Определение № 304 от 07.05.2020 г. на ВКС по т. д. № 2641/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Лес груп“ ЕООД, [населено място], срещу решение № 98/18.04.2019г., постановено по в.т.д.№ 69/2019г. от Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 69/04.10.2018г. по т.д.№ 82/2017г. на Търговищки окръжен съд за отхвърляне на иска, предявен от касатора по реда на чл.694, ал.3, т.1 ТЗ, за признаване за установено по отношение на „Лессервиз“ ЕООД /н./, [населено място], че Е. Л. А., [населено място], няма вземане от „Лессервиз“ ЕООД /н./ в размер на 35000 лв., включено в списъка на приетите от синдика вземания на кредиторите на „Лессервиз“ ЕООД /н./ по т.д.№ 88/2016г. на Търговищки окръжен съд, предявени в срока по чл.685, ал.1 ТЗ, обявен в ТР на 18.04.2017г. и одобрен с определение на съда по несъстоятелността на 02.10.2017г. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът „Лессервиз“ ЕООД /н./ оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Ответникът Е. Л. А. и синдикът на „Лессервиз“ ЕООД /н./ - Р. И. Т., [населено място], не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за безспорно, че с решение от 23.02.2017г. на Търговищки окръжен съд е открито производство по несъстоятелност на „Лессервиз“ ЕООД. На 27.03.2017г. Е. Л. А. е предявила вземането си, произтичащо от погасяване на публични задължения към НАП на несъстоятелното дружество в размер на 35000 лв. по изпълнително дело № 25100001837/2010г. на ТД на НАП. „Лес груп“ ЕООД е подало възражение срещу приемането на това вземане, което възражение е оставено без уважение от съда по несъстоятелността. Ищецът по иска – настоящ касатор е кредитор на дружеството в производство по несъстоятелност и същият е активно легитимиран да предяви иска по чл.694, ал.3, т.1 ТЗ. Решаващият състав е установил, че ответникът Е. А. е превела на 10.03.2017г. по сметка на НАП сумата от 35000 лв. с посочено основание в платежното нареждане – „изпълнение на задължение на трето лице „Лессервиз“ ЕООД“, като възражението, че плащането не е направено със средства на платеца, е счетено за недоказано. Варненският апелативен съд е изложил съображения, че съгласно нормата на чл.685, ал.2 ТЗ в молбата за предявяване кредиторът следва да посочи основанието и размера на вземането, привилегиите и обезпеченията, като кредиторът не разполага с възможност на променя индивидуализиращите признаци на претендираното вземане в хода на производството по приемането му, включително и в това по чл.694 ТЗ. Молбата за предявяване на вземането има преклудиращо действие по отношение на всички наведени от кредитора основания за възникване на вземането. Според въззивния съд в молбата за предявяване на вземането кредиторът А. е посочила, че претендира вземане, основано на погасяването на чужд публичен дълг, но липсва изложение за наличието на правен интерес от суброгиране в правата на удовлетворения кредитор по чл.74 ЗЗД във връзка с чл.180, ал.1 ДОПК, както за правно основание за осъщественото плащане, произтичащо от вътрешни отношения с длъжника. При тези твърдения въззивният съд е приел, че молбата се основава на осъществено погасяване на чужд дълг при липса на правно основание, поради което вземането има извъндоговорен характер и следва да се квалифицира по чл.59 ЗЗД. Представеният в производството по делото договор за заем, сключен между „Лессервиз“ ЕООД и Е. А., е определен като неотносим към наведеното основание на претендирания дълг поради липсата на доводи в молбата по чл.685 ТЗ за наличие на договорно основание за плащане. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя два правни въпроса, за които твърди, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване: 1. „Допустимо ли е в производството по чл.694 ТЗ да се навеждат и застъпват други основания за възникване на задължението към кредитор, чието вземане е оспорено, извън тези, които са изтъкнати от самия кредитор с предявяване на вземането в производството по възраженията и които основания не са били предявени в срока по чл.685 ТЗ?“ и 2. „Допустимо ли е съдът сам, без да е сезиран с искане за това, да определи друго правно основание за възникване на вземането на кредитор и да квалифицира същото?“. Основанието за допускане на касационно обжалване е мотивирано с липсата на практика на ВКС по поставените въпроси и с твърденията в касационната жалба, че кредиторът за първи път се е позовал на договор за заем в производството по чл.694 ТЗ, а съдът е приел, че този договор не следва да бъде кредитиран. От друга страна, според касатора съдът е развил съображения за дължимост на вземането на основания, на които кредиторът не се е позовал, като е приел, че е налице обедняване на кредитора и обогатяване на длъжника, който извод поставял касатора в неравностойно положение, тъй като посочената хипотеза не била обсъждана в процеса. Настоящият състав на ВКС намира, че не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване. Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК и според разясненията, дадени в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е от значение за формираната воля на съда, обективирана в решението. Едновременно с това е необходимо касаторът да обоснове и допълнително основание по чл.280, ал.1, т.1 – 3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поставеният от касатора правен въпрос ще е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, според въведеното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, ако е посочена непълна, неясна или противоречива по съдържание правна норма, приложението на която е обусловило решаващите мотиви на въззивния съд. Предпоставки за допускане на касационно обжалване са и обстоятелствата като: създадена противоречива съдебна практика по тълкуването на тази норма или наличието на непротиворечива съдебна практика, но подлежаща на преодоляване като неправилна или подлежаща на осъвременяване с оглед промяна в законодателството или обществените условия. В случая отговорът, който цели да получи касаторът с първия заявен въпрос, е даден във въззивното решение въз основа на ясната разпоредба на чл.685, ал.2 ТЗ. Свързаният с него втори въпрос предпоставя възприемане на твърдението на касатора, че решаващият състав е определил друго, различно от посоченото от кредитора, правно основание на предявеното вземане. Варненският апелативен съд е изложил подробни мотиви относно основанието на вземането, като се е позовал на индивидуализацията, направена в молбата по чл.685 ТЗ и категорично е отхвърлил договорното възникване на дълга според представения по делото договор за заем. Договорът е счетен за неотносим и не е обсъждан от въззивния съд. Определянето на основанието, от които възниква вземането, се извършва от съда въз основа на твърденията за факти и обстоятелства на ищеца, в случая кредитор по молба по чл.685 ТЗ. Квалифицирането на основанието на вземането, чрез подвеждане под конкретна норма от материалното право, е част от решаващата дейност на съда. Евентуално нарушение би било допуснато при подмяна на фактите и обстоятелствата, на които е разгледано искането за приемане на вземането, респ. за съществуването или несъществуването му, с факти и обстоятелства, които не са били твърдени от кредитора или ако въвеждането на такива твърдения е било преклудирано. Основанието е определено от първоинстанционния съд и в този смисъл с въззивното решение само е дадена правна квалификация. С поставения въпрос касаторът цели обсъждане на възраженията му за антидатиране и сключване на договора за нуждите на процеса, които биха били от значение именно, ако въззивният съд бе изменил основанието на предявеното по реда на чл.685 ТЗ вземане на кредитора. По изложените съображения съставът на ВКС приема, че липсват какво общата, така и допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По разноските. На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати направените от ответника „Лессервиз“ ЕООД /н./ разноски съгласно представения списък по чл.80 ГПК по договор за правна защита и съдействие от 29.08.2019г. в размер на 1896 лв. – адвокатско възнаграждение за касационното производство. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд