Определение № 980 от 12.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 430/2012 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на Н. Д. Я. ,както и по касационна жалба на К. Д. К., срещу решение №1642 от 19.12.2011г по гр.дело № 1788/2011г. на Варненски окръжен съд, с което след потвърждаване на първоинстанционното решение на Варненски районен съд №267 от 15.06.2011г в една част и отмяната му в друга, е определено обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1000 лева, до пълния претендиран размер от 8 000 лева искът на основание чл. 45 ЗЗД е отхвърлен като прекомерен. Касаторът Н. Д. Я. обжалва в частта ,с което искът е отхвърлен за разликата на 1000 лева и е потвърдено отхвърлянето му до пълния предявен размер, касаторът К. Д. К. обжалва в частта, с която искът е уважен. В приложеното съм жалбата изложение на основанията за допускане на касационно обжалване от страна на Н. Д. Я. се посочва ,че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен въпрос, обоснован като несъотносимост на присъденото обезщетение с критериите за справедливост по чл. 52 от ЗЗД в конкретния случай, поради занижаване. Изтъква се противоречие на обжалваното решение с указанията на ППВС № 4/ 1968г във връзка с индивидуалното определяне на вредата по критерия за справедливост Като основание са посочени критериите на чл. 280 ал.1 т.1 и т.2 и т.3 ГПК ,въпросите са дали съдът по делото е съобразил начина на извършване на увреждането, причинено от изстрел, произведен от огнестрелно оръжие, ловна карабина .Следва ли боравенето с огнестрелно оръжие да се счита за правно регламентирана дейност ,оттук и по- високата степен на обществена опасност ,поради което и обезщетението за неимуществени вреди да е по- високо. Следва ли при определяне на размера съдът да вземе под внимание обстоятелствата, при които е причинено увреждането :от непосредствена близост, без предупреждение, свързано със загуба на кръв, засегната лицева тъкан ,физическа болка, стрес, в какво се изрязява оценката на тези обстоятелства. В отговор ответника по касационната жалба К. К. оспорва основанията за допускане до обжалване ,съображения са развити от защитата му. Към жалбата на К. К. е приложено изложение с позоваване на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК. Въпрос е формулиран чрез цитиране на фактите по делото ,в резултат на които ловната карабина на касатора е произвела изтрела. Изречението не е завършено граматически, формулирането на въпрос не е смислово изведено.. След преценка Върховен касационен съд ,ІІІ гр. отделение счита, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по двете жалби. В изложението на касатора К. К. липсва ясно формулиран правен въпрос, общо изискване на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Цитирането на конкретни факти по делото: ловното куче, намиращо се в автомобила на ловеца, да произведе изтрел ,без ловеца да е в автомобила, за което последния е признат за виновен ,пострадалото лице се е отказал от съдебно медицинска и балистична експертиза и пр., не съдържа конкретен правен въпрос по материалните предпоставки за отговрността, дори не преформулира ясно оплакване за неправилни фактически изводи. При липса на формулиран въпрос, не е налице и обосновка на основанието по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК .Касационно обжалване не следва да се допуска. В изложението на касатора Н. Д. Я. се поставя общ въпрос, за прилагането на чл. 52 ЗЗД Конкретизацията му чрез довод ,че относими към наказателно-правния критерий за обществена опасност обстоятелства е следвало да обосноват по- висок размер на обезщетението, не аргументират основание по чл. 280 ал.1 т.1 от ГПК или т.2 от ГПК, свързан с критерия. Касае се оплакване по обосноваността на решението. По общо поставения въпрос е дадено разрешение в постановени по реда на чл. 290 от ГПК решения на ВКС ,предвид реш. № 532 ат 2010 гр.д№ 1650/2009 ІІІ г.о ,реш. № 377 от 22.06.2010г гр.д №1381/2009 ІV г.о ,реш. от 06.04.2011 гр д.№951/2010 ІІІ г.о, реш.№ 149 от 2011 д.№574/10г ІІІ г.о ,на които обжалваното решение не противоречи в решаващия си мотив ,че справедливостта, като критерий за определяне на паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността ,която засегнатите блага са имали за своя притежател, именно в този смисъл справедливостта не е абстрактно понятие, а се извежда от преценката на обстоятелства с обективни характеристики, между които и фактите, свързани с настъпване на самото увреждане. Обстоятелствата, изтъкнати като преценени от въззивния съд по делото, са в три насоки – характер на травматичното увреждане, което е леко, продължителност на възстановителния процес, която е кратка, и негативни емоционални изживявания, същите обсъдени конкретно при анализа на доказателствата. Върховен касационен съд не приема довод ,че решаващата дейност на съда в случая сочи на противоречие с указанията по ППВС № 4 / 1964г., не приема и довод за основание по чл. 280 ал.1 т.2 от ГПК. Съображения в тази връзка не са изложени, нито подкрепени с приложени съдебни решения от практиката. Различните по размер обезщетения ,за различните случаи, не са приемлив довод за наличие на хипотеза, въздигната от закона като изискване за допустимост в чл. 280 ал.1 т. 1 - 3 от ГПК. Не се касае за разлика в критериите за определяне на обезщетението ,а следователно и за противоречиво прилагане на една и съща правна норма и противоречие по правен въпрос. Не са довод и общите, касационни оплаквания за неправилна преценка. По допустимостта на касационното обжалване, съгласно критерия на чл. 280 ал.1 т.3 ГПК, не може да се приеме за основание поддържаната от защитата теза ,че размерът на обезщетението за неимуществени вреди е пряко обвързан със степента на обществена опасност на деянието, от което вредите са произтекли. Не е налице сочено от касатора основание за допускане до обжалване. Разноските остават за страните ,както са направени Воден от горното, Върховен касационен съд ,ІІІ г.о.