Определение № 117 от 05.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 129/2009 г.

Производство по чл. 278 ГПК. Обжалвано е разпореждането на Хасковския окръжен съд от 12.12.2008 г. по гр.д. № 168/2008 за връщане на касационна жалба. Недоволен от разпореждането е жалбоподателят Ш. А. Ш., който го обжалва в срок с оплаквания за незаконосъобразност, като счита, че е отстранил нередовностите на касационната жалба като е посочил съществен материалноправен въпрос, който е разрешен противоречиво от първоинстанционния и въззивния съд. Ответникът по жалбата "Г. К." А., К. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е първоинстанционно и е постановено от въззивен съд, намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срок, редовна е и подлежи на разглеждане от състав Върховния касационен съд съгласно чл. 274, ал. 2 ГПК. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. За да постанови обжалването разпореждане, въззивният съд е приел, не са изпълнени указанията за посочване на съществения материалноправен въпрос и представяне на преписи от решенията, в които той е разрешен противоречиво. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че правилно и в съответствие с изискванията на закона въззивният съд е приел, че указанията за отстраняване на нередовностите на касационната жалба са съобщени надлежно на страната, но неправилно е приел, че всички те не са изпълнени. Действително в представеното изложение не е посочен съществен материалноправен въпрос, а са възпроизведени оплакванията срещу въззивното решение, въззивният съд обаче не може да преценява дали посоченото в изложението съставлява основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, или касационно основание по чл. 281 ГПК. Тази преценка се извършва от касационната инстанция с определението по чл. 288 ГПК. Правилно обаче въззивният съд е приел, че не са представени противоречиви съдебни решения. На касационно обжалване подлежи въззивното решение, а противоречива съдебна практика е налице, когато един и същ въпрос е разрешен противоречиво в две влезли в сила решение на кои да е съдилища. Противоречието между отмененото първоинстанционно решение и отменителното въззивно решение не е основание за допускане на касационното обжалване. Като е съобразил изложеното, въззивният съд е постановил законосъобразно разпореждане, което следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение