Определение № 5292 от 19.11.2024 г. на ВКС по гр. д. № 5027/2023 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по процесуално допустима касационна жалба вх.№ 6935 от 04.09.2023 г., подадена от К. И. Т. чрез адвокат Е. К.-П. от АК – П. срещу въззивно Решение № 125 от 07.07.2023 г. по в.гр.д.№ 58/2023 г. на Апелативен съд – Пловдив, с което е потвърдено Решение № 314 от 12.10.2022 г. по гр.д.№ 159/2022 г. на Окръжен съд - Пазарджик. Ответникът по жалбата С. И. П. е депозирал отговор чрез адвокат В. П. от АК – П.. Поддържа, че липсват основания за допускане на касационното обжалване, както и че касационната жалба е неоснователна. По наличието на основания за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Второ г.о., намира следното: Въззивният съд се е произнесъл по предявени обективно съединени искове с правна квалификация чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД от К. И. Т. срещу С. И. П. при заявени твърдения, че на 14.03.2017 г. ответникът нанесъл побой на ищеца, в резултат на който на последния са причинени телесни увреждания, довели до болки и страдания, които имат характер на неимуществени вреди. По повод извършеното деянието е образувано НОХД № 1592/2018 г. по описа на РС – Пазарджик, по което е постановена Присъда № 84 от 22.05.2019 г., с която П. е признат за виновен за това, че на 14.03.2017 г., в гр. Ветрен, е причинил на К. И. Т. телесна повреда, изразяваща се в закрито счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, причинило на пострадалия трайно затрудняване на движенията на левия горен крайник - престъпление по чл. 129, ал. 2 във връзка с ал. 1 НК. Присъдата е влязла в сила на 16.10.2019 г. От заключенията на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, направени на базата на приложената по делото медицинска документация, медицинската документация, находяща се в МБАЛ-Пазарджик, и извършения клиничен преглед на ищеца, е установено, че на ищеца са били причинени телесни увреждания, изразяващи се в счупване на долния край на лакетната кост на лявата ръка, закрито, мозъчно сътресение без открита вътречерепна травма. Извършено е открито наместване на фрактурата с вътрешна фиксация с имплантиран комплект еластичен титаниев пирон и е извършена имобилизация на крайника. Вещото лице е посочило, че фрактурата на лакетната кост, заради която се е наложило извършване на оперативна интервенция и последваща имобилизация, е причинила трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период от 3-5 месеца. Поставения имплант е бил отстранен оперативно на 16.08.2017 г. Не са открити медицински документи във връзка с провеждана от ищеца рехабилитация и физиотерапия. Възстановителният период по отношение на мозъчното сътресение е с продължителност от около 10-15 дни, като в случая липсват медицински документи, установяващи усложнения в резултат от него. Разкъсно-контузните рани по главата и по първия пръст на лявата ръка зарастват за около 9-11 дни, а кръвонасяданията и охлузванията отзвучават като болка за 2-4 дни след травмата, като морфологично и възстановяване на целостта на епидермиса и възвръщането на нормалния цвят на кожата става за около 9-13 дни. Най-силни болки ищецът е търпял непосредствено след нанасянето на ударите по главата, лявата ръка и крайниците. Болките са били силни и по време на следоперативния период за ръката, като към 20-25 ден след оформяне на съединително тъканния мазол между счупените костни фрагменти, болката е намаляла до изчезването й към момента на сваляне на гипсовата имобилизация. Болки и страдания ищецът е търпял и по време на премахване на металния имплант от лявата ръка и следоперативния период. Експертът е заключил, че възстановителния процес е протекъл нормално и правилно и същият е завършен, като няма от обективна страна причина ищецът да изпитва болка на мястото на счупването на лявата ръка, дори и при промяна на времето. Теоретично възможно е да се усеща нещо като мравучкане, но не и болка. За другите травматични увреждания е прието, че същите са отзвучали за около 10 дни, включително и главоболието, като се подчертава, че ако същото е продължило по-дълго, то причината не е свързана с процесната травма, а вероятна такава би могла да бъде високото артериално кръвно налягане вследствие установеното, че на ищеца е поставена диагноза „Хипертонично сърце, без застойна сърдечна недостатъчност”. По отношение на оплакването на ищеца, че усеща болка в ръката при преумора и вдигане на тежко, в съдебно заседание експертът e пояснил, че това е възможно, но отзвучава с времето, като естествено зависи и от интензитета на натоварването. Според показанията на свидетел Й., той е близък приятел на ищеца, знае за инцидента, при който му е нанесен побой, но няма преки впечатления от самото събитие. К. се оплаквал от болки в ръката и в главата. Пиронът бил свален след няколко месеца и тогава К. започнал да се оправя. Сега вече нямал оплаквания. Работи в Германия като строителен работник. През лятото на 2017 г., след инцидента, виждал ищеца в гр. Ветрен, не е ходил на работа в Германия през цялото лято и нямал доходи и се притеснявал, защото трябвало да се грижи за двете си деца. Справял се с помощта на родителите си. Освен болките, които търпял, ищецът се чувствал унизен и засрамен пред хората в малкия град заради това, че хем му взели жената, хем го набили. Имало хора, които му се подигравали за това. Според показанията на свидетел Е. П., сестра на ищеца, на 14.03.2017 г., рано