Определение № 719 от 10.10.2012 г. на ВКС по т. д. № 173/2012 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] против постановеното на 17.10.2011 год. решение на Варненски апелативен съд по т.д. № 219 / 2011 год., с което е потвърдено решение на Варненски окръжен съд № 660 / 21.12.2010 год. по т.д.№ 323 / 2010 година, с което са отхвърлени предявените от касатора против [фирма] и [фирма] обективно кумулативно съединени искове, с правно основание чл.329 ТЗ вр. с чл. 99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД ,за солидарно осъждане на ответниците да заплатят главница от 81 000 лв./ цена на електромери / и обезщетение за забава в издължаването й – 54 124,68 лева. Касаторът оспорва правилността на решението, като постановено в противоречие с материалния закон относно фактическия състав на договора за цесия и при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при ценене доказателствената сила на представени по делото писмени документи. В изложението на основанията за допустимост на касационното обжалване сочи хипотези на чл.280 ал.1 т. 1 и т.3 от ГПК. Ответните страни – [фирма] и [фирма] - оспорват касационната жалба, като намират,че касаторът не е формулирал ясен материалноправен или процесуалноправен въпрос,по който въззивният съд да се е произнесъл с решението си и по отношение на който да са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 от ГПК вр. с ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1/ 2009 год. на ОСГТК на ВКС. Намират, че въззивното решение не противоречи, а е в унисон с цитираната съдебна практика, макар същата да не касае същината на спора, концентриран върху противопоставимостта на договора за цесия, легитимиращ касатора като ищец, спрямо длъжника, праводател на конституираните по спора солидарни длъжници. Относно преценката на доказателствената сила на документите, представени в установяване уведомяването на длъжника, ответните страни считат, че се касае за фактологично обусловен въпрос и проверката на решението в тази му част е предмет на производството по същество и на основанията по чл. 281 т.3 ГПК. [фирма] претендира и юрисконсултско възнаграждение за защита в касационното производство. Върховен касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, констатира, че касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна, в срока по чл.283 ГПК и е редовна с оглед изискванията на чл.284 ГПК, като е насочена срещу валиден и допустим въззивен съдебен акт. По допускане на касационното обжалване настоящият състав прецени следното: Ищецът [фирма] е предявил обективно и пасивно субективно съединени искове срещу [фирма] и [фирма], в качеството им на правоприемници на [фирма], за вземане и обезщетение за забава в издължаването му, легитимирайки се с договор за цесия от 22.02.2010 год., с цедент [фирма], което дружество е придобило вземането по главния иск също с договор за цесия от 24.11.2004 год., с цедент [фирма] .Последното дружество е страна –продавач по договор за търговска продажба на електромери, сключен с праводателя на ответниците - [фирма], в качеството на купувач. За уведомяване на длъжника – купувач относно извършената първа цесия ищецът представя писма, заверени с печат на [фирма] ,с входящ номер и дата, но без посочване име и длъжност и без подпис на уведоменото лице. Тези писма, на основание чл. 183 предл. второ ГПК, са изключени от доказателствата по делото от първоинстанционния съд / опр. от с.з. на 13.12.2010 год... Идентично оформени за получаването им, но с печат на [фирма] и [фирма], са и писмата за втората извършена цесия, с цедент [фирма]. Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение за отхвърляне на исковете с правно основание чл.327 ТЗ вр. с чл.99 ЗЗД и чл.86 ал.1 ЗЗД, споделяйки извода, че извършеното на 07.03.2005 год. от [фирма] плащане на цената на доставените електромери на продавача по сделката - [фирма] е погасило задължението на купувача, а извършените цесии ,първата от които предхождаща плащането, са му непротивопоставими като длъжник, тъй като не е доказано уведомяването му за същите. За последното въззивният съд е изложил мотива, че поставянето на печат от адресата - длъжник ,с входящ номер и дата на уведомителното писмо, но без подпис на длъжностно лице на същия, приело документа, не доказва надлежно уведомяване за прехвърляне на вземането на друг кредитор. Неуведомяването е разгледано ценейки документа в съответствие с останалия доказателствен материал по делото, събиран във връзка с оспорването. Въззивният съд ,обаче,е развил основен извод за неоснователност на исковете, позовавайки се на чл.4.2 от сключения договор за търговска продажба между [фирма] и [фирма], според който страните са договорили непрехвърлимост на вземането. Приемайки цесионера [фирма], както и последващия и настоящ касатор - [фирма] за недобросъвестни, като известени за тази договорна клауза, на основание чл.99 ал.1 ЗЗД въззивният съд е формирал изводо, че същите не могат да извличат благоприятни последици от собственото си неправомерно поведение .При наличието на изричната договорна клауза за непрехвърлимост на вземането по сделката, длъжникът е в правото си да откаже да изпълни ,освен на страната кредитор по същата, както е и сторил. В обосноваване допустимост на касационното обжалване в хипотезите на чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, касаторът не формулира конкретен правен въпрос, най-общо позовавайки се на постановяване въззивното решение в противоречие с казуална съдебна практика, относима към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 ГПК ,а не сочената по чл.280 ал.1 т.1 ГПК, по въпроса за елементите на фактическия състав на цесията, при осъществяване на които същата произвежда действие между страните - цедент и цесионер .Счита, че в противоречие с реш.№ 1279 / 12.11.1996 год. по гр.д.№ 29 / 1996 год. на V г.о. на ВКС, реш. № 244 / 23.01.1960 год. по гр.д.№ 8461 / 1959 год. на ІІІ г.о. на ВКС и реш.№ 173 / 15.04.2004 год. по гр.д.№ 788 / 2003 год. на ТК на ВКС, въззивният съд е приел, че уведомяването на длъжника е елемент от фактическия състав, без който цесията не произвежда действие между страните. Формално се позовава на хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по въпроса относно цененето, като надлежно установяващи уведомяването на длъжника за извършената цесия, на представените и коментирани по-горе уведомителни писма. Изводимият от съдържанието на приложението по чл.284 ал.3 ГПК материалноправен въпрос, относно фактическия състав на договора за цесия, при осъществяване на който същият произвежда действие между цедента и цесионера, не съставлява правен въпрос, по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, във връзка с т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС, тъй като не е включен в предмета на спора, нито е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Последният не е отрекъл действието на договорите за цесия между страните по същите, вкл. при извършеното плащане от праводателя на ответниците спрямо първоначалния кредитор [фирма]. Предвид неустановено уведомяване на длъжника е направил извод за непротивопоставимост на цесиите спрямо същия, на основание чл.99 ал. 4 ЗЗД, с оглед което и зачел погасителния ефект на извършеното от него плащане, макар след сключване на първия цесионен договор. В този си извод, въззивното решение не се явява в противоречие с приложената казуална съдебна практика, принципно относима към хипотеза на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Следва да се съобрази и обстоятелството, че неуведомяването на длъжника, респ. правните последици на чл.99 ал.4 ЗЗД, не са основния решаващ за изхода на делото въпрос, а по съпътствуващите мотиви за непротивопоставимост на длъжника на договорите за цесия, предвид изрично уговорената между него и кредитора, по договора от който произтича цедираното вземане, непрехвърлимост на същото / чл.4.2 от договора вр. с чл.99 ал.1 ЗЗД / касаторът не е формулирал и обосновал по допълнителен селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК, съответен правен въпрос. Относно доказателствената сила на представените писмени доказателства за уведомяването на длъжника за извършените цесии, касаторът не е формулирал конкретен процесуалноправен или материалноправен въпрос. Цялостната преценка относно установяване уведомяването на длъжника, респ. правилността й, с оглед всички обстоятелства по делото, както е процедирал въззивния съд, е предмет на проверка за правилност по чл. 281 т.3 ГПК. Не са изложени обстоятелства в обосноваване допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК - неясна или непълна процесуалноправна или материалноправна норма, по приложението на която е налице противоречива съдебна практика или непротиворечива, но неправилна и подлежаща на преодоляване или осъвременяване такава, съгласно т.4 на ТР № 1/2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС. С оглед преждеизложеното липсват предпоставки за допускане на касационното обжалване, като предвид изхода на касационното производство касаторът следва да заплати на ответната страна [фирма] юрисконсултско възнаграждение за изготвяне отговор на касационната жалба, без явяване в съдебно заседание, в размер на 2 364 лева, съгласно чл.9 ал.1 вр. с чл.7 ал.2 т.4 от Наредба № 1 / 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховен касационен съд, второ търговско отделение