Определение № 4284 от 08.09.2026 г. на ВКС по гр. д. № 3158/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба вх. № 19580/16.06.2026 г. на И. Т. И. срещу разпореждане № 4155/11.06.2026 г. по в. гр. д. № 1618/2025 г. на Варненския окръжен съд, с което е върната подадената от жалбоподателя касационна жалба вх. № 9083/19.03.2026 г. срещу постановеното по делото въззивно решение № 1131/04.11.2025 г. Жалбоподателят счита обжалвания съдебен акт за неправилен и моли за неговата отмяна. В писмен отговор ответникът по жалбата Ж. Т. И. оспорва нейната основателност. Върховният касационен съд, състав на III г.о., намира следното: Частната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима. За да постанови обжалваното разпореждане за връщане на касационната жалба на И. Т. И. срещу въззивното решение № 1131/04.11.2025 г. по в. гр. д. № 1618/2025 г., съдията докладчик е приел, че в конкретния случай цената на предявения от ищеца иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 202 ЗУТ за прогласяване нищожността на договор за дарение на идеални части от недвижим имот от 15.12.2017 г., определена по правилото на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, е под 5 000 лв., поради което въззивното решение по спора не подлежи на касационно обжалване, съгласно изричната разпоредба на чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Обжалваното разпореждане е правилно. Първоинстанционното производство е образувано по предявен от И. Т. И. срещу Ж. Т. И. иск с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 202 ЗУТ за прогласяване нищожността на договор за дарение на идеална част от недвижим имот от 15.12.2017 г., обективиран в нотариален акт №..., том V, н.д. № 780/2017 г. на нотариус П. П., с район на действие района на РС - [населено място], с който Т. И. И. е дарил на сина си Ж. Т. И. 1/2 ид. ч. от недвижим имот, представляващ приземен етаж от жилищна сграда - източен близнак, с административен адрес: [населено място], общ. А., обл. Варна, [улица], с обща застроена площ от 91,37 кв. м., целият състоящ се от две спални, дневна, трапезария с кухненски бокс, баня, тоалет, коридор, както и 1/2 ид. част от съответния процент идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху поземления имот, в който е изградена сградата, съставляващ общинско дворно място с площ от 850 кв. м., представляващо УПИ №.... в квартал ... по действащия план за [населено място], обл. Варна, одобрен със заповед № 358/20.12.2001 г. на Кмета на общ. А., при граници по скица: УПИ № ..., VII детска градина, ..... и [улица], по отношение на 1/4 ид.ч. /1/2 ид.ч. от процесната 1/2 ид.ч., предмет на дарението/, поради противоречието му със закона. Съгласно разпоредбата на чл. 69, ал. 1, т. 4, вр. т. 2 ГПК, размерът на цената на иска по искове за съществуване, за унищожаване или за разваляне на договор и за сключване на окончателен договор, в която категория попада и предявеният иск по чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, когато договорът има за предмет вещни права върху имот, какъвто е настоящият случай, е данъчната оценка на имота. Видно от представеното по делото в първата инстанция /л. 12/ удостоверение, данъчната оценка на 1/4 идеална част от недвижимия имот, предмет на атакуваната сделка, е в размер на 3119,10 лв., т.е. под предвидения законов праг от 5 000 лв. С оглед на това, правилен се явява изводът на окръжния съд за недопустимост на касационната жалба, като насочена срещу решение, неподлежащо на касационен контрол, съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1, пр. 1 ГПК. Неоснователно е твърдението на жалбоподателя, че цената на иска е била определена от първоинстанционния съд над 5000лв.. В разпореждането на районния съд от 06.02.24г, посочено от жалбоподателя като актът, с който е определена цената на иска, съдът е оставил исковата молба без движение и по- надолу е цитирал нормата установяваща задължение за плащане на държавна такса. Следователно съдът не е определил цената на иска, тъй като искът все още не е бил уточнен и второ, никъде съдът не е посочил конкретен размер на цената на иска. По изложените съображения обжалваното разпореждане следва да бъде потвърдено. Воден от горното, ВКС, състав на Трето Гражданско отделение