Определение № 3562 от 29.06.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1413/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба вх. № 1582 от 29.01.2026 г. на Р. Г. М. и Е. А. А. чрез пълномощника им адвокат И. С. против определение № 2 от 3.01.2026 г., постановено по ч. гр. д. № 1323 по описа за 2025 г. на Окръжен съд - Благоевград, с което е потвърдено определение № 1841 от 8.10.2025 г. по гр. д. № 962/2025 г. на Районен съд - Разлог за прекратяване производството по делото на основание чл. 299 ГПК. К. Г. Х. е подала чрез пълномощника си адвокат А. Б. писмен отговор, с който оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване и претендира възстановяване на направените разноски. За да се произнесе по наличието на основание за допускане на касационно обжалване, касационният съдебен състав взе предвид следното: Въззивният съд е констатирал, че производството по гр. д. № 962/2025 г. на Районен съд - Разлог е образувано по искова молба от Р. Г. М. и Е. А. А., с която против К. Г. Х. е предявен иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР за признаване за установено по отношение на ответника К. Г. Х., че ищците са собственици на двуетажна масивна сграда, построена в северозападната част на УПИ * в квартал 14 по плана на [населено място], [община], одобрен със Заповед № РД-15-0609/2007 г., на кмета на [община], състояща се от първи етаж апартамент, разположен в северната част на сградата с приблизителна застроена площ от 160 кв. м., фоайе и стълбище, осигуряващо подход към втория етаж, пет броя студиа всяко, от които състоящо се от стая със санитарен възел и преддверие, ведомствено кафене с кухня; втори етаж два апартамента, всеки от които с приблизителна площ от 160 кв. метра, четири броя студия и две стаи всяка със собствен санитарен възел и в кадастралната карта е допусната грешка, като сградата погрешно е заснета като част от сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], одобрена със Заповед РД-18-1326/24.07.2018 г. на ИД на АГКК, като сградата е построена в имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], [община], одобрена със Заповед РД-18-1326/24.07.2018 г. на ИД на АГКК при съседи на имота по кадастрална карта имоти с идентификатори ***; ***; ***и ***. С влязло в сила на 9.11.2021 г. решение № 503059 от 15.10.2021 г. по гр. д. № 71/2020 г. на Районен съд - Разлог е отхвърлен изцяло предявения от Р. Г. М. и Е. А. А. против К. Г. Х. иск с правно основание чл. 108 ЗС за сграда с идентификатор *** по КККР на [населено място]. При тези констатации въззивния съд е приел, че е налице отвод за пресъдено нещо по отношение иска по чл. 54 ЗКИР. И по двете дела ищците са поддържали, че са собственици на сграда на едни и същи правопораждащи основания (постановление за възлагане от 06.11.2015 г. по и. д. № 230/2010 г. по описа на ЧСИ В. Т. и съответно договор за замяна, оформен в нотариална форма като нот. акт № 117/2016 г.). В диспозитива на решението по гр. д. № 71/2020 г. (който единствено се ползва със СПН) предявеният иск с правно основание чл. 108 ЗС е отхвърлен изцяло като неоснователен, вкл. и в установителната му част. Следователно със сила на пресъдено нещо между страните и по настоящото дело е отречено, че ищците са собственици на основание постановление за възлагане от 06.11.2015 г. по посоченото изп. дело и договор за замяна от 2016 г. на сграда с идентификатор *** по КК на [населено място], [община]. По доводите на жалбоподателите, че предметът на двете дела е различен, окръжният съд е посочил, че с влязлото в сила решение е отречено правото на собственост на ищците върху сграда с идентификатор ***, като изрично е обсъден въпроса за допуснатата в кадастралната карта грешка, тъй като четири сгради са заснети като една и е прието, че ищците не се легитимират като собственици на нито една от четирите сгради, тъй като не се установява идентичност на съществуващите на място сгради с описаните в документите за собственост на ищците. Въпросът за грешката в кадастралната карта е бил преюдициален за изхода на иска по чл. 108 ЗС и именно изводите на съда по този въпрос са обусловили и отхвърлянето на ревандикационния иск. Отхвърлянето на иска за цялата сграда и при липса на данни за пълна или частична идентичност на това, което е изградено на място с имотите, описани в придобивните основания, на които се позовават ищците, налага извод за идентичност на предмета на двете дела. По гр. д. № 71/2020 г. е отхвърлен искът за по-голямото, а предмет на настоящото делото, по твърденията на ищците е само част от сграда, заснета с общ идентификатор ***, за която обаче изрично е изследван въпросът и е установена липсата на идентичност на вяска една от физически съществуващите на място сгради с тези, описани в документите за собственост на ищците. Силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 