Определение № 5991 от 19.12.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4398/2024 г.

ВКСIII гражданско отделение19.12.2024 г.докладчик Александър Цонев

Диспозитив

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3286 от 02.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1495/2024 г. на Варненския окръжен съд. ОСЪЖДА С. С. К. с ЕГН [ЕГН], да заплати на адв. Г. К. Г. от САК, адвокатско възнаграждение в размер на 400 /четиристотин/ лева, на основание чл. 38 ЗАдв. Определението не подлежи на обжалване. Председател: Членове:

Мотиви

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на С. С. К. срещу определение № 3286 от 02.08.2024 г. по в. ч. гр. д. № 1495/2024 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено определение № 5696 от 19.05.024 г. по гр. д. № 11932/2023 г. на Варненския районен съд, с което е прекратено производството по делото в частта по предявените искове с правно основание чл. 127, ал. 2 вр. чл. 59, ал. 9 СК и чл. 150 СК, на основание чл. 126, ал. 1 ГПК. В частната касационна жалба са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение, като се оспорва изводът на съда за приложимост на разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК в производствата по спорна съдебна администрация. Поддържа се становище за липса на обективен идентитет между делата и се излага, че по отношение на претенцията по чл. 150 СК, заявена по двете дела, началният момент, от който се претендира периодичното алиментно задължение е различен. В изложението към жалбата се иска допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК и се поставя следният процесуалноправен въпрос: в производствата по спорна съдебна администрация прилага ли се нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК, като се поддържа, че по него въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практика на ВКС, обективирана в решение № 471 от 16.01.2012 г. по гр. д. № 1522/2010 г. на IV г.о. на ВКС. В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК ответникът по жалбата Г. С. Г. излага становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване и за правилност на обжалвания акт. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Производството по гр. д. № 11932/2023 г. по описа на Варненския районен съд е образувано по искова молба вх. №68570/18.09.2023 г. на С. С. К. срещу Г. С. Г., с която се иска на основание чл. 59, ал. 9 СК, да бъдат изменени определените с влязло в законна сила съдебно решение № 260381/25.05.21 г. по гр. д. № 1444/2020 г. на Добричкия районен съд, потвърдено изцяло с решение № 176/29.11.2021 г. по в. гр. д. № 450/2021 г. на Добричкия окръжен съд, мерки относно местоживеенето, определяне режима на лични отношения, издръжката и даване заместващо съгласие по чл.127а, ал. 2 СК, по отношение на детето В. Г. Г.. На 14.06.2022 г. е образувано гр. д. № 1728/2022 г. по описа на Добричкия районен съд по подадена от С. С. К. срещу Г. С. Г. искова молба, с която са предявени следните искове: 1. иск по чл. 132, ал. 1, т. 1 СК да се лиши Г. С. Г. от родителски права по отношение на В. Г. Г., в условията на евентуалност да се ограничат; 2. иск по чл. 127 ал. 2 във вр. чл. 59 ал. 9 СК да се измени режимът на лични отношения на Г. С. Г. с детето В. Г. Г.; 3. иск по чл. 150 СК да се измени присъдената с решение № 176/29.11.2021 г. по в. гр. д. № 450/2021 г. на Добричкия окръжен съд издръжка. При тези данни въззивният съд е приел, че съгласно разпоредбата на чл. 126, ал. 1 ГПК, когато в един и същ съд или в различни съдилища има висящи две дела между същите страни, на същото основание и за същото искане, по-късно заведеното дело се прекратява служебно от съда, с изключение на делата за присъждане на първоначално непредявената част от вземане, предмет на дело по вече висящ частичен иск. Като е посочил, че цитираната разпоредба е обща и включва всички видове дела, доколкото в нея не е предвидено изключение, а целта й е да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. В конкретния случай съдът е констатирал, че са налице две висящи дела – гр. д. № 1728/2022 г. по описа на Добричкия районен съд и гр. д. № 11932/2023 г. по описа на Варненския районен съд, между същите страни, на същото основание и за същото искане по смисъла на чл. 126, ал. 1 ГПК, поради което по-късно заведеното /това пред Варненския районен съд/ подлежи на прекратяване и е потвърдил първоинстанционното определение като правилно и законосъобразно. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Съгласно ТР № 1/2010-ОСГТК, за да бъде допуснато касационно обжалване, касаторът следва да формулира правен въпрос, обусловил изводите на въззивния съд по предмета на спора, по отношение на който да са осъществени допълнителни предпоставки, визирани в т. 1 - т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Поставеният от жалбоподателката въпрос е обуславящ за изхода на конкретния спор, т.е. осъществява общото основание за допускане на касационния контрол, но спрямо него не е налице допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като е разрешен в съответствие с практиката на ВКС. С установената в чл. 126, ал. 1 ГПК забрана за едновременно разглеждане от съда на две дела, които имат идентични страни и спорен предмет, и в рамките на които се търси идентична съдебна защита, се цели да се предотврати постановяването на противоречиви съдебни решения, съдържащи разнопосочно произнасяне по повод на едно и също спорно право или правоотношение. Ето защо съдът, пред който е образувано по-късно заведеното дело, е длъжен да го прекрати служебно, след като констатира недопустимостта на предявения иск. Като е без значение характерът на производството. Нормата на чл. 126, ал. 1 ГПК е обща и намира приложение и в производствата по спорна съдебна администрация /в този смисъл решение № 119 от 17.04.2015 г. по гр. д. № 3368/2014 г., IV г.о. на ВКС/. Поради изложеното, не се установяват предпоставките за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на спора, в полза на адв. Г. К. Г. от САК следва да се присъди, на основание чл. 38 ЗАдв., адвокатско възнаграждение за настоящото производство в размер на 400 лв. В производството по гр. д. № 11932/2023 г. по описа на Варненския районен съд адв. Г., пълномощник на ответника Г. С. Г., е разполагал с процесуалната възможност да инициира производство по чл. 248 ГПК и да иска присъждане на разноски за първата съдебна инстанция, доколкото същите не са присъдени с постановеното по делото прекратителното определение. Ето защо с настоящото определение не дължи присъждане на разноски в полза на адв. Г. за осъществено от него безплатно процесуално представителство на Г. С. Г. в производството по гр. д. № 11932/2023 г. по описа на Варненския районен, доколкото касационният съд не е властен да се произнесе по процесното искане, обективирано в молба, подадена от адв. Г. по настоящото дело. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение

Цитирани разпоредби

13