решен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС- напр. решение № 108/16.05.2011 г. по гр.д.№ 1814/2009 г., ІV г.о. и решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., в които се приема, че заключението на вещото лице, като всяко доказателствено средство, трябва да бъде обсъдено наред с всички доказателства по делото. Съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице, дори и когато страната не е направила възражения срещу него – чл.202 ГПК, а да прецени доказателствена му сила съобразно обосноваността му. Независимо от това дали възприема или не експертното заключение, той следва да изложи мотиви, обосноваващи преценката му за годността на експертизата. Въззивният съд е приел в случая, че максималното количество, което може да се натрупа през исковия период, по действащите към този момент цени на електроенергия, е на стойност от 2397,36 лв., с оглед на което претенцията е неоснователна да този размер. Абонатът дължи действително доставеното количество електроенергия, което се доказва от комплексната СТЕ по делото, поради което констатациите на съда, въз основа на които е достигнал до извод за частична основателност на иска, са изцяло в съответствие с практиката на Върховния касационен съд в решение по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ т.о., с което се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали събрани доказателства. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване по третия поставен въпрос. Така поставеният правен въпрос е релевантнен, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с установената трайна практика на Върховния касационен съд, с която е разяснено, че когато предмет на спор е възможността количеството неотчетена във визуализираните регистри ел. енергия, за която е издадена корекционната фактура, да е доставена и потребена от абоната за 1-годишния период по чл. 50 ПИКЕЕ /отм./,съдът следва да определи размера на неотчетеното количество ел. енергия преминало през СТИ за исковия период, включително и по реда на чл. 162 ГПК- решение №117/06.07.2022 г. по гр. д. № 4368/2021 г., ІІІ г. о., решение № 60190/17.12.2021 г. по гр. д. № 3433/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60191/ 22.12.2021 по гр. д. № 3651/2020 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 60235/ 09.11.2021 г. по гр. д. № 165/2021 г., IV г.о. и др. В случая въззивният съд е приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че претендираното за заплащане количество енергия- 42587,8 kWh, е технически невъзможно да е преминало през СТИ и да е било доставено на ищцата за процесния едногодишен период, поради което съобразно експертното заключение е определил реално потребената за този период ел.енергия и стойността й, респ. за този доказан размер потребление е отхвърлил отрицателния установителен иск като неоснователен. Ето защо не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Неоснователно е искането на касатора за допускане до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по четвъртия въпрос. Поставеният в т. 4 процесуалноправен въпрос, обуславя изхода на делото, но не е решен в противоречие, а в съответствие със съдебната практика на ВКС, съгласно която при преценката на релевантните за спора факти съдът следва да изхожда от логическите и научните правила, обезпечаващи истинността на неговите констатации. В случая въззивнитя съд, съобразявайки се с така установената практика, е кредитирал заключението на СТЕ и е формирал извод за практически максималното количество ел. енергия, която би могла да премине през съоръженията в обекта на абоната за предявения период с оглед особеностите му като битов и пропускателната възможност на наличния предпазител. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решение № 1011/25.07.2022 г. на ОС- Варна, ГО, 5 състав, постановено по в.гр.д.№ 4/2022г. Независимо от изхода на производството и заявената от страна на ответника по касация претенция за разноски, такива не следва да му бъдат присъждани предвид липсата на доказателства за извършването им /т.1 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по т.д.№ 6/2012 г. на ОСГТК. Воден от изложеното, ВКС, ГО, ІV състав,