Определение № 122 от 30.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 2229/2021 г.

Производството е по реда на чл. 248, ал. 1 ГПК, образувано по молба на Д. Г. Д., чрез адв. В. Ф., за изменение на определение № 60811/14.12.2021 г., постановено по настоящото дело от състава на ВКС, в частта за разноските. Страната твърди, че адвокатското възнаграждение, уговорено и заплатено на адв. Л. П. от ответника по касационната жалба Г. Й., е прекомерно. Счита, че следва да се признае сумата от 600 лв. – минималният размер на адвокатското възнаграждение съгласно Нардеба № 1/2014 г. Г. Й., чрез адв. П., отговаря, че молбата е неоснователна, защото касационната жалба била оставена без разглеждане по същество като недопустима, поради което съгласно чл. 78, ал. 4 ГПК ответника има право да му бъдат възстановени разходите в пълен обем. Счита още, че възражението по чл. 78, ал. 5 ГПК е неоснователно. Молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК е подадена в срок, изхожда от легитимирана страна и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С определение № 60811/14.12.2021 г., постановено по настоящото дело, състав на ВКС, в процедура по чл. 288 ГПК, не е допуснал до касационно обжалване въззивно решение № 260064/02.03.2021 г., постановено от Русенския окръжен съд по въззивно гр.д. № 586/2020 г. Предварителната селекция по чл. 288 ГПК се извършва спрямо допустими касационни жалби, а определението на ВКС, с което касационно обжалване не се допуска, е резултат от проверката налице ли са условията по чл. 288, ал. 1 и/или 2 ГПК за разглеждане на касационната жалба по същество. В тази връзка доводите относно приложението на чл. 78, ал. 4 ГПК са неотносими. Отделно, във всички случаи, когато съдът се произнася относно дължимостта на съдебноделоводните разноски, когато те включват възстановяване на заплатен адвокатски хонорар, при надлежно заявено възражение за прекомерност, съдът винаги се произнася по него; няма хипотеза по чл. 78, ал. 1 – 4 ГПК, в която не може да се прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК. В случая, съдът е присъдил в полза на ответника по касационната жалба Г. Д. съдебноделоводните разноски за инстанцията, представляващи 1000 лв. платен от нея адвокатски хонорар. По приложението на чл. 78, ал. 5 ГПК: Възражението е допустимо – по делото няма проведени открити съдебни заседания; делото е приключило с постановяване на едно определение в закрито заседание. Страните за първи път са имали възможност да направят възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, заплатен от противната страна, с получаване на препис от определението, с което производството по делото е прекратено, в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК. Така е сторил в случая молителят Д. Д.. Заплатеното от противната страна адвокатско възнаграждение е над минималния размер, предвиден в Наредба № 1/2004 г. на Висшия адвокатски съвет, но това само по себе си не го прави прекомерно по размер. Както е разяснено в ТР № 6/2013 г. по т.д. № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на чл. 78, ал. 5 ГПК съдът преценява действително свършената работа от адвоката, а още и фактическата и правна сложност на делото. В случая производството пред ВКС е приключило без насрочване в открито съдебно заседание, но следва да се има предвид характера на касационното производството– контролноотменително, при което по правило не се събират доказателства, а основната тежест в процесуалната защита е в изразените доводи и възражения. Съществена фаза е тази по реда на чл. 288 ГПК, в която съдът се произнася по наведените от касатора основания за допускане на касационно обжалване, както и служебно в хипотезите на чл. 280, ал. 2 или в други, уредени от закона случаи, при съобразяване на изразените от страните становища в касационната жалба и изложението към неяг, какти и в отговора на касационната жалба. По настоящото дело процесуалният представител на Г. Д. е положил труд – време и познания, да изготви отговор на касационната жалба от 25 страници, който отговор не е формален, а пълен и мотивиран. Следва да се отчете, че обосновката по чл. 280 ГПК в касационната жалба е многословна, като допълнително затруднение съставлява хаотичното и непрецизно формулиране на питанията съобразно изискването по чл. 280, ал. 1 ГПК, а още и позоваването на множество решения на ВКС, с приложени копия на 23 съдебни акта. В отговора е изразено становище относно допустимостта на касационното обжалване, но още и в пълнота по предварителната селекция по чл. 288, както и по основателността на касационната жалба. Съображенията са изложени на 10 страници, като обемът не е за сметка на несъществени или общи и принципни възражения. След преценка на изложените обстоятелства съдът приема, че адвокатско възнаграждение в размер на 1000 лв. в случая не се явява прекомерно. МОТИВИРАН от горното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение