Определение № 1283 от 18.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3984/2024 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на А. В. С., чрез адвокат И. Б. от АК – София и касационна жалба на Софийски районен съд, представляван от Т. Д., срещу решение № 219/18.06.2024 г. по в.гр.д.№ 272/2024г. на Окръжен съд София, с което частично се отменя решение № 6/04.01.2024 г. по гр.д.№ 147/2023 г. на Районен съд Костинброд и е отхвърлен предявеният иск от А. В. С. против Софийски районен съд, на основание чл.2б ЗОДОВ, за обезщетение на неимуществените вреди над 1000 лева, поради нарушаване правото на разглеждане и решаване на гр.д.№ 87775/2017 г. в разумен срок, без окончателно да е приключило. В касационната жалба на ищцата А. В. С. се твърди, че решението в отхвърлителната част за неимуществените вреди е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необосновано относно размера на присъденото обезщетение за забавено правосъдие. В изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на Върховния касационен съд и Съда на Европейския съюз и значението на точното прилагане на закона и за развитието на правото по отношение на критериите определящи „справедливостта“ по чл.52 ЗЗД във връзка с решаване на делата в разумен срок и тяхната обвързаност с процент от минималната работна заплата за страната. В отговор на касационната жалба на ответника, твърди че изложението повтаря съображенията на касатора и не следва да бъде уважена, а забавянето на решението се санкционира от ЗОДОВ,поради което следва да й се присъди адекватно обезщетение. От Софийски районен съд, чрез пълномощника Т. Д., също е подадена касационна жалба срещу решението в осъдителната му част, в която е присъдено обезщетение 1000 лева за забавено правосъдие и разноските, с доводи, че не се доказва настъпването на вреди, поради което е налице противоречие с практиката на ВКС и ЕСПЧ и основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. По отношение на касационната жалба на ищцата твърди, че не е формулиран правен въпрос и не се обосновава някоя от допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1, 2 и 3 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че е налице хипотезата на чл.2б ЗОДОВ да се ангажира отговорността на ответната страна поради нарушаване правото на ищцата да бъде разгледано и решено в разумен срок висящото дело, по което тя е страна. Производството по гр.д.№ 87775/2017 г. на Софийски районен съд, 161 състав, което се твърди, че е забавено, е образувано по реда на чл.126 и сл.АПК, вр.§4к, ал.6 ЗСПЗЗ по жалба на А. В. С. и В. В. Х. срещу Заповед на областния управител на област София-град, за одобряване план на новообразуваните имоти в с.В. – Столична община, по отношение на имот № *.*. С решение по адм.дело № 5813/2013 г. на АССГ се отменя първоначалното решение по гр.д. № 26999/2014 г. на СРС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на Софийския районен съд, който е обявил делото за решаване на 03.10.2018 г., но е постановил решение на 03.02.2023 г. Според изложените мотиви в обжалваното решение, при преценката дали е налице необоснована забава при разглеждане и решаване на делото, съдът следва да съобрази установените в съдебната практика на ЕСПЧ критерии за сложност на делото и поведението на страните. Въз основа на събраните доказателства за притесненията и проявените от ищцата депресивни симптоми за изхода на делото, решаващият състав е приел за установено по несъмнен начин, че проведеното производство е забавено по вина на съда и не се отличава с фактическа или правна сложност, поради което предявеният иск за обезщетение е основателен за сумата от 1000 лева. При тези мотиви на въззивната инстанция, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване, на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по уточнения при условията на т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК въпрос, за критериите, определящи „справедливостта“ по чл.52 ЗЗД, при определяне на конкретен размер на обезщетението, във връзка с решаване на делата в разумен срок. Въпросът обуславя изхода на делото, но е разрешен от въззивния съд в противоречие с решение № 254/17.12.2015 г. по гр.д.№ 1902/2015 г., ІІІ г.о. и решение № 306/22.10.2019 г. по гр.д.№ 4482/2017 г., IV г.о. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение