Определение № 356 от 14.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 3599/2019 г.

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 18 107/12.06.2019 година, подадена от Л. Г. Б., против решение № 401/29.02.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 250/2019 година. С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Благоевград е потвърдил първоинстанционното решение № 4236/06.12.2018 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІ-ти състав, постановено по гр. д. № 300/2018 година, с което е отхвърлен предявения от Л. Г. Б. против „ОТП Факторинг България“ ЕАД [населено място] иск за признаване за установено, в отношенията между страните, че ищцата не дължи на ответника, поради погасяването им по давност сумите от 14 596.86 лева-лихва за забава по договор за кредит и текущо потребление и поръчителство от 06.08.2008 година, сключен с „Банка ДСК“ ЕАД [населено място] сумата от 4784.76 лева-законна лихва върху главницата, считано от 15.02.2011 година, както и сумата от 1679.17 лева-неолихвяема сума за лихва, дължима се за периода от 02.07.2010 година до 15.02.2011 година, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.02.2011 година по ч. гр. д. № 3300/2011 година по описа на Районен съд Пловдив, ХІІІ-ти състав и е образувано изпълнително дело № 798/2011 по описа на М. О.-частен съдебен изпълнител, с район на действие района на Окръжен съд Пловдив, вписана под № *** в регистъра на Камарата на частните съдебни изпълнители. В подадената от Л. Г. Б. касационната жалба се излагат доводи за това, че обжалваното решение е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което предявения от нея против „ОТП Факторинг България“ ЕАД [населено място] иск с правно основание чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК да бъде уважен. В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК касаторът твърди, че са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба „ОТП Факторинг България“ ЕАД [населено място] е подал отговор на същата с вх. № 27 124/16.09.2019 година, с който е изразил становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на решение № 401/29.02.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 250/2019 година и такова не трябва да бъде допускано, а ако бъде допуснато жалбата е оспорена като неоснователна и е поискано оставянето й без уважение като се потвърди атакуваното с нея решение. Касационната жалба е подадена в предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежни страни, поради което е допустима. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното: Съставът на Окръжен съд Пловдив, чрез препращане към мотивите на първоинстанционния съд е приел, че от приложените към изпълнителното дело материали било видно, че запорното съобщение, във връзка с наложения запор върху трудовото възнаграждение на Л. Г. Б., е връчено на работодателя на същата на 21.06.2011 година В изпълнение на наложения запор изпълнителното дело са постъпвали суми, както следва: на 01.07.2011 година-168.05 лева; на 01.08.2011 година и 02.09.2011 година-336.10 лева; на 11.10.2011 година-168.05 лева; на 03.11.2011 година-168.05 лева; на 02.12.2011 година-168.05 лева; на 23.12.2011 година-168.05 лева; на 02.02.2012 година-172.25 лева; на 02.03.2012 година-168.05 лева; на 03.04.2012 година, 03.05.2012 година, 04.06.2012 година, 03.07.2012 година и 01.08.2012 година-840.25 лева; на 04.08.2012 година-168.05 лева; на 02.10.2012 година-168.05 лева; на 02.11.2012 година-168.05 лева; на 04.12.2012 година-168.05 лева; на 18.12.2012 година-168.05 лева; на 04.02.2013 година-168.05 лева; на 04.03.2013 година-168.05 лева; на 02.04.2013 година-168.05 лева; на 08.05.2013 година-168.05 лева; на 03.06.2013 година-168.05 лева; на 02.07.2013 година и на 02.08.2013 година-336.10 лева; на 02.09.2013 година-168.05 лева. По изпълнителното дело са били предприети и други изпълнителни действия, като налагане на възбрана върху недвижим имот собственост на Л. Г. Б., като на 09.02.2012 година е вписано налагането на възбрана върху същия. За 09.08.2011 година и за07.11.2011 година е бил насрочен опис на движими вещи на длъжника, като такъв се е осъществил на 10.01.2011 година. Освен това на 15.12.2011 година е бил наложен запор върху автомобил, собственост на Л. Г. Б., като съобщението за това е изпратено на Сектор ПП АТ при ОДП Пловдив на 27.12.2011 година. На 29.12.2011 година като взискател по делото е конституирана и Държавата, с разпореждане от 07.02.2012 година е бил насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника за 06.04.2012 година. С разпореждане от 03.01.2013 година е бил насрочен нов опис на движими вещи на длъжника на 05.02.2013 година. С разпореждане от 31.10.2013 година е бил наложен запор върху трудовото възнаграждение на Л. Г. Б. като в следствие на него по изпълнителното дело са постъпвали суми както следва: на 03.12.2013 година-150.00 лева; на 19.12.2013 година-150.00 лева; на 04.02.2014 година-150.00 лева; на 06.03.2014 година-150.00 лева; на 01.04.2014 година-150.00 лева; на 08.05.2014 година-150.00 лева; на 02.06.2014 година-150.00 лева; на 01.07.2014 година-150.00 лева; на 04.08.2014 година-150.00 лева; на 02.09.2014 година и 02.10.2014 година-150.00 лева; на 03.11.2014 година и 03.12.2014 година-150.00 лева; на 19.12.2014 година и 03.02.2015 година-150.00 лева; на 05.03.2015 година и 01.04.2015 година-150.00 лева; на 05.05.2015 година и 02.06.2015 година-150.00 лева; на 01.07.2015 година и 04.08.2015 година-150.00 лева; на 02.09.2015 година и 09.10.2015 година-150.00 лева; на 03.11.2015 година и 03.12.2015 година-150.00 лева; на 22.12.2015 година до 02.02.2016 година-150.00 лева; на 02.03.2016 година и 01.04.2016 година-150.00 лева; на 03.05.2016 година и 02.06.2016 година-150.00 лева; на 11.07.2016 година и 01.08.2016 година-150.00 лева; на 07.10.2016 година и 07.11.2016 година-110.00 лева; на 07.12.2016 година и 09.01.2017 година-110.00 лева; на 07.02.2017 година и 07.03.2017 година-110.00 лева; на 07.04.2017 година-55.00 лева; на 09.05.2017 година и 07.06.2017 година-110.00 лева; на 07.08.2017 година-55.00 лева; на 07.09.2017 година-55.00 лева; на 09.10.2017 година-55.00 лева; на 07.11.2017 година-55.00 лева; на 07.12.2017 година-55.00 лева; на 08.01.2018 година и 07.02.2018 година-110.00 лева и на 07.03.2018 година и 08.05.2018 година-110.00 лева. Във връзка с постъпилите по изпълнителното дело суми в периода от 01.07.2011 година до 01.05.2018 година са извършвани разпределения, като всички суми са били преведени на взискателя. Във връзка с това съставът на Окръжен съд Пловдив е изложил мотиви, че съгласно разпоредбата на чл. 433, ал.1, т. 8 от ГПК изпълнителното производство се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, с изключение на делата за издръжка, като съгласно трайната съдебна практика и задължителните указания, дадени в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, прекратяването настъпва по право, а постановлението на съдебния изпълнител за прекратяване има само констативно действие. В настоящия случай било безспорно, че в двегодишния срок след подаването на 28.04.2011 година на молбата за образуване на изпълнителното дело, в която са били направени искания за извършване на изпълнителни действия, взискателят не бил правил други искания за извършване на такива. В този период обаче, а и след това до датата на предявяване на иска, въз основа на направените от взискателя в първоначалната молба искания по изпълнителното дело по същото са били извършвани множество изпълнителни действия-на 15.12.2011 година е бил наложен запор върху МПС, собственост на ищцата; на 02.09.2012 година е била вписана възбрана върху нейн недвижим имот; наложени са запори върху трудовото й възнаграждение и от същото почти ежемесечно в периода от 01.07.2011 година до 02.09.2013 година и от 03.12.2013 година до 08.05.2018 година са били правени удръжки, които са превеждани по сметката на съдебния изпълнител и разпределяни на взискателя. При положение, че по изпълнителното дело са били извършвани изпълнителни действия и е бил приложен определен изпълнителен способ за събиране на вземането-запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, от който регулярно са постъпвали суми, то същото не би могло да се прекрати по право на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, даже и да не са правени нови искания от взискателя за извършване на изпълнителни действия. Прекратяването на изпълнителното производство на посоченото основание настъпвало само при бездействие на взискателя за период от две години да посочи конкретен изпълнителен способ, в резултат, на което по изпълнителното дело не се извършват изпълнителни действия. Когато обаче се извършвали такива по реализиране на поискания способ, то не е нужно взискателят да прави нови искания за извършване на други изпълнителни действия, за да препятства перемирането на изпълнителното дело. Ето защо в случая не било настъпило прекратяване на изпълнителното дело на твърдяното от Л. Г. Б. основание и доколкото по същото са били извършвани действия за принудително изпълнение, то вземанията на „ОТП Факторинг България“ ЕАД [населено място] спрямо нея не са погасени по давност, поради което предявеният иск бил неоснователен и следвало да се отхвърли С изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК Л. Г. Б. е поискала обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив да бъде допуснато до касационно обжалване по правния въпрос за това кое действие прекъсва изтичането на процесуалния преклузивен срок, предвиден в разпоредбата на чл. 433, ал. 1, т.8 от ГПК-отправеното от взискателя искане за предприемане на съответното изпълнително действие или извършването на действието и съответно от кой момент започва да тече нов срок за настъпването на перемпцията-от момента на отправеното до съдебния изпълнител искане или от извършването на действието. По отношение на този въпрос е налице задължителна съдебна практика, намерила израз в т. 10 от ТР № 2/26.06.2015 година, постановено по тълк. д. № 2/2013 година на ОСГТК на ВКС, където е посочено, че когато взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в продължение на две години, изпълнителното производство се прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Прекратяването настъпва, тъй като доколкото взискателят не иска извършването на изпълнителни действия, поради което вземането му не може да бъде реализирано по принудителен път, се предполага, че той е загубил интерес от изпълнението. Затова запазването на висящността на производството не е обосновано. Бездействието на взискателя в случаите по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК по съществото си може да се приравни на искане за прекратяване на изпълнителното производство от страна на взискателя. Тъй като съдебният изпълнител не действа служебно, освен в случаите на възлагане по чл. 18 от ЗЧСИ за това от взискателя, прекратяването по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК е санкция за бездействието на взискателя да придвижи производството по изпълнението. Тази санкция е допустима само когато взискателят има задължение да поиска извършването на изпълнително действие. Това задължение е налице при образуване на изпълнителното производство или когато вече поисканото такова действие не е дало резултат. Същото не е налице когато взискателят е поискал извършването на изпълнителни действия до приключването на същите. Затова ако вследствие на поисканото изпълнително действие е налице удовлетворяване на вземането на взискателя, той не е задължен да поиска ново изпълнително действие и не може да започне да тече срок по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Такъв срок ще тече от момента, в който поисканото изпълнително действие приключи без вземането да бъде реализирано или без да доведе до пълното му удовлетворяване. Срокът по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК се прекъсва и с предприети от съдебния изпълнител изпълнителни действия, в случаите когато той е овластен за това от взискателя. В този случай не е необходимо взискателят да подава молба за извършване на изпълнително действие, тъй като действията на съдебния изпълнител в тази насока се считат за действия на взискателя. При това положение обаче взискателят ще трябва да понесе последиците от бездействието на съдебния изпълнител, ако той не предприеме изпълнителни действия в срока по чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК. Обжалваното решение на Окръжен съд Пловдив е съобразено с така посочената практика, поради което не са налице предпоставките за допускането му до касационно обжалване. Предвид на изложеното не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставки за допускане на касационно обжалване на решение № 401/29.02.2019 година на Окръжен съд Пловдив, гражданско отделение, VІІ-ми граждански състав, постановено по гр. д. № 250/2019 година по подадената срещу него от Л. Г. Б., касационна жалба с вх. № 18 107/12.06.2019 година и такова трябва да се допусне. С оглед изхода на делото Л. Г. Б. ще трябва да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД [населено място] сумата от 150.00 лева юрисконсултско възнаграждение. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение