Определение № 60450 от 03.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 106/2018 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от адв. Т. Н. – пълномощник на „ИННТЕХ” ЕООД, против решение № 85/05.07.2017 г., постановено по в.гр.д. № 138/2017 г. по описа на Силистренски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 161/28.02.2017 г. по гр.д. № 195/2016 г. по описа на Районен съд - Тутракан, с което са уважени предявените от С. А. П. против „ИННТЕХ” ЕООД, със седалище и адрес на управление - гр.Тутракан, ул. "Анна Вентура" № 5, обективно съединени искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. т. 1-3 КТ. В касационната жалба се релевират оплаквания за неправилност на атакуваното решение поради нарушения на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Като основание за допускане на касационно обжалване се сочи чл. 280, ал. 1, т.1 - т. 3 ГПК във връзка със следните въпроси: 1. „Допустимо ли е изменението на длъжностната характеристика на работника/служителя във връзка с въвеждане на изискване за образователен ценз?“; 2. „Допустимо ли е със Заповед на управителното тяло да бъдат въведени нови изисквания за заемането на определена длъжност?“; 3. „Допустимо ли е при реорганизация на трудовия процес работодателят да въвежда нови изисквания за образователен ценз на наетите от него лица?“. Сочи въпросите да са разрешени в противоречие с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. В срока по чл. 287, ал. 1 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по касация – С. А. П., подаден чрез адв. М. Д. в качеството й на процесуален представител, в който се поддържа, че не са налице основания за допускане до касационно обжалване, а по същество подадената жалба е неоснователна. Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., за да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, взе предвид следното: Касационната жалба е подаденa от надлежна страна, в срока по чл. 283 ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване с оглед предмета на исковете и е процесуално допустима. За да постанови атакуваното решение Окръжен съд - Силистра е приел, че първоинстанционния съд е извършил всички поискани, допустими и законосъобразни действия и е постановил решението си при напълно изяснена фактическа обстановки при подробни и законосъобразни мотиви и на основание чл. 272 ГПК е препратил към тях. Посочил е, че при сключване на първоначалния трудов договор на 31.03.2014 г., за длъжността „началник производство” по връчената длъжностна характеристика и при допълнителното споразумение от 1.03.2016 г. за изменение в длъжността „оператор производствена линия” не е имало изискване за средно образование, каквото П. няма. Това изискване е въведено едва с длъжностната характеристика, връчена на ищеца на 25.04.2016 г., т. е. 4 дни преди процесното уволнение. Позовавайки се на трайната съдебна практика е приел, че последващото въвеждане на изискване за образование по надлежен ред е основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 11 КТ, а не по т. 6 на същата разпоредба. Допускането на касационното обжалване предпоставя произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешаването на който е обусловило правните му изводи, постановени в основата на обжалвания съдебен акт. По отношение на този въпрос трябва да е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1 ГПК – да е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС и ВС в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на ВКС, да е решен в противоречие с актовете на КС на РБ или на Съда на ЕС, или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Съгласно разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. Атакуваното въззивно решение е валидно и допустимо. Не е налице основание за допускане на касационното обжалване по формулираните въпроси. С определение № 169/30.05.2018 г. производството по настоящото дело е спряно до приключване на производството по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК на ВКС, като е прието, че поставените в изложението въпроси се припокриват с предмета на тълкувателното решение. По въпросите не е налице поддържаното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Въпросите са разрешени в съответствие с приетото в т. 1 А на тълкувателното решение, а именно - когато минималните изисквания за образование или професионална квалификация не са предвидени в нормативен акт, работодателят може да определя тези изисквания с длъжностната характеристика и/или в щатното разписание. С оглед особеностите на конкретната работа и нуждите на предприятието, работодателят може да въведе и по-високи изисквания за образование и квалификация за заемане на определена длъжност от нормативно установените или при сключването на индивидуалния трудов договор да приеме, че работникът или служителят притежава нужните умения и образование, които са достатъчни за изпълнение на съответната трудова функция. Сключването на трудов договор при начална липса на изискванията на работодателя за определена длъжност не е пречка за съществуване на самия договор, а преценката на работодателя, че определен кандидат може да изпълнява възложената работа в интерес на предприятието, е възможно да бъде оправдана от гледна точка на професионалния опит на работника или служителя на същата или сходна позиция, или от липсата на друг кандидат за вакантната длъжност. Работодателят може да прекрати трудовия договор като упражни своето субективно преобразуващо право само на предвидените в закона основания, които законодателят е предвидил с цел да се осигури по-голяма защита при уволнение на икономически по-слабата страна. Ето защо, юридическият факт като основание за прекратяване на трудовия договор е неоправдано да е налице при възникване на трудовото правоотношение, а работодателят да е преодолял защитата на работника при уволнение още преди да е започнало неговото изпълнение, позовавайки се на вътрешните си правила за изискуемите образование и професионална квалификация, чието действие вече е дерогирал. В този смисъл, ако работодателят се е съгласил, че притежаваните от работника или служителя образование и/или квалификация не представлява обективна причина за изпълнението на трудовата функция при сключване на трудовия договор, но впоследствие е прекратил трудовото правоотношение, поради липсата им за заемане на съответната длъжност, работодателят всъщност ще се позовава на въведените от него изисквания при приемане на работа, за които самият той е приел, че не са били пречка да се изпълнява трудовия договор. Позоваването от работодателя, в тези случаи, на основанието за прекратяване на индивидуалния трудов договор по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, за липса на изискуемите образование и/или професионална квалификация, ще противоречи на общия принцип, установен в чл. 57, ал. 2 от Конституцията на Република България, да „не се допуска злоупотреба с права и тяхното упражняване, ако то накърнява права и законни интереси на другите”, поради което следва да бъде отречено. В тези хипотези, прекратяването на трудовия договор не може да е поради поведението на работника или служителя, тъй като основанието за уволнение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ е безвиновно, нито поради причина, че работникът или служителят не отговаря на въведените от работодателя с длъжностната характеристика и/или щатното разписание минимални изисквания за образование и квалификация, които с приемането на работа, двете страни по договора са се съгласили, че не представлява обективна пречка за изпълняваната работа. Работодателят няма право да прекрати трудовия договор на основание чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ, като се позове на тяхната липса, като обективна пречка, която не позволява на работника или служителя да изпълнява заеманата длъжност, освен ако не е знаел и не е могъл да узнае за това (напр. при постъпване на работа не са били представени документи за притежаваното от работника или служителя образование и/или професионална квалификация съгласно Наредба № 4 от 11.05.1993 г. за документите, които са необходими при сключване на трудов договор). В този случай, липсата на притежаваните от работника или служителя образование и/или професионална квалификация при сключване на трудовия договор, когато изискванията не са нормативно установени, а са били въведени от работодателя, не може да бъде основание за законосъобразно прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 6 КТ поради това, че липсва новонастъпил юридически факт като основание за едностранно прекратяване на трудовия договор и е налице злоупотреба с право от страна на работодателя. Предвид изложените съображения не са налице основания за допускане на касационна проверка на решението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.