Определение № 3758 от 26.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2477/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по подадена от В. Ц. Х. и Л. Л. К. частна жалба срещу определение № 3259/06.03.2024 г. на СГС, ІІІ- „б“ състав, постановено по гр.д. № 471/2023 г. ВКС, ГК, състав на Четвърто отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна и срещу определение на ВКС, което подлежи на обжалване. Производството е образувано по предявен от „Топлофикация- София“ ЕАД срещу В. Ц. Х. и Л. Л. К. иск с правно основание чл.422 ГПК, вр. чл.415 ГПК, вр. чл. 124 ГПК. С решение № 458396/26.07.2016г. по гр.д. № 67372/2016г. СРС, ІІІ ГО, 150 състав е уважил предявени иск. С решение № 5013/28.09.2023г-. по гр.д. № 471/23г., СГС, ГО, ІІІ- „б“ въззивен състав е оставил в сила, постановеното от СРС, ІІІ ГО, 150 състав решение № 458396/26.07.2016 г. по гр.д. № 67372/2016г. На 08.12.2023г. по делото е постъпила касационна жалба от В.Х. и Л.К. срещу решение № 5013/28.09.2023 г. на СГС, ГО, ІІІ- „б“ въззивен състав, постановено по гр.д. № 471/23 г. С определение № 3259 от 06.03.2024г., СГС, ІІІ- „б“ въззивен състав, на осн. чл. 286, ал.1, т. 3, вр. чл. 280, ал.3, т.1 ГПК, е върнал касационната жалба на В.Х. и Л.К., срещу което определение В. Х. и Л. К. са подали частна жалба с вх. № 33998/25.03.2024 г., по която е образувано гр.д. № 1502/24г. по описа на САС, ТО, 13 състав. С определение № 1302/05.06.2024 г., САС, ТО, 13 състав е прекратил производството по образуваното пред него в.ч.гр.д. № 1502/24г. и го е изпратил на ВКС по компетентност. Предмет на обжалване е определение № 3259/06.03.2024 г. на СГС, ІІІ- б състав, с което на осн. чл. 286, ал.1, т. 3, вр. чл.280, ал.3, т.1 ГПК /некоректно посочено „чл.280, ал.2 ГПК“/ е върната касационната жалба на В.Х. и Л.К.. В т.1 от ТР № 2/23.06.2022 г. по тълк.д. № 2/2018г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че определението на апелативен съд, постановено по чл. 274, ал. 2, предл. второ от ГПК, с което е потвърдено преграждащо развитието на производството определение или разпореждане на окръжен съд като въззивна инстанция, не подлежи на касационно обжалване. В мотивите към тълкувателното решение обаче е разяснено, че така даденото разрешение не се отнася до определението на апелативен съд, с което се потвърждава разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба, за връщане на частна касационна жалба и за връщане на частна жалба против свое определение по чл. 274, ал. 1, предл. първо от ГПК, защото, както е прието в т. 10 на ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, тези разпореждания са действие по администриране на касационната жалба, респективно на частната касационна жалба, които действия не се извършват от окръжния съд в качеството на въззивна инстанция. Следователно, съгласно така дадените от ОСГТК задължителни указания и разяснения по тълкуването и прилагането на процесуалния закон, произнасянето по частната жалба срещу разпореждането на окръжен съд за връщане на касационна жалба не попада в приложното поле на чл. 274, ал. 2, изр. първо, предл. второ от ГПК, т. е. не е от компетентността на съответния апелативен съд, а на Върховния касационен съд, който е функционално компетентен да се произнесе и по самата касационна жалба. Обжалваното определение е правилно. В нормата на чл. 280, ал. 3, т. 1 от ГПК е установена касационна необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. В разпоредбата на чл. 286, ал. 1, т. 3 от ГПК е предвидено правомощие на администриращия въззивен съд да върне касационната жалба, когато въззивното решение не подлежи на касационно обжалване по чл. 280, ал. 3 от ГПК. В случая с оглед цената на предявения иск от 2128,99 лв. съставът на Софийски градски съд правилно е приел, че подадената срещу въззивното решение касационна жалба е недопустима, поради което определението за нейното връщане следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, ГК, състав на ІV гр. отд.,