71/2020 г. обхваща както принадлежността на правото на собственост, който въпрос е недопустимо да се пререшава в последващ процес по чл. 54, ал. 2 ЗКИР, така и фактите, които са съществували и са били релевантни при разглеждане на иска по чл. 108 ЗС и които се преклудират дори и да не са били заявени в това производство. Жалбоподателите се позовават на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса: „когато поради погрешно заснемане в кадастралната карта две сгради са показани като една, с един идентификатор, при отхвърлен иск за собственост, предявен съгласно кадастралната карта за една сграда, формира ли се сила на пресъдено нещо за всяка от сградите поотделно, без някоя от тях да е била самостоятелно предмет на исковото производство“. Въпросът е обоснован с тезата на жалбоподателите, че предмет на делото при влязла в сила кадастрална карта е обектът, описан по кадастралната карта и ако в резултат на грешка два обекта, които би следвало да образуват два отделни обекта на кадастъра погрешно са заснети като един, силата на пресъдено нещо при иск за собственост ще се формира именно за обект, който не съществува и отделните сгради, които не са отразени в кадастралната карта, не може да се засягат от силата на пресъдено нещо, защото те не са били според картата самостоятелни обекти на кадастъра. При влязла в сила кадастрална карта предмета на делото е обект на кадастъра, описан съгласно кадастралната карта и когато самостоятелна сграда не е заснета като отделен обект на кадастъра, тя не може да бъде и предмет на дело, защото не е заснета като самостоятелен обект и не й е присвоен идентификатор. По въпроса не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Отговорът на въпроса следва пряко от разясненията в мотивите на т. 4 и т. 5 на Тълкувателно решение № 8 от 23.02.2016 г. по т. д. № 8/2014 г., ОСГК на ВКС, че одобрените по ЗКИР кадастрални карти и кадастрални регистри имат декларативно действие и от тях не произтичат промени във вещноправния статут на имотите; че е допустимо да се ревандикира собствен имот, независимо от това дали е заснет неправилно в кадастралната карта или не, че притежаваната от ищеца съобразно акта за собственост вещ е самостоятелен недвижим имот, независимо дали е заснета като такава, като при произнасянето по предявен иск за собственост съдът следва да вземе предвид всички факти, настъпили до приключване на съдебното дирене, които пораждат, изменят или прекратяват правото на собственост и ако в производството по иск за собственост се констатира непълнота или грешка в кадастралната карта, те следва да се съобразят при произнасянето на съда. Разяснено е и че предмета на делата по иск по чл. 54, ал. 2 ЗКИР и иск за собственост е идентичен в установителната част. Посочените разяснения ясно дават отговор на поставения въпрос, като от тях, както и от разясненията, от които е изходено при постановяване на т. 2 на Тълкувателно решение № 3 от 23.04.2019 г. по т. д. № 3/2016 г., ОСГТК на ВКС (че предмет на делото е претендираното или отричано от ищеца спорно субективно материално право, което се въвежда в процеса чрез основанието и петитума на исковата молба, като основанието обхваща твърдените от ищеца правопораждащи факти и обстоятелства и в него се включват всички факти, очертани от хипотезиса на правната норма и при постановяване на решението съдът е длъжен да установи реално осъществените факти и обстоятелства и въз основа на тях да направи извод за възникването, съществуването или погасяването на съответното материално правоотношение; обективните предели на СПН очертават нейния предмет – правоотношението, чието съществуване или несъществуване е установено по делото, и субективното материално право, което произтича от него) следва, че СПН по положителен установителен иск за собственост или ревандикация се формира относно посоченото от ищеца придобивно основание по отношение на конкретен имот без значение как този имот е отразен в кадастралната карта. Същевременно тези разяснения показват неоснователността на тезата на касаторите, че искът за собственост следва да се предяви за отразения в кадастралната карта обект, дори да е налице непълнота или грешка в кадастралната карта, поради което силата на пресъдено нещо се формира за отразения в кадастралната карта несъществуващ обект. Следователно поставеният въпрос не отговаря на изискванията на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК да е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото. При липса на основание за допускане на касационно обжалване Р. Г. М. и Е. А. А. следва да възстановят на К. Г. Х. направените по повод частната касационна жалба разноски в размер на 255.65 евро (равностойност на заплатеното адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.). С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение