Определение № 1181 от 15.04.2025 г. на ВКС по т. д. № 2492/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

И. К. К. обжалва Решение № 444/27.06.2022 г. на АС-София по в.т.д. № 795/2021 г., с което след частична отмяна на Решение № 262540/19.04.2021 г. по гр.д. № 10884/2016 г. на СГС е осъден да заплати на „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД на основание чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 29 337,45 лв., ведно със законната лихва от 13.06.2016 г. до погасяването и съответната част от сторените съдебни разноски.

Касаторът заявява касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3, пр. 1 ГПК. Поддържа, че въззивното решение в обжалваната част е недопустимо, тъй като искът е уважен на незаявено от ищеца основание (липса на решение на надзорния съвет за определяне на процесното възнаграждение). Сочи също, че в нарушение на материалния закон съдът неправилно е счел за изключителна компетентността на надзорния съвет да определи еднократно възнаграждение (бонус) на членовете на управителния съвет. Заявява, че предпоставките за изплащане на процесната сума се осъществили с реализиране на печалба за 2012 г. и 2013 г., каквото условие е поставено в решението на общото събрание и чието изпълнение е видно от данните в годишните финансови отчети. При тези съображения моли касационно обжалване да бъде допуснато поради недопустимост, както и на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Ответникът по касационната жалба „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ ЕООД счита, че липсва точно и мотивирано изложение на касационните основания. Поддържа, че въззивното решение не е недопустимо, както и че не съдържа произнасяне по поставените от касатора въпроси. Заявява и становище за неоснователност на жалбата по същество.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:

Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл. 283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК.

Предмет на обжалваната част от въззивното решение е предявеният от „ПАЛМС МЕРКЮР КАЗИНО“ АД срещу касатора насрещен иск по чл. 55, ал. 1, пр. 1 ЗЗД за присъждане на сумата от 29 337,45 лв., представляваща получено без основание еднократно годишно възнаграждение по договор за възлагане на управление.

Първоинстанционният съд е отхвърлил иска, приемайки, че касаторът е бил член на управителния съвет на ответното дружество и че на общо събрание на акционерите, проведено на 05.09.2012 г., е взето решение да му бъде изплатено еднократно годишно възнаграждение в размер от 15 000 евро, което решение съставлява основание за получаване на процесната сума.

За да отмени първоинстанционното решение и да уважи иска, въззивният съд е счел, че решението на общото събрание (чието оспорване от ищеца е приел за недоказано) не е достатъчно, за да създаде основание за получаване на възнаграждението, доколкото определянето на последното е в изключителната компетентност на надзорния съвет съгласно чл. 241, ал. 2 ТЗ, който трябва да извърши преценка за постигане на заложените от общото събрание резултати. Поради липса на доказателства за взимане на такова решение от надзорния орган въззивният съд е счел иска за основателен.

От тези данни не се установява недопустимост на въззивното решение – същото е постановено при наличие на необходимите процесуални предпоставки и при липса на процесуални пречки. Предявеният иск е за връщане на даденото без основание и за редовността му е достатъчно ищецът да се е позовал на даването, а основанието за получаването следва да се заяви и докаже от ответника. В случая доводът на съда относно липсата на решение на надзорния съвет е изложен като правен аргумент именно срещу заявеното от ответника основание за получаване на сумата (решение на общото събрание) и поради това обосноваването му не съставлява произнасяне по невъведено от ищеца основание на иска. Отделно от това следва да се посочи, че липсата на решение на надзорния съвет като фактическа и правна пречка за дължимост на сумата е заявена и от ищеца по насрещния иск в насрещната искова молба. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 2, пр. 2 ГПК.

Поддържаните от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК изискват като общ селективен критерий да е поставен правен въпрос, който съгласно т. 1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС трябва да е включен в предмета на спора (без да е необходимо да е обхванат от силата на пресъдено нещо), да е обуславящ за правните изводи на съда, да кореспондира с въведените от касатора касационни основания по чл. 281 ГПК и отговорът му да не произтича от събраните по делото доказателства, а да може да бъде даден абстрактно независимо от конкретиката на делото.

В случая поставените от касатора въпроси са следните:

1. Дали общото събрание на акционерите е властно да изземе от надзорния съвет компетентността за определяне на възнаграждение на изпълнителния член на управителния съвет и самото то да взима решения за определянето му?

2. Дали общото събрание на акционерите в качеството си на орган, който избира надзорния съвет, може по аргумент от по-силното основание да упражни и „по-малката власт“ на надзорния съвет, като определи еднократно възнаграждение на членовете на управителния съвет?

3. Дали надзорният съвет изобщо има право да определя еднократни (извънредни) възнаграждения на членовете на управителния съвет и дали при липса на овластяващ надзорния съвет текст общото събрание на акционерите е лишено от това право?

Всички тези въпроси имат характер на правни по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обуславящи за решението на въззивния съд (касаят компетентността относно взимане на решение за изплащане на процесната сума), кореспондират с наведените касационни доводи и могат да получат абстрактен отговор.

Относно първия въпрос касаторът счита, че е удовлетворен допълнителният селективен критерий за решаването му в противоречие с практиката на ВКС, като сочи в обратен смисъл приетото с Определение № 441/19.10.2018 г. по т.д. № 898/2018 г. на ВКС, ТК, І т.о. С този акт обаче не е допуснато касационно обжалване и поради това същият не съставлява практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК съгласно дадените с т. 2 на горепосоченото тълкувателно решение разяснения. Същевременно не се установява служебно известна казуална или тълкувателна практика от релеватния вид, която да дава отговор на поставения въпрос и спрямо която да се извърши преценка за допълнителния селективен критерий на заявеното основание. Ето защо по този въпрос не може да се допусне касационно обжалване по чл. 280, ал 1, т. 1 ГПК.

Вторият и третият въпрос са посочени във връзка с основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Те имат общ контекст и касаят правомощието за определяне на еднократно възнаграждение на членовете на управителния съвет и възможността за изземването му от върховния орган, дори то да е предоставено от закона/устава на надзорния съвет. По тези въпроси не се установява служебно известна практика от вида, дефиниран в т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, а противоречивото им решаване от инстанциите по същество (в случая първа и въззивна) сочи, че е налице недостатъчна яснота на разпоредбите на чл. 241, ал. 2 вр. чл. 221, т. 11 ТЗ в изложения контекст и че даването на отговор по тях би било от значение за развитие на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поради това трябва да се допусне касационно обжалване по следния служебно обобщен въпрос: Овластява ли разпоредбата на чл. 241, ал. 2 ТЗ надзорния съвет на акционерното дружество да определя еднократно годишно възнаграждение на членовете на управителния съвет и ако да, допустимо ли е решението за това да бъде взето от общото събрание на акционерите при липса на изрично негово оправомощаване в устава?

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Първо отделение,