Определение № 205 от 21.03.2012 г. на ВКС по гр. д. № 167/2012 г.

Производството е по чл. 274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу определение от 8. 03. 2011 г. по ч. гр. д. № 1409/2011 г. на Софийски градски съд, потвърждаващо разпореждане № 44 от 3. 12. 2010 г. по ч. гр. д. № 14919/2010 г. на Софийски районен съд, 113 с-в, с което е отхвърлено заявлението на [фирма] за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК срещу М. Д. М., И. А. Х. и Д. А. М. за сумата 4310, 52 лв. – стойността на доставена и неизплатена топлинна енергия и сумата 1110, 12 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30. 09. 2010 г. – 11. 11. 2010 г. Излагат се съображения за незаконосъобразност на определението и се иска отмяната му и уважаване на заявлението. Твърди се наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за допускане на касационно обжалване на определението. Ответниците по частната жалба М. Д. М., И. А. Х. и Д. А. М. не изразяват становище по същата. Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение, като извърши проверка относно допустимостта на частната жалба, прие следното: Частната жалба е недопустима, тъй като е подадена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 4 ГПК /изм. ДВ бр. 100/2010 г./, приложима в новата й редакция предвид датата на подаване на частната касационна жалба /11. 04. 2011 г./ и нормата на пар. 25 и 26 от ПЗР на ЗИД на ГПК /обн. ДВ бр. 100/21. 12. 2010 г./, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно нормата на чл. 280, ал. 2 ГПК не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни търговски дела с цена на иска до 10000 лв. и решенията по въззивни граждански дела с цена на иска до 5000 лв. В случая частната жалба е насочена срещу въззивно определение, с което е потвърдено разпореждане на първоинстанционния съд, с което е отхвърлено заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумите: 4310, 52 лв. – стойността на доставена и неизплатена топлинна енергия и 1110, 12 лв. – обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 30. 09. 2010 г. – 11. 11. 2010 г. Продажбата на топлинна енергия е търговска сделка по смисъла на чл. 286, ал. 1 за заявителя – търговско дружество, тъй като е свързана с упражняваното от него занятие, а съгласно чл. 287 ТЗ след като за едната страна по сделката тя е търговска, разпоредбите за търговските сделки се прилагат и за двете страни. Цената на всяка една от претенциите, предмет на заявлението, е под 10000 лв., поради което производството по същото е двуинстанционно - не подлежат на касационно обжалване както постановените по тях въззивни определения по чл. 411, ал. 2 ГПК, така и постановените въззивни определения, потвърждаващи прекратителни определения на първоинстанционния съд /чл. 280, ал. 2 и чл. 274, ал. 4 ГПК/. В този смисъл са определения на ВКС № № 95/11. 05. 2011 г. по т.д. № 385/11 г., І т.о., 610/26. 09. 2011 г. по ч.т.д. № 534/2011 г., І т.о., 83/16. 05. 2011 г. по т. д. № 421/2011 г., ІІ т.о., 118 от 1. 06. 2011 г. по т. д. № 517/2011 г., І т.о. и др. По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на трето гражданско отделение