Определение № 1033 от 06.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 5388/2023 г.

Производството e по чл. 288 ГПК.

Образувано е по две процесуално допустими касационни жалби, а именно:

· с вх.№ 2595 от 17.08.2023 г., подадена от ответника Л. А. Д. чрез адвокат К. Д. от АК - Р.

· с вх.№ 2639 от 22.08.2023 г., подадена от ответника Е. Г. М. чрез адвокат С. К. от САК,

които са насочени срещу въззивно Решение № 142 от 29.06.2023 г. по в.гр.д.№ 140/2022 г. на Окръжен съд – Силистра, с което е потвърдено Решение № 89 от 25.11.2021 г. по гр.д.№ 359/2021 г. на Районен съд - Тутракан, в частта, с която е признато за установено спрямо ответниците Е. Г. М., М. А. Г., В. Й. Г., „Адванс Терафонд” АДСИЦ и Л. А. Д., че ищецът Т. Г. С. е собственик по наследство на 1/2 идеална част от поземлен имот с идентификатор № *, находящ се в землището на [населено място], местност „К. Г.”, начин на трайно ползване - нива, площ 85,033 дка (съгласно последното изменение на КККР, засягащо поземления имот от 29.06.2021 г.), пета категория, при съседи: *, *, *, *, *, номер по предходен план *, и ответникът Л. Д. е осъден да предаде на ищеца Т. С. владението върху същата нива до размера на неговата 1/2 идеална част от нея. С въззивното решение са признати за неистински удостоверение за наследници № АО-08-1095 от 10.11.2021 г. и удостоверение за наследници № АО-08-1096 от 10.11.2021 г., издадени от Община Тутракан.

Касаторът Л. А. Д. твърди, че извършената от РС - Тутракан нищожна делба и постановените по нея актове не притежават силата на пресъдено нещо, както и че защитата на ищеца може да се реализира единствено с предявяване на нов иск за делба на наследство. Счита за неправилен извода на въззивния съд за презумирано знание за факта на вписаната искова молба по гр.д.№ 133/2005 г. на РС - Тутракан и за недобросъвестност на установеното от него владение. Излага, че въпреки представените в хода на делото официални документи, потвърждаващи родствената връзка на наследника Х. С. с Т. К. и Г. К., въззивният съд неправилно приел за успешно проведеното оспорване на удостоверенията за наследници и същите са счетени за неистински.

Касаторът Е. Г. М. излага доводи за недопустимост на обжалваното решение, като постановено по недопустими искове. Твърди, че извършеният от него отказ от наследство е вписан надлежно в нарочните книги по чл. 49 ЗН, водени от Софийски районен съд, и обвързва всички трети лица, вкл. съда, който не е сезиран с иск за оспорването му. Ищецът следва да реализира правата си с предявяване на нов иск за делба на наследство, а не с отделни искове по чл. 108 ЗС спрямо отделни имоти от наследствената маса. Истинността и верността на представените пред въззивния съд удостоверения за наследници, за които е открито производство по оспорването им, се потвърждава от приложените допълнително по делото официални документи, неоспорени, приети и приложени по делото. Владението от страна на ответника Л. Д. е добросъвестно, същият е придобил имота на годно правно основание и го е владял еднолично, несмущавано и необезпокоявано от момента на придобиването му през 2011 г. Неговите праводатели „Адванс Терафонд” АДСИЦ, респективно първият приобретател М. Г., с оглед липсата на редовно заявена претенция по чл. 76 ЗН, също са добросъвестни такива. Твърди, че презумпция за знание при вписване на искова молба не е предвидена в закона, поради което това вписване само по себе си не влияе на добросъвестността. Извършената делба по гр.д.№ 133/2005 г. на РС - Тутракан е нищожна, тъй като в нея не са взели участие всички съсобственици. Не са конституирани нито наследниците на Х. Т. Х., който видно от събраните официални документи има качеството на наследник на Г. и Т. К., нито наследниците на Д. М., нито са издирени други лица, за които са налице данни, че притежават качеството на наследници. Поддържа, че постановените в делбеното производство по гр.д.№ 133/2005 г. на РС - Тутракан съдебни актове не обвързват ответниците по настоящото производство, тъй като никой от тях не е бил страна в посоченото производство. Съдебната спогодба по гр.д.№ 133/2005 г. е нищожна, а решението по нея – недопустимо. Оспорва като неправилен извода на въззивния съд за валидност на постановените в делбеното производство съдебни актове, въпреки нищожността на делбата. Неправилно въззивният съд не разгледал и възражението на ответника, че Д. М. е придобила имота на самостоятелно, оригинерно основание, преди предяваване на иска за делба по гр.д.№ 133/2005 г.

Ответникът по касационните жалби Т. Г. С. е депозирал отговор срещу касационната жалба на Л. А. Д.. Поддържа, че отсъства основание за допускане на обжалването, както и че въззивното решение е правилно.

Касаторът Е. Г. М. е депозирал становище по касационната жалба на Л. А. Д., като счита, че тя обективира основание за допускане на обжалването.

По исканията за допускане на касационно обжалване Върховният касационен съд намира следното:

Въззивният съд е приел, че с Решение № 2001 от 25.07.1994 г. на Поземлена комисия - гр. Тутракан е възстановено правото на собственост на наследниците на Т. К. К. върху нива с площ 85 дка, представляваща имот № * по плана за земеразделяне. С констативен НА № 544, том I, дело № 797/1995 г. на РС-Тутракан Д. Т. М. е призната за собственик на процесната нива с площ 85 дка по наследство от Т. К. К.; нотариусът се е позовал на Решение на поземлената комисия и удостоверение за наследници № У- 183 от 13.02.1995 на общ. Тутракан. На 11.04.2005 г. наследодателят на ищеца – Г. Т. С., е завел дело за делба срещу Д. Т. М.; исковата молба е вписана още същия ден в СВ Тутракан с вх.рег.№ 956, акт 157, т. II.

На 21.04.2008 г. Д. Т. М., легитимирайки се с КНА № 544 от 20.06.1995 г., е сключила договор за покупко-продажба с НА вх.рег.№ 1046, акт № 86, том III, дело № 516/2008 г. на СВ Тутракан, с който е продала процесната нива на купувача по сделката - М. А. Г., който се е намирал в граждански брак с В. Й. Г.. На 23.04.2008 г. съпрузите Г. са продали същата нива на ответника „Адванс терафонд” АДСИЦ с нотариален акт, вписан с вх.рег.№ 1078, акт № 114, том III, дело № 546/2008 г. на СВ - Тутракан. Двете сделки са извършени след завеждане на иска за делба, по който е образувано гр.д.№ 133/2005 г., и преди да е постановено решение по допускането й.

С Решение № 3 от 30.03.2010 г. по гр.д.№ 133/2005 г. на РС – Тутракан съд са допуснати до делба една част от имотите, включително и процесния, посочени от първоначалния ищец Г. Т. С., за които съдът е приел, че са съсобствени с Д. Т. М.. Делбата е допусната между М. С. и настоящият ищец Т. С., които са наследници и правоприемници на първоначалния ищец Г. С., починал през 2006 г., при квоти по 1/4 идеална част за всеки от тях, и Д. М. с квота от 1/2 идеална част. Решението по допускане на делбата е влязло в сила на 17.07.2013 г.

На 30.03.2011 г. ответното дружество „Адванс терафонд” АДСИЦ е продало процесната нива на ответника Л. Д. с нотариален акт, вписан с вх.рег. № 904, акт № 160, том III, дело № 545/2011 на СВ Тутракан.

На 10.04.2012 г. е починала Д. М. и е оставила за законни наследници синовете си - ответникът Е. М. и И. М., който е починал на 03.08.2012 г., неженен и без деца. На 20.06.2012 г. ответникът Е. М. е изтеглил от три банкови сметки: едната в „Банка ДСК”, а другите две - в „Уникредит Булбанк”, общо 4 984,61 лева. На 12.11.2012 г. с молба до Софийски районен съд ответникът Е. М. е направил отказ от наследството на майка си Д. М., като отказът е вписан в особената книга по чл. 49, ал. 1 ЗН под № 708 от същата дата.

В производството по гр.д.№ 133/2005 г. на РС - Тутракан Е. М. е конституиран като ответник на мястото на починалата Д. М.. В съдебно заседание от 20.11.2013 г. Е. М., чрез процесуален представител, е направил искане делото да бъде прекратено спрямо него, представяйки удостоверение за направения отказ от наследство по ч.гр.д.№ 22646/2012 г. на СРС. На 13.01.2014 г. РС - Тутракан е прекратил делбеното производство по отношение на Е. М., както и е одобрил спогодба между М. С. и Т. С., според която последният става изключителен собственик на процесната нива от 85 декара. За постигнатата спогодба е направено съответно вписване в СВ с акт № 172, том I. Вписването е отразено в справката по имотната партида.

При така установената фактическа обстановка въззивният съд е приел, че два месеца след смъртта на Д. М., нейният син Е. М., с пълномощно от брат си И. М., е изтеглил от три банкови сметки на Д. М. общо сума от 4 984,61 лева. Изтеглянето на паричните суми има за последица нищожност на направения отказ от наследство, тъй като преди отказа Е. М. е приел наследството с фактически действия, които не само предхождат последния по време, но и за които не е доказано, че са извършени единствено в полза на другия наследник – брат му И., от който е имал пълномощно. Наред с това, със смъртта на другия наследник на Д. М. през август същата година, Е. М. отново е станал наследник - този път на цялото имущество, оставено от майка му, тъй като брат му не е имал други наследници освен него. Липсата на отказ от наследството на И. М. обезсмисля дебата около валидността на отказа от наследството, оставено от Д. М.. Следствие от осъщественото наследствено правоприемство е изводът, че съдебната спогодба гр.д.№ 133/2005 г. на РС – Тутракан не е сключена между всички съсобственици и извършената с нея делба е нищожна на основание чл. 75, ал. 2 ЗН. Като приравнена на съдебно решение, спогодбата не страда от пороци, водещи до нищожността й, и следва да бъде разграничавана от нищожността на делбата. Съдът е приел, че процесуалните последици от делбеното производство са валидни, независимо че материално-правно нищожната делба не произвежда такива. На следващо място въззивният съд е споделил извода на първоинстанционния съд за недобросъвестност на владението, упражнявано върху процесния имот, тъй като придобивният акт, на който се основава същото, е вписан след вписване на исковата молба, с която е оспорена собствеността на първоначалния праводател. Недобросъвестността на владението, като юридическо понятие, се определя от това дали владелецът знае, че праводателят му не е собственик съгласно чл. 72, ал. 1 ЗС, което обуславя значението на вписването по ЗС и книгите по Правилника за вписванията като презумиращо знание у третите лица за вписаното обстоятелство. Въззивният съд е приел, че ответниците М. Г., „Адванс Терафонд“ АДСИЦ и Л. Д., знаейки, че определена категория искови молби подлежат на вписване в книги, които са публични, се предполага, че са били известени за наличието на вписаната искова молба по гр.д.№ 133/2005 г. на РС - Тутракан, когато са сключили придобивните за тях сделки. Давност не е текла до приключване на делбеното дело със спогодбата от 13.01.2014 г., а след този момент и до предявяването на исковата молба на 06.07.2021 г. не е изтекъл срокът по чл. 79, ал. 1 ЗС.

Във връзка с наведеното във въззивната жалба на Е. М. ново обстоятелство, имащо значение за изхода на делото - че в кръга на наследниците на наследодателя на ищеца Т. Г. С. – Т. Х. С., има още едно лице – Х. Д. С., който е син на Т. Х. С. и М. Г. И., род. на 04.12.1924 г. в [населено място]. В тази връзка са представени двете удостоверения за наследници (№ АО-08-1095 от 10.11.2021 г. и № АО-08-1096 от 10.11.2021 г.), издадени от Община Тутракан. Въззивният съд е събрал допълнителни доказателства, въз основа на чийто анализ е признал двете удостоверения за неистински документи.

В изложението към касационната жалба на Л. А. Д. се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. Решението за допускане на делбата, постановено в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител, има ли сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни; 2. Прекъсва ли давностното владение извършването на нищожна съдебна делба без участието на съделител, на негов частен правоприемник – приобретател на една вещ от нищожната делба на наследство; 3. Тече ли давностно владение през време на извършване на нищожна съдебна делба; 4. Може ли да се квалифицира като владение осъществената непрекъсната фактическа власт през време на текло съдебно производство по извършена нищожна съдебна делба, запазват ли силата си съдебните актове по нищожната делба; 5. Допустим ли е искът по чл. 108 ЗС срещу ответник съделител и неговите частни правоприемници по нищожна делба на наследство по отношение на един имот, част от наследствената маса по делба на наследство, включена в нищожната делба; 6. Вписването на исковата молба презумира ли знание в добросъвестния владелец, придобил имота на основание, годно да го направи собственик, осъществено след вписването.

Касаторът Л. А. Д. поддържа, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: ППВС № 7/1973 г., Решение № 237 от 29.04.2009 г. по гр.д.№ 1937/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 309 от 06.12.2012 г. по гр.д.№ 697/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 3076/2019 г. на ВКС, ІІ г.о.

В изложението към касационната жалба на касатора Е. Г. М. се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т.т. 1 и 3 ГПК по следните въпроси:

1. Обвързан ли е съдът от вписан по надлежния ред отказ от наследство, когато този отказ не е оспорен и не е отменен по надлежния ред; 2. Обвързан ли е съдът от формалната и материална доказателствена сила на приети по делото и неоспорени официални документи; 3. Допустими или недопустими са постановените решения в производство по съдебна делба, което е нищожно на основание чл. 75, ал. 2 ЗН; 4. Решенията, постановени в хода на нищожна делба, извършена без участието на съделител/и, имат ли сила на пресъдено нещо по отношение на неучаствалите в делбата страни, респективно по отношение на страните, които се позовават на тази нищожност; 5. Прекъсва ли давността извършването на нищожна съдебна делба, вкл. прекъсва ли се давността на неучаствало в производството лице; 6. Вписването на исковата молба по иск за делба презумира ли знание у последващ приобретател, придобил имота на основание, годно да го направи собственик, или презумпцията на чл. 70, ал. 2 ЗС запазва своето действие, съответно качеството на какъв владелец придобива лице, което е последващ приобретател на имота; При установена нищожност на делбата, както е разрешението на посочените въпроси.

Твърди, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 444/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 60 от 17.07.2017 г. по гр.д.№ 3431/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 3076/2019 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 60117 от 15.12.2021 г. по гр.д.№ 3680/2020 г. на ВКС, І г.о., Решение № 179 от 18.10.2013 г. по гр.д.№ 1981/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.

Не е налице основание за допускане на обжалването на атакуваното въззивно решение.

Във връзка с първата група въпроси от изложенията към двете касационни жалби –въпроси №№ 1 и 5 от изложението към касационната жалба на Л. А. Д., въпроси №№ 3 и 4 от изложението към касационната жалба на Е. Г. М.: Няма колебание в практиката на ВКС, че в случаите на нищожна делба поради неучастие на някой от съсобствениците – чл. 75, ал. 2 ЗН, това не води до нищожност на постановените в делбеното производство решения. В този смисъл са Решение № 328 от 19.05.2009 г. по гр.д.№ 1194/2008 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 1732 от 13.09.1969 г. по гр.д.№ 1265/1969 г. и Решение № 1054 от 19.11.2008 г. по гр.д.№ 2787/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о. Влязлото в сила решение по допускането на делбата е задължително както за страните, така и за съда, който е длъжен във втората фаза да ликвидира съсобствеността между лицата, посочени в решението по допускане. При разпореждане с част от делбения имот, извършено след предявяването на иска за делба, делото следва своя ход между първоначалните страни, като приложение намират разпоредбите на чл. 226 ГПК и чл. 298 ГПК и постановеното решение във всички случаи ще съставлява пресъдено нещо спрямо приобретателя, независимо дали той участва в производството – т. 3 от Тълкувателно решение № 3 от 19.12.2013 г. по тълк.д.№ 3/2013 г. на ВКС, ОСГК. По отношение на приобретателя важат и материалноправните последици от предявяване на иска за делба спрямо неговия праводател, а именно прекъсване на течението на придобивната давност съгласно чл. 116, б. „б” ЗЗД и чл. 84 ЗС и спиране течението на давността, докато делото е висящо – чл. 115, б. „ж” ЗЗД, т.е до приключване на делбения процес с влязло в сила решение по извършване на делбата (Решение № 80 от 07.07.2014 г. по гр.д.№ 6441/2013 г. на ВКС, ІІ г.о.). Въззивният се е произнесъл в съответствие с тази практика на ВКС. Посоченото от касатора Решение № 275 от 30.10.2012 г. по гр.д.№ 444/2012 г. на ВКС, II г.о. съставлява неотносима съдебна практика, доколкото в него е даден отговор на въпрос относно участието на всички съсобственици в производство по чл. 32, ал. 2 ЗС.

Втората група въпроси – №№ 2, 3 и 4, поставени от Л. А. Д., както и № 5 от изложението към касационната жалба на Е. Г. М., също не обуславят допускане на касационното обжалване. В Решение № 88 от 29.07.2016 г. по гр.д.№ 5719/2015 г. на ВКС, І г.о. и в Решение № 97 от 27.07.2015 г. по гр.д.№ 6353/2014 г. на ВКС, ІІ г.о. е прието, че спирането на течението на давностните срокове – чл. 115, ал.1, б. „ж” ЗЗД вр. чл. 84 ЗС по време на висящия процес се отнася не само за ответника по иска, но и за приобретателя, който е придобил имота, докато е траел процеса срещу праводателя му. Упражняваната от този приобретател фактическа власт върху имота произтича от фактическата власт на праводателя му и до влизане в сила на решението по иска по чл. 108 ЗС, не представлява давностно владение по смисъла на чл. 79 ЗС. Това разрешение намира съответно приложение в хипотезата на прекъсване на придобивната давност с предявяването на иск за делба. Въззивният съд се е съобразил с тази практика, като е приел, че придобивната давност, на която би могъл да се позове ответника Л. Д., е започнала да тече от 13.01.2014 г. - след приключване на съдебното производство по гр.д.№ 133/2005 г. по описа на РС - Тутракан.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по въпроси №№ 6 от изложенията към двете касационни жалби. И двете питания касаят относимия към настоящото дело правен проблем дали лицето, установило владение върху недвижим имот на правно основание, възникнало в хода на делото по предявен вещен, собственически иск срещу праводателя на владелеца, исковата молба по което дело е била вписана, е добросъвестен или е недобросъвестен владелец. Както в обжалваното решение, така и в практиката на ВКС се приема, че такова лице е недобросъвестен владелец на имота, поради това, че е имало възможност да узнае от вписването на исковата молба по висящото дело, че правото на собственост на лицето, с което се договаря, е предмет на съдебен спор и може да се окаже несъществуващо. Посочените от касатора Решение № 237 от 29.04.2009 г. по гр.д.№ 1937/2008 г. на ВКС, ІІ г.о. и Решение № 309 от 06.12.2012 г. по гр.д.№ 697/2012 г. на ВКС, ІІ г.о. са постановени при различна фактическа обстановка и се явяват неотносима съдебна практика. По гр.д.№ 1937/2008 г. е прието, че ответникът е добросъвестен владелец, съответно, че презумпцията по чл. 70, ал. 2 ЗС не е оборена, тъй като исковата молба по воденото срещу неговия праводател дело за собственост не е била вписана, докато по настоящото дело исковата молба по гр.д.№ 133/2005 г. е била вписана. По гр.д.№ 697/2012 г. се е касаело за спор по подадена срещу праводателя на владелеца искова молба, като предявения иск е бил отхвърлен като неоснователен с влязло в сила решение, докато в настоящия казус по заведеното делбено дело № 133/2005 г. е постановено решение, с което делбата е допусната, т.е. на настоящия ищец и наследодателката му е признато, че притежават 1/2 ид.част от процесния имот. В Решение № 86 от 30.10.2020 г. по гр.д.№ 3076/2019 г. на ВКС, ІІ г.о. касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса дали е добросъвестен владелец лицето, закупило недвижим имот от несобственик и противопоставящо възражение по чл. 79, ал. 2 ЗС на лице, закупило същия имот от същия праводател и вписало акта си преди този на лицето, претендиращо придобивна давност. Такъв проблем по настоящото дело не стои и не е обсъждан.

По въпрос № 1 от изложението към жалбата на Е. М.: Изводът на въззивния съд за нищожност на направения от Е. Г. М. отказ от наследство съответства на практиката на ВКС, според която отказът от наследство е недействителен, ако преди това наследникът е приел наследството изрично или с конклудентни действия, показващи по недвусмислен начин воля за това – Решение № 198 от 14.05.2016 г. по гр.д.№ 5913/2015 г. на ВКС, І г.о., Решение № 64 от 24.02.2010 г. по гр.д.№ 3838/2008 г. на ВКС, ІV г.о. Въззивният съд е извършил конкретна преценка на извършените от Е. М. действия с оглед всички събрани по делото доказателства и въз основа на това е достигнал до извод, че действията на ответника сочат на намерението му да приеме наследството на Д. М.. В настоящия случай от значение са и изложените съображения, че дори отказът от наследството на Д. М. да бе валиден, то като краен резултат притежаваните от нея идеални части от правото на собственост върху процесния поземлен имот пак биха преминали в патримониума на сина й Е. М., доколкото е безспорно, че (при действителен отказ) имуществото на Д. М. първо би било придобито от сина й И. Г. М., а след неговата смърт и приемане на неговото наследство стават част от патримониума на Е. Г. М..

По въпрос № 2 от изложението към жалбата на Е. М.: Питането е поставено некоректно. То предполага представените с въззивната жалба две удостоверения за наследници да не са били оспорени, а в случая ищецът е заявил оспорването им и процедирайки в съответствие с процесуалния закон (чл. 193 ГПК) съдът е открил производство за проверка на истинността им. След извършената проверка и събирането на допълнителни доказателства ОС е изложил съображения, че документите са неистински и ги е изключил от доказателствения материал.

По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ отделение на Гражданската колегия