Определение № 50331 от 16.05.2023 г. на ВКС по т. д. № 1234/2022 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Застрахователна компания „Уника“ АД, [населено място], срещу решение № 26/18.03.2022 г., постановено по в.т.д.№ 305/2021 г. от Бургаския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 368/25.11.2021 г., по т.д.№ 480/2020 г. на Бургаски окръжен съд за осъждане на касатора да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД, [населено място], сумата от 60000 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди по договор от 20.11.2017 г., както и след частична отмяна на първоинстанционното решение касаторът е осъден да заплати на „БОС енерджи“ ЕООД законна лихва за забава върху главницата от 16.07.2019 г. до 07.12.2020 г. в размер на 8500 лв. Бургаският апелативен съд е обезсилил първоинстанционното решение в частта за отхвърляне на инцидентния установителен иск на „БОС енерджи“ ЕООД срещу ЗК „Уника“ АД за прогласяване нищожността на т.4.1.1 от общите условия към договор за застраховка на имущество по комбинирана застрахователна полица „бизнес план“ с покритие „престиж“ и е прекратено производството по делото в тази част. Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно, а допускането на касационно обжалване основава на наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, т.3 и ал.2, пр.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Възразява, че касационната жалба в частта, с която е обезсилено първоинстанционното решение, е недопустима, а в останалата част – не са изложени основания за допускане на касационно обжалване. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 20.11.2017 г. между страните по спора е сключен договор за имуществено застраховане по комбинирана застрахователна полица „бизнес план“ с покритие „престиж“ със срок на действие 21.11.2017 г. – 20.11.2018 г. В срока на покритието по застрахователния договор – на 07.01.2018 г. около 2.30 ч. е възникнал пожар в заведение за бързо хранене „Ред корнер“, при който обектът, ведно с оборудването и обзавеждането са изгорели напълно, а т.нар. „тотална щета“ е призната за такава от застрахователя с констативен протокол от 09.01.2018 г. С уведомление от 09.01.2018 г. собственикът на застрахованото имущество Б. С. е одобрил застрахователния договор, а с договор от 21.01.2018 г. вземането на С. по застрахователния договор в размер на 60000 лв. е прехвърлено на „БОС енерджи“ ЕООД, поради което въззивният съд е приел, че „БОС енерджи“ ЕООД е легитимиран да получи застрахователно обезщетение. Спорният по делото въпрос е дали намират приложение общите условия на застрахователя, според т.4.1.1 от които „палежът“ е изключен риск, както и дали настъпилото събитие е „пожар“ или „палеж“. Според застрахователя общите условия са приети от застраховащия при сключване на договора чрез изразеното съгласие на стр.2.1 от същия. Въззивният съд е изложил съображения, че общите условия не са приети по начина, посочен в чл.147а ЗЗП, поради което те не се прилагат и застрахователното правоотношение се регулира само от застрахователния договор. При формирането на този извод апелативният съд се е позовал на т.6 от ТР № 1/2014 г. на ОСТК на ВКС относно използвания в пар.1, т.1 ДР на КЗ /отм./ термин „потребител на застрахователна услуга“ и разширяването на кръга на потребителска защита, както и е приравнил понятията „потребител на застрахователни услуги“ и „ползвател на застрахователни услуги“ по смисъла на чл.2, ал.2 КЗ. Призната е потребителска защита в пълен обем по ЗЗП на ползвателя на застрахователни услуги, поради което съгласието на потребителя с общите условия на договора е следвало да се удостовери с неговия подпис. Изложени са съображения, че клаузата в договора за съгласие и деклариране на получаването на общите условия, включена в индивидуалния договор, не е доказателство за действителното им приемане и за получаването на екземпляр от тях съгласно чл.147а, ал.2 и ал.5 ЗЗП. Решаващият извод на въззивния съд е, че след като не се прилагат общите условия, е без значение причината за възникване на пожара и застрахователят отговаря и в случаите на умишлен палеж. Съдът е посочил и че представените общи условия имат промени, които са влезли в сила от 01.06.2020 г. По тези съображения общите условия са счетени за неприложими спрямо „БОС енерджи“ ЕООД, а предявеният инцидентен установителен иск е приет за недопустим. Застрахователното обезщетение е определено по възстановителна стойност на имуществото, като разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка – 40000 лв. за сградата и 22000 лв. за стопанския инвентар. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поставя пет правни въпроса, като се позовава едновременно на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Всички формулирани въпроси са свързани с прилагането на нормата на чл.143 ЗЗП – следва ли да се конкретизират твърденията за неравноправен характер на клауза в потребителски договор, кои са предпоставките клауза от потребителски договор да се обяви за неравноправна, има ли значение знанието на потребителя за клаузите в общите условия, включително и когато потребителят е сключвал и други идентични договори със застрахователя и за дължимата грижа на потребителя при сключване на договора. Тези въпроси, както и доводите в касационната жалба относно качеството на лицата, които ползват потребителска защита по ЗЗП, се извеждат и като очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Настоящият състав на ВКС намира, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване. Действително с въззивното решение е обезсилен първоинстанционният съдебен акт в частта по инцидентния установителен иск за обявяване на основание чл.146 ЗЗП на нищожността на клауза от общите условия на застрахователния договор и в тази част производството по делото е прекратено. Инцидентният установителен иск е бил предявен от „БОС енерджи“ ЕООД, поради което ЗК „Уника“ АД няма правен интерес от обжалване пред ВКС и касационната жалба в тази част е недопустима. Независимо от това въпросите за приложимостта на потребителската защита по ЗЗП и на общите условия на застрахователя към конкретния договор за застраховка са от значение за решаването на спора и без предявен инцидентен установителен иск. Въведените от касатора въпроси по чл.280, ал.1 ГПК биха били относими при категоричен извод относно прилагането на правилата по ЗЗП за неравноправните клаузи в потребителските договори. В случая въззивният съд не се е произнесъл относно неравноправен характер на клауза от общите условия, но е приел, че застраховащият „БОС енерджи“ ЕООД се ползва от потребителската защита, тъй като е приложил разпоредбата на чл.147а ЗЗП относно приемането на общите условия. Обстоятелството, че същите не са приети, е решаващият аргумент на съда да формира извод, че е без значение дали е налице изключен риск по т.4.1.1 от общите условия. В касационната жалба е направено изрично позоваване на чл.2, ал.2 КЗ, пар.1 ДР на ЗЗП и на практика на СЕС относно качеството на лицата, които ползват потребителска защита по ЗЗП - физически лица, които действат извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Въззивният съд не е изследвал обстоятелствата, които са от значение за предоставяне на потребителска защита с оглед на качеството на лицето, на което е предоставил потребителска защита. По тези съображения касационното обжалване следва да се допусне на основание чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. На основание чл.18, ал.2, т.2 от ТДТСС по ГПК касаторът следва да заплати държавна такса в размер на 1370 лв. по сметка на ВКС. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд