Определение № 354 от 27.01.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4954/2025 г.

Производството е образувано с разпореждане №1404 от 23.12.2025г Образувано е по чл. 274, ал. 2 от ГПК по постъпила частна жалба наименувана „молба възражение“ вх. № 14156 от 29.07.2025 г. допълнена със становище вх. № 20931 от 12.11.2025 г. на Н. Б. П. срещу определение № 3170 от 19.06.2025 г. по ч.гр. д. № 2168/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о., с което се потвърждава определение № 838 от 26.03.2025 г., постановено по в.ч.гр.д. № 546/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд. В частната си жалба, както и в становището, с което същата е допълнена молителката твърди, че постановеното определение№ 3170 от 19.06.2025 г. по ч.гр. д. № 2168/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о е нищожно, недопустимо и порочно поради това, че дело по нейната жалба срещу определение от 26.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 546/2025 г. по описа на САС, погрешно е образувано по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК, като същото следвало да се образува по реда на чл. 280 ГПК и да се разгледа като касационна частна жалба,с подадени касационни основания- вх.№12150 от 07.05.2025г по описа на САС .Поради това се твърди ,че съставът на ВКС е постановил съдебен акт извън правовия процесуален ред. Искането е да се отмени определението на ВКС,доколкото се прецени липсата на правомощия ВКС да отмени собствения си акт ,от друг състав на ВКС ,който да се произнесе по валидността и да постанови образуване на касационно производство по частна касационна жалба. Изтъква се,че по реда на процесуалния закон е предвиден двуинстанционен контрол над процесния вид определение, но касационен контрол реално не бил осъществен - не е налице произнасяне по депозираната частна жалба вх.№12150/07.05.2025г Иска се ,също така, да се спре постановяването на решение по делото от първоинстнационния съд което искане на жалбоподателката не е разгледано в обжалваното определение. За да постанови така оспорвания акт съдебният състав по ч.гр. д. № 2168/2025 г. на Върховния касационен съд, III г.о е констатирал, че се иска отмяна на определение от 26.03.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 546/2025 г. по описа на САС, с което като недопустима е оставена без разглеждане подадената от Н. Б. П. частна жалба против протоколно определение от 23.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8849/2022 г. по описа на СГС. С протоколното определение от 23.01.2025г съдът, който разглежда делото на първа инстанция, на основание чл. 214, ал. 1 ГПК е допуснал изменение на насрещната искова претенция с правно основание чл. 59 ЗЗД, предявена от С. И. Х., от 4148,97 лв. на 3060,00 лв. Съставът на Софийски апелативен съд е посочил, че обжалваното определение няма характер на преграждащо такова. За него разпоредбата на чл. 214 ГПК не предвижда изрична обжалваемост. Определението,с което е допуснато изменение размера на иска, чрез неговото намаляване, не попада в приложното поле на нито една от хипотезите, посочени в чл. 274, ал. 1 ГПК. Съставът на на Върховен касационен съд ,разгледал жалбата по реда на чл. 274, ал.2 ГПК е потвърдил обжалваното определение като е посочил, че определението на съда, с което е допуснато изменение на предявения иск по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК не прегражда развитието на делото. Като правилен е определен извода на въззивния съд, че обжалваното определение не е от категорията на посочените в разпоредбите на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, за които е предвидена възможност за самостоятелно обжалване с частна жалба. Настоящият съдебен състав на ВКС констатира следното: На 30.01.2025г настоящата жалбоподателка Н. Б. П., страна по гр.д. № 8849/2022 г. по описа на СГС е депозирала частна жалба срещу протоколно определение от 23.01.2025 г., постановено по гр.д. № 8849/2022 г. на СГС. Тази недопустима жалба е изпратена на по-горната инстанция,като по образуваното в.ч.гр.д. № 546/2025 г. по описа на Софийски апелативен съд Частната жалба е оставена без разглеждане с определение № 838 от 26.03.2025г, поради необжалваемост на постановеното определение и липса на правен интерес от обжалване.Определението на САС е преграждащо, а не въззивно определение по смисъла на 274,ал.3 ГПК и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС съгласно чл.274, ал.2 ГПК ,което право на обжалване Н. Б. П. е упражнила ,като е депозирала частна жалба вх.№10834 от 22.04.2025г за отмяна на определението,след което е депозирала и частна жалба вх.№12150 от 07.05.2025г срещу същото определение, приподписана от адвокат,с приложено изложение на касационно основания и др. приложения.Двете са администрирани от САС като при образуване на ч.гр.д 2168/2025г по описа на ВКС като сезираща е посочена частна жалба вх.№10834 от 22.04.2025г, същата е разгледана, като е потвърдено обжалваното преграждащо определение на САС ,при упражнен от ВКС директен инстанционен контрол/чл.274,ал.2 ГПК/. Предвид изложеното, настоящата частна жалба от 29.07.2025г., допълнена със становище от 12.11.2025г. е постъпила срещу окончателно определение на ВКС, което не подлежи на обжалване, както е било изрично указано и в диспозитива на същото. С постановяването му съдопроизводственият ред по процесуалния въпрос е изчерпан. Осъществен е предвидения в закона инстанционен контрол, на предвиденото в закона основание ,то е регламентирано в чл.274, ал.2 ГПК във вр чл. 274, ал.1 т.1 ГПК. Съгласно разпоредбите на чл.274 ГПК частни жалби могат да се подават срещу определения, които преграждат по-нататъшното развитие на делото, и в случаите, изрично посочени в закона - т. е. срещу определения и разпореждания, за които законът изрично предвижда, че подлежат на обжалване с частна жалба. Виждането на жалбоподателката ,че е било, и продължава да е дължимо разглеждане от ВКС на нейната частна жалба при предпоставките на чл.274, ал.3 ГПК ,т.е при предпоставките за допускане до касационно обжалване на въззивни определения,не обосновава допустимост на жалбата и съдържащите се в нея искания.Процесуалните норми, регламентиращи обжалването на съдебните актове, са императивни ,т.е. задължителни. Задължителни за страните по делата, както и за съда, са влезлите в сила съдебни актове. Настоящата частната жалба, както и съдържащите се в нея искания,включително с акт на настоящата инстанция да се дадат указания до първоинстанционния съд за отмяна хода на гр.д №8849/2022г на СГС,за спиране на хода за разглеждане по същество, са процесуално недопустими. Недопустимите жалби нямат суспензивен ефект и деволутивно действие, изключен за частните жалби като цяло в чл.277 ГПК, освен по преценка на съда. Не следва да се допуска по косвен начин ефект на спиране на производството ,при депозиране на недопустими жалби и администринане при обжалване на определенията за оставянето им без разглеждане,като делото по основното производство да се прилага задължително в цялост ,при положение че е висящо.Заедно с цялото производство, гр.дело №8849/2022г на СГС е било изискано с писмо изх. №9435/18.09.2025г ,въз основа на разпореждане на съдия докладчика по ч.гр.д № 2168/2025г,след приключване на производството по ч. гр.д № 2168/2025г с окончателно определение.Делото следва да се върне на СГС за по- нататъшни процесуални действия, като настоящето ч.гр.дело се комплектува с преписи от актовете,констатирани в настоящето определение. Предвид гореизложеното, ВКС, състав на III г. о.