сутринта, ищецът й се обадил и й казал, че е задържан в Полицията в гр. Септември и тя отишла да го прибере. Когато отишла, ищецът вече бил откаран от полицаите в Бърза помощ в гр. Пазарджик, тъй като имал рана на главата, която трябвало да се обработи. В полицията й било казано, че брат й е пребит. Тя отишла в болницата в гр. Пазарджик и там видяла ищеца да лежи на носилка целия в кръв. Имал рана на главата, която силно кървяла и едната му ръка била силно подута. Първо зашили раната на главата му, а после трябвало да му се направи операция на ръката. Междувременно полицаите го откарали в гр. Септември да даде обяснения. Вследствие на побоя, ищецът се оплаквал от болки в главата и ръката. Цяла година не можел да ходи на работа, защото работи като строителен работник в Германия. Може да е ходил два пъти, за да оправя документи, тъй като фирмата е на негово име, но не е работил. Ищецът изпитвал притеснения, че не работи, че не може да се грижи за двете си деца, които живеели при него и към онзи момент били на 10 и на 5 години. От друга страна изпитвал срам и неудобство от хората, че е бит от най-добрия си приятел и от собствената си жена. Затворил се в себе си, не излизал с приятели. И досега ръката го боли, когато я натовари при работата си. Нямал проблеми със здравето, не се е оплаквал от главоболие и високо кръвно налягане преди инцидента, не е вземал успокоителни. Според показанията на свидетеля К. П. - съпруга на ищеца към момента на инцидента, на 13.03.2017 г. с ответника били на гости. Ищецът й звънял по телефона. Изпращал им съобщения по телефона с обидно съдържание по повод личността на свидетелката. Приканвал ответника да се видят. Когато си тръгнали от гостуването, ищецът и ответникът се разбрали да се видят. Ищецът искал да покаже някакви снимки. С. отишъл в дома на К., където последния му показал снимки на свидетелката и отново отправил обиди по неин адрес. След това двамата тръгнали към гробищния парк, където ищецът предложил двамата да премерят силите си. Свидетелката вече била у дома си, когато на прозореца почукал С., който почти не виждал, тъй като бил напръскан със спрей от К.. Тя го закарала с автомобила в Бърза помощ, след което се обадила на полицията и двамата със С. тръгнали да търсят колата му. Обаждали се на К. по телефона, обикаляли из гр. Ветрен да търсят колата. Когато стигнали до къщата на К., го видели там изправен близо до колата. Задното и страничните стъкла на колата били счупени, а после разбрали, че в двигателя имало пясък и захар в резервоара. Свидетелката останала в колата, като не видяла К. да е бит или окървавен. Ответникът слязъл и тръгнал към ищеца. Свидетелката не видяла точно момента, в който двамата се доближили. Слизайки от колата обаче видяла ответникът да тича надолу по улицата, а ищецът да тича след него. Ответникът отивал да търси полиция и свидетелката го чула да вика към К. защо му е счупил колата. Когато с колата свидетелката стигнала до къщата си, видяла патрулката да идва заедно със С., а К. се появил на кръстовището и се облегнал на капака на автомобила й. Тя не видяла по него следи от побой или кръв. С. тръгнал с патрулката да им покаже колата. Свидетелката твърди, че ищецът вдигал кръвно и приемал лекарства за това по схема. Не е ходил на лекар. След инцидента виждала не веднъж бившия си вече съпруг из центъра на гр. Ветрен - в магазина на центъра, в заведението на братовчед му, където бил с децата. Въззивният съд е дал вяра на свидетелските показания само относно тези факти, на които същите са били очевидци, а не относно тези, разказани им от страните в процеса или от други лица. Страните в процеса, включително и част от другите участници (свидетелите Е. П. и К. П.) са в особени роднински и емоционални отношения, което е отчетено от въззивния съд при анализ на фактите и формирането на правните изводи. При така установената фактическа обстановка (травматичните увреждания, вида и интензитета на болките, проведените медицински дейности, включително две оперативни интервенции, сравнително кратък възстановителен период - около 5 месеца за най-тежката травма и доста по-кратки срокове за останалите такива), негативните емоционални преживявания, включително от особените отношения с извършителя, липсата на пълноценни социални контакти, чувството за унижение, общественото достояние на случката, липсата на остатъчна травматичност и при приложението на чл. 162 ГПК и чл. 52 ЗЗД, въззивният съд е приел, че сумата от 10 000 лева е най-справедлив общ паричен еквивалент на причинените неимуществени вреди. Произнасяйки се по въззивната жалба на ищеца, въззивният съд е намерил за неоснователно направеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, изразяващо се в това, че ответникът е бил предизвикан от ищеца, с показването на неприятни снимки от таблет, касаещи К. К., сега П., воденето му на гробищния парк на 13.03.2017 г., както и с повредите, които К. е нанесъл на лек автомобил „Дачия”, използван от С., които действия са довели до физиологичен афект. Въззивният съд е приел, че твърдяните от ответника обстоятелства не са установени по безспорен начин, не са в причинна връзка с нанесените в последващ момент процесни увреждания, не са създали условия или улеснили тяхното настъпване. В изложение към касационната жалба се поддържа наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните въпроси: 1. Налице ли е вътрешно противоречие на съдебния акт, когато въззивният съд, противно на първоинстанционния, при предявен иск по реда на чл. 45 ЗЗД, е приел в мотивите си за отсъстваща хипотезата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД – съпричиняване, а с диспозитива на постановения от него съдебен акт потвърждава първоинстанционния; Следва ли диспозитивът на съдебния акт да отговаря на формираните изводи в мотивите на същия; 2. Длъжен ли е въззивният съд, след като е приел в мотивите си, че отсъства съпричиняване, при определено от първоинстанционния съд обезщетение по чл. 45 ЗЗД във връзка с чл. 52 ЗЗД, намалено поради прието съпричиняване по реда на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, и е потвърдил същото, да мотивира решението си, касателно размера на обезщетението, в контекста на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД; 3. Длъжен ли е въззивният съд да разгледа всички възражения на страните, изтъкнати във въззивната жалба. Твърди се, че въпросите са разрешени в противоречие с практиката на ВКС: Решение № 187 от 07.07.2016 г. по гр.д.№ 1332/2015 г. на ВКС, ІV г.о., ППВС № 4 от 23.12.1968 г., ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк.д.№ 1/2013 г. на ВКС, ОСГТК. Поддържа се и наличието на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. Първите два въпроса, поставени в изложението, инкорпорират в съдържанието си оплакването на касатора, че е налице несъответствие между формираната в мотивите на въззивното решение воля относно размера на обезщетението за неимуществени вреди, и диспозитива на решението. Касаторът е обосновал приложното поле на касационното обжалване с твърдения, че в мотивите въззивният съд е направил извод за липса на съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, но въпреки това в диспозитива е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната част, в която е посочено, че присъденото обезщетение от 10 000 лева е определено при степен на съпричиняване от страна на ищеца. Твърдяното несъответствие не е налице. Първоинстанционният съд е определил справедлив размер на обезщетението от 15 000 лева, като го е намалил до 10 000 лева поради прието съпричиняване от страна на пострадалия. В резултат на подадени и от двете насрещни страни въззивни жалби срещу първоинстанционното решение, въззивният съд, при преценка на правилността му, се е произнесъл по спорните въпроси относно размера на дължимото обезщетение и наличието на съпричиняване. Няма колебание в практиката на ВКС, че въззивният съд, който е съд по съществото на правния спор, не е обвързан от размера на обезщетението за неимуществени вреди, определен от първата инстанция, както и че по възражението за съпричиняване по чл. 51, ал. 2 ЗЗД съдът се произнася в мотивите, а не с диспозитива на решението. В случая, въззивният съд сам е определил размера на обезщетението по реда на чл. 52 ЗЗД, като е отчел всички значими обстоятелства по конкретния случай, съобразявайки ППВС № 4/1968 г., в размер на 10 000 лева. Обсъдил е възражението за съпричиняване, релевирано от ответника, и е намерил същото за неоснователно, поради което спрямо определения от него размер от 10 000 лева не е приложил разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. При изложени в мотивите съображения за основателност на предявения иск до размер на сумата от 10 000 лева, въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение като краен резултат в частта, с която искът е уважен за тази сума. Като е процедирал по този начин, въззивният съд не е допуснал твърдяното противоречие, като постановеното от него решение е ясно. Няма колебание в съдебната практика, че когато съдът присъжда обезщетение за неимуществени вреди от деликт той посочва в диспозитива кое е осъденото лице да заплати сумата, на кого трябва да плати, цялата сума, която се присъжда, а ако има претенции за лихви, те също следва да бъдат присъдени. Въззивният съд е действал в съответствие с тази утвърдена практика. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по третия въпрос от изложението. В съответствие с посочената от касатора практика на ВКС, въззивният съд е обсъдил доводите и възраженията на страните, преценил е събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност. Мотивите му отразяват извършена правораздавателна дейност по съществото на спора, като правните изводи на съда се базират на изяснената по делото фактическа обстановка. В настоящия случай въззивният съд, в съответствие с практиката на ВС и ВКС, при определяне на размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди, е извършил преценка на всички факти, установени по конкретното дело, които са от значение за точното прилагане на принципа на справедливост при определяне на обезщетението за търпените неимуществени вреди – съобразил е вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания, продължителността на възстановителния период, ограниченията в придвижването и негативните преживявания на ищеца, липсата на трайни последици за здравето. Обжалваното решение не е и очевидно неправилно. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена или позоваване на несъществуваща правна норма. Не се касае и до нарушаване на основни принципи на гражданския процес, нито се касае до липса или пълна неразбираемост на мотивите към решението. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в грубо несъответствие на фактическите изводи със събраните доказателства, правилата на логиката и науката. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ отделение на Гражданската колегия