Определение № 1970 от 22.04.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2643/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба от Л. В. Ч., подадена чрез адв. Т. П., против въззивно решение № 326/27.02.2023 г., постановено по в. гр. д. № 419/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, с което е потвърдено решение № 260190/19.08.2021 г. по гр. д. № 545/2019 г. на Районен съд - Поморие, с което е отхвърлен иска, предявен от Л. В. Ч., [дата на раждане], гражданин на Руска Федерация, срещу ответниците ,,Хидрооборудване Спиди енд Трейд“ ЕООД, М. Н. М. и Н. А. М. за обявяване за недействителен по отношение на ищеца на договор за покупко-продажба на недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 113, том 1, рег. № 0933, нот. дело № 90 от 23.10.2018 г. по описа на нотариус Д. Г., с район на действие Районен съд - Поморие. С решението са присъдени разноски. В касационната жалба се релевират доводи за недопустимост и неправилност на обжалваното решение, поради нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за касационно обжалване по чл. 281, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, касаторът се позовава на основанията за допускане до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и ал. 2, предл. 2 и 3 ГПК по следните правни въпроси: 1. „Следва ли въззивният съд да се произнесе по спорния предмет по делото, като подложи на самостоятелна преценка доказателствата, подкрепящи защитните тези на страните, и изложи свои мотиви по всички надлежно заявени и поддържани от страните възражения и доводи при съблюдаване на очертаните с въззивната жалба предели на производството?“; 2. „В хипотезата на възмездно разпореждане с недвижим имот, знанието на приобретателя по сделката за неговия увреждащ ефект по отношение на кредитор на прехвърлителя, като условие за успешното провеждане на иск с правно основание чл. 135 ЗЗД, следва ли да се отнася и до личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане?“ и 3. „С какви доказателствени средства следва да се установи знанието на лицата, с които длъжникът е договарял, за увреждане на кредитора: дали знанието за увреждане по чл. 135, ал. 1 ЗЗД следва да се установи с преки доказателства или може да се счита доказано въз основа на поредица от установени косвени факти и обстоятелства?“. Сочи, че първият въпрос е решен в противоречие с решение № 134/30.12.2013 г. по т. д. № 34/2013 г. на ВКС, II т. о., решение № 75/20.06.2016 г. по т. д. № 1608/2015 г. на ВКС, II т. о., решение № 94/13.09.2016 г. по т. д. № 3768/2014 г. на ВКС, II т. о., решение № 161/04.10.2016 г. по т. д. № 2220/2015 г. на ВКС на II т. о. и решение № 202/25.01.2018 г. по т. д. № 1826/2016 г. на ВКС, I т. о., вторият с решение № 60/20.04.2017 г. по гр. д. № 3094/2016 г. на ВКС, IV г. о. и третият с решение № 61/01.03.2016 г. по гр. д. № 4578/2015 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 189/17.01.2018 г. по т. д. № 2646/2016 г. на ВКС, II т. о. Поддържа и, че решението е вероятно недопустимо и очевидно неправилно. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответниците по касационната жалба М. Н. М. и Н. А. М., в който излагат съображения, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението, а по същество същото е правилно и законосъобразно. Насрещната страната ,,Хидрооборудване Спиди енд Трейд“ ЕООД не е подала писмен отговор и не изразява становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на ІV гражданско отделение, за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, от надлежна страна с правен интерес да обжалва постановения съдебен акт, срещу въззивно решение, което е с допустим предмет на касационно обжалване, поради което е процесуално допустима. При съвкупна преценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е приел за установено, че по силата на влязло в законна сила решение на 16.09.2020 г. ответното дружество – „Хидрооборудване Спиди Енд Трейд“ ЕООД със седалище гр. Поморие е осъдено да заплати на Л. В. Ч. сума в размер на 20 000 евро, представляваща заплатена продажна цена по развален предварителен договор за продажба на недвижим имот от 03.08.2015 г., както и сума в размер на 5000 евро, представляваща двоен размер на дадения задатък, дължим на основание т. 3.6 за неизпълнение на договорните задължения на продавача. Ищцата притежава качеството на кредитор по отношение на ответното дружество. С договор за покупко-продажба на недвижим имот с нотариален акт № 113 от 23.10.2018 г. е налице разпореждане с част от имуществото на длъжника и тъй като увреждането е от категорията на обективните предпоставки, то следва да се приеме, че с извършените сделки длъжникът е увеличил неплатежоспособността си. Предвид възмездния характер на сключения договор, за да се приеме, че е налице увреждане на кредитора следва да е налице и третата предпоставка – знанието за увреждане от страна на приобретателя по сделката – в конкретния случай – М. Н. М. и съпругата му Н. А. М.. В конкретния случай – по делото няма никакви данни, от които да бъде направен извод, че управителят на ответното дружество и двамата ответници имат каквито и да са родствени връзки – тоест – не може да се презумира знание за увреждане от страна на ответниците по смисъла на чл. 135, ал. 2 ЗЗД, поради което знанието на ответниците за увреждането на кредитора на „Хидрооборудване Спиди Енд Трейд“ ЕООД следва да бъде доказано при условията на пълно и главно доказване. По делото има данни единствено, че ищцовата страна е прекратила сключения с ответното дружество предварителен договор от 03.08.2015 г. с предявяване на исковата молба – 18.09.2018 г., но липсват данни кога това волеизявление е достигнало до дружеството и от точно кой момент е възникнало вземането в полза на Л. Ч. – данни в този смисъл не могат да бъдат изведени и от мотивите на постановените съдебни решения, с които ответното дружество е осъдено да заплати на Л. Ч. дължимите суми на основание разваления от нейна страна предварителен договор от 03.08.2015 г. Изискуемостта на вземане, възникнало вследствие на развален договор настъпва от отпадане на основанието по смисъла на чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД – тоест от момента на разваляне на договора, но по делото няма данни за точния момент кога е осъществен този факт. При положение, че вземането на Л. Ч. е възникнало преди увреждащото действие, за да бъде уважена претенцията, следва да бъде установено единствено знанието на третото лице, правоприемник на длъжника – М. М., за увреждането на кредитора – Л. Ч. по аргумент от чл. 135, ал. 1, изр. 2 ЗЗД. В случай, че вземането на Л. Ч. е възникнало след увреждащото действие – тоест след сключеният между ответните страни договор за покупко-продажба на недвижим имот, за да бъде уважена претенцията, следва да бъде установен различен субективен елемент по смисъла на чл. 135, ал. 3 ЗЗД – длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора. От събраните по делото гласни доказателства и обясненията на управителя на ответното дружество и лично на ответниците М. Н. М. и Н. А. М. не се установява последната от предвидените предпоставки на чл. 135 ЗЗД, за да бъде уважена предявената претенция, а именно – при наличие на действия, които увреждат кредитора и които имат възмезден характер – знанието на лицето, с което длъжникът е договарял за увреждането на кредитора, както и не се установява намерение за увреждане от страна на третото лице. Допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното решение е валидно и допустимо. Не е налице релевираното от касатора основание за недопустимост на въззивното решение, респективно не е налице основание за допускане на касационно обжалване, поради вероятна процесуална недопустимост на съдебния акт. Правната квалификация се определя от съда при съобразяване на фактическите и правни твърдения на ищеца в исковата молба. Въззивният съд е изложил аргументите си за неоснователност и недоказаност на предявения отменителен иск - не е установено знанието на третото лице, правоприемник на длъжника, съставляващо субективен елемент на иска по чл. 135, ал. 1 ЗЗД. Посочил е, че при условие, че вземането е възникнало преди сключване на уреждащата сделка, доколкото не е известно кога е развален предварителния договор от ищцата, за уважаване на иска е необходимо от субективна страна, длъжникът и неговият правоприемник да са имали намерение да увредят кредитора. Доколкото, обаче не е установено знание у третото лице не може да се мисли за сговаряне между него и длъжника. Касаторът отъждествява очевидната неправилност с неправилността по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, която е основание за отмяна на въззивното решение. За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касация, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че същата да може да бъде констатирана от съда "prima facie" - без реална необходимост от анализ или съпоставяне на съображения за наличието или липсата на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Като квалифицирана форма на неправилност очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Доколкото решението "очевидно" съдържа в себе си субективен елемент /очевидното за едни може да не е очевидно за други/, разграничението между очевидната неправилност и неправилността на съдебния акт следва да бъде направено и въз основа на обективни критерии. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, който е постановен "contra legem" до степен, при която законът е приложен в неговия обратен, противоположен смисъл. Няма да бъде налице очевидна неправилност, когато въззивният акт е незаконосъобразен поради неточно прилагане и тълкуване на закона, както и когато актът е постановен в противоречие с практика на ВКС, включително с тълкувателни решения и постановления на ВКС, с актове на Конституционния съд или с актове на Съда на Европейския съюз /в тези случаи допускането на касационно обжалване е обусловено от предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2, във вр. с чл. 280, ал.1 ГПК/. Очевидно неправилен ще бъде съдебният акт, постановен "extra legem", т. е. когато съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или на несъмнено отменена правна норма. Неправилното решаване от съда обаче на спорни въпроси относно приложимия закон, относно действието на правните норми във времето и др., няма да обоснове очевидна неправилност и ще предпостави необходимостта от формулирането на въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК при наличието на допълнителните селективни критерии по чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. Като очевидно неправилен по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, следва да бъде квалифициран и въззивният съдебен акт, постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. Във всички останали случаи, необосноваността на въззивния акт, произтичаща от неправилно възприемане на фактическата обстановка, от необсъждането на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа свързаност, е предпоставка за допускане на касационно обжалване единствено по реда и при условията на чл. 280, ал. 1, т. т. 1 - 3 ГПК. В случая обжалваното решение не е очевидно неправилно, тъй като не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика. Първият поставен в изложението въпрос е решен в съответствие със задължителната практика на ВКС относно правомощията и задълженията на въззивния съд, който съобразно разпоредбите на чл. 235, ал. 2 и чл. 236, ал. 2 ГПК е длъжен да мотивира решението си като изложи фактически и правни изводи по съществото на спора и се произнесе по доводите и възраженията на страните в рамките на въззивната жалба и отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК. В настоящия случай въззивният съд е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, досежно установената фактическа обстановка, обсъдил е подробно събраните доказателства, възраженията и доводите на страните и е направил и свои фактически и правни изводи по съществото на правния спор. Предвид обосновката на касатора, този въпрос притежава правната характеристика на касационно основание – оплакване по същество на спора, което не подлежи на обсъждане в производството по чл. 288 ГПК и не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване. Вторият правен въпрос не е решен в обжалваното решение в сочения от касатора смисъл ,поради което не покрива изискването за общо основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК. Третият въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд, но не е решен в противоречие с цитираната в изложението практика на ВКС, в която е прието, че пълно доказване се изисква при главното и обратно доказване, за да постигнат своята цел, докато за насрещното доказване е достатъчно и само непълно доказване – при което се създава вероятност в съществуването или не на дадени факти и обстоятелства. Пълното доказване може да бъде осъществено, както чрез преки, така и чрез косвени доказателства. Преките доказателства пряко, непосредствено установяват обстоятелствата, отнасящи се към основния факт. Косвените доказателства дават указание за основния факт само косвено. Те установяват странични обстоятелства, но преценени в съвкупност с другите, служат за установяване на основния факт. Във веригата от косвените доказателства се включват и онези факти, които косвено установяват други косвени доказателства, непосредствено свързани с основния факт. Всяко едно от доказателствените средства може да бъде източник било на косвено, било на пряко доказателство, като гражданският процес не въздига определени видове доказателствени средства /веществени, писмени, гласни, признания на страните и заключения на вещите лица/ като по-значими или категорични в сравнени с други. Те се преценяват поотделно, но и в съвкупност по правилата на чл. чл. 235 и чл. 12 ГПК. Пълно доказване може да се осъществи и само чрез косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени, достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да се установява без съмнение главният факт. Дали представените доказателства са косвени и дали те в съвкупност са достатъчни за установяване на факта се преценява във всеки отделен случай с оглед неговата конкретика.За да се приеме,че приобретателят по сделката е недобросъвестен, достатъчно е да знае,че продавачът му има дългове и че с продажбата на недвижимия имот той прави невъзможно удовлетворяването на кредиторите си или го затруднява,без да е необходимо да са му известни личността на кредитора и съдържанието на неговото вземане. Несъгласието на касатора с правните изводи на съда по доказателствата и крайния резултат на спора, не може да послужи като основание за допускане на касационно обжалване на решението. Предвид изложеното, не следва да се допуска касационна проверка на решението. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г. о.