Определение № 205 от 14.05.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1705/2020 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Подадена е касационна жалба от П. С. К. чрез процесуалния пълномощник адв. Д. Д. от АК К. срещу въззивното решение на Кърджалийския окръжен съд № 13 от 14.01.2020г. по гр.д.№ 253/2019г. с което е потвърдено решението на Районния съд К. № 376 от 26.07.2019г. по гр.д.№ 991/2018г. в частта, в която е отхвърлен иска с правно основание чл. 30 ЗН по отношение на дарението, направено с нот. акт № 58/1996г. В касационната жалба се поддържа, че решението е постановено в нарушение на процесуалните правила като в производството пред въззивния съд е участвала В. Х. К., която не е необходим другар и срещу която не е подадена въззивна жалба. На следващо място се поддържа, че съдът е приложил неправилно закона като не се е съобразил с разпоредбата на чл. 62 ЗН и е отхвърлил иска за намаляване на дарението в полза на К. Т. К., въпреки, че е съставен опис на наследството във връзка с приемането му от непълнолетната дъщеря на наследодателя В. Х. К.. Ответницата А. Х. К. е подала писмен отговор, в който изразява становище, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Поддържа се също, че правните въпроси и доводите в жалбата не съответстват на данните по делото, защото участието във въззивното производството на В. Х. К. е не в качеството й на необходим другар на ответницата А. Х. К., а като наследник на К. Т. К., починала в хода на производството. Касационната жалба е подадена в срок, отговаря на изискванията на чл.284 ГПК и не е налице изключение по чл. 280 ал.3 ГПК, поради което е процесуално допустима. С въззивното решение № 13 от 14.01.2020г. по гр.д.№ 253/2019г., в обжалваната пред ВКС част, Кърджалийският окръжен съд е потвърдил решението на Районния съд К. № 376 от 26.07.2019г. по гр.д.№ 991/2018г. с което е отхвърлен иска с правно основание чл. 30 ЗН, предявен от П. С. К. срещу А. Х. К., заместила като наследница по закон първоначалната ответница К. Т. К., иск по чл.30 от ЗН за възстановяване на запазената й част от наследството на Х. А. К., починал на 26.02.2015г. чрез намаление на извършеното от него в полза на К. Т. К. с нот.акт № ...../1996г. дарение на недвижим имот, представляващ апартамент N ...., находящ се в К., бл.“ С. К.“ вх .... ет. .... със застроена площ 76.52 кв.м. и е присъдил разноски за въззивното производство. Въззивният съд е приел, че предявеният от П. С. К. иск с правно основание чл.30 ал.1 ЗН за намаляване на дарението направено в полза на К. Т. К. е неоснователен, тъй като не е изпълнено императивното условие на чл.30 ал.2 ЗН наследството да бъде прието под опис. Изводите на съда са, че спорът попада изцяло в приложното поле на т.4 и 5 от ТР 3/2013 г. на ВКС, ОСГК. Посочил е, че приемането на наследството по опис е материална предпоставка за уважаване на иска по чл.30 ал.1 ЗС, когато облагодетелстваното лице не е от кръга на наследниците, призовани да наследяват по закон, а в случая наследството на Х. К. не е било приетото под опис от съпругата му П. К.. При тези мотиви на въззивния съд, правният въпрос дали когато наследник с право на запазена част, който упражнява правото си на възстановяването й по реда на чл. 30 ЗН срещу лице, което не е от кръга на призованите към наследяване наследници, може да се позове на разпоредбата на чл.62 ЗН, е обуславящ за делото, но не са налице поддържаните основания на чл. 280 ал.1 т.3 и чл.280 ал.2 ГПК, защото е разрешен в съответствие със задължителната практика на ВКС. С ТР 3/2013г. на ВКС, ОСГК е направено разграничение между описа по чл.61 ЗН и приемане на наследството по опис като е прието следното: Съставянето на опис на наследственото имущество по чл.61 ЗН има доказателствено значение за обема на оставеното в наследството имущество и може да бъде съставен по искане на посочените в чл.554 ГПК лица. Приемането на наследството по опис обаче е съвършено различно по своето естество и правни последици правно действие, което изисква два формални акта - да бъде съставен опис на наследството и да бъде направено заявление от призованото към наследяване лице, че приема наследството по опис, което заявление, за да породи действие, следва да бъде вписано в особената книга на съда по реда на чл.49, ал.1 ЗН. Наличието на вписано по предвидения в закона ред заявление за приемане на наследството по опис е предпоставка за реализиране на правото да се иска възстановяване на запазена част от наследството в хипотезата на чл.30, ал.2 ЗН. Точно с такива мотиви въззивният съд е отхвърлил иска на П. С. К. против К. Т. К., починала в хода на производството и заместена в процеса от наследниците си по закон, поради което няма основание за допускане на касационното обжалване по поставеният правен въпрос по приложението на чл. 62 ЗН. Поставеният правен въпрос: Какъв вид другарство съществува между облагодетелстваните от извършени от наследодателя лица безвъзмездни разпореждания при предявен иск по чл.30 ЗН? не е обуславящ за делото, защото не е обсъждан от въззивния съд и неговите правни изводи за неоснователността на иска на П. С. К. не са формирани на плоскостта на вида на другарството на облагодетелстваните лица. Не е налице и поддържаното основание по чл. 280 ал.2 ГПК поради очевидна неправилност на решението, защото както вече се посочи, мотивите на съда са съобразени със задължителната практика на ВКС. С оглед на изложеното касационната жалба не следва да се допуска за разглеждане по същество. На ответницата не следва да се присъждат разноски, защото няма данни да са направени и не са налице основанията на чл. 36 от Закона за адвокатурата, на което основание се претендират. Воден от горното Върховният касационен съд, първо гражданско отделение