Определение № 5307 от 20.11.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2030/2025 г.

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. Д., чрез адвокат П. К., срещу онази част от Решение № 31/31.01.2025 г. по в. гр. д. № 357/2024 г. по описа на Окръжен съд – Монтана, в която, като е потвърдено Решение № 143/28.03.2024 г., постановено по гр. д. № 1226/2023 г. по описа на РС – Монтана, упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете Д. Д., родено на ...... г., е предоставено на майката В. К. Д., като е определен следният режим на лични отношения на бащата Д. Д., роден на .. г., гражданин на Федерална Република Германия, с адрес: ФРГ, 76437, [населено място], „Л.“ ..., с малолетното дете Д. Д.: 1. бащата ще има право да взема детето при себе си от дома на майката - по местоживеенето на детето, и след срещите да го връща отново там всяка първа седмица от месеца - от 18:00 ч. в петък до 18:00 ч. в неделя; за тридесет поредни дни през лятото (от м. юни до м. август на съответната година), които да не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година - за официално обявените Великденски празници, Нова година, както и за своя рожден ден; всяка нечетна година - за официално обявените Коледни празници и за рождения ден на детето; 2. бащата ще има право да вижда детето и по местоживеенето му при майката: всяка трета събота и неделя от месеца от 10:00 ч. до 18:00 ч. и за двата дни; 3. бащата ще има право на лични контакти с детето и чрез телефонна и/или интернет комуникационна връзка – всеки вторник и четвъртък от седмицата за времето от 18:00 ч. до 20:00 ч. и за двата дни, като майката е задължена да оказва нужното съдействие за безпрепятственото осъществяване на тези контакти. Въззивното решение се обжалва и в частта, в която е отменено първоинстационното решение по иска за издръжка на малолетното дете, както и в частта относно произнасянето на окръжния съд по определeните от районния съд привременни мерки.

В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е нищожно, евентуално недопустимо или неправилно поради нарушения на материалния и процесуалния закон, както и че е необосновано.

Допускането на касационно обжалване касаторът основава на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и чл. 280, ал. 2 ГПК, позовавайки се на вероятна нищожност, евентуално на недопустимост или очевидна неправилност на атакуваното решение.

Ответникът по касационната жалба В. К. Д. е подала отговор, в който изразява становище за липсата на основания за допускане на касационното обжалване, респективно – за неоснователност на касационната жалба.

Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка за предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 и ал. 2 ГПК, приема следното - касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване в частта относно родителските права, местоживеенето на детето, личните отношения на родителя, комуто не е предоставено упражняването на родителските права, с детето и неговата издръжка, поради което е допустима. Определението на Окръжен съд – Монтана относно привременните мерки е изключено от съдебен контрол по реда на чл. 274 ГПК (в този смисъл Определение № 4164/19.09.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3173/2024 г., IV ГО, и цитираните в него Определение № 536/06.12.2019 г. по ч. гр. д. № 4480/2019 г. по описа на ВКС, III ГО, Определение № 413/29.06.2011 г. по гр. д. № 369/2011 г. по описа на ВКС, IV ГО, Определение № 203/25.03.2019 г. по ч. гр. д. № 513/2019 г. по описа на ВКС, IV ГО). Ето защо в тази част касационната жалба с характер на частна жалба следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото – прекратено.

За да постанови обжалваното решение, въззивният е приел за установено, че страните са сключили граждански брак на 14.09.2016 г., но в началото на 2018 г. се разделили. С решение на Районен съд - Ращат, Брачна колегия, дело № 16 342/2018, бракът им бил прекратен с развод. На 08.03.2018 г. те сключили споразумение роденото по време на брака им на 11.04.2017 г. момче да живее и да се отглежда при бащата. С решение на съда в [населено място] местоживеенето на детето в рамките на Федерална Република Германия било определено при майката. С последващо решение на Висш регионален съд на Щ., Граждански сенат - С. сенат, местоживеенето на детето Д. било определено при майката, като било разрешено същото да напусне страната и да се премести заедно с нея в България.

Между страните липсвал спор, че към датата на подаване на исковата молба детето Д. живеело в България със своята майка.

Въззивният съд е посочил, че с съгласно т. 1 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС е длъжен служебно да следи за интереса на ненавършилото пълнолетие дете при произнасяне на мерките относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на децата. Позовавайки се на постановките на ППВС № 1/1974 г. по въпроса за предоставяне упражняването на родителските права, окръжният съд е цитирал, че при охраняване интереса на детето водещи са критериите, свързани с притежаваните родителски качества и проявата им. Допълнил е, че привързаността на децата е от съществено значение, когато чувствата им са се развили поради сериозността и авторитета на родителя, а не поради угаждане и разглезване, поради удовлетворяване на капризи на децата или поради изоставяне надзора над тях. Приел е, че в случая от съществено значение е налице ли са изменение на обстоятелствата, при които първоначално са определени родителските права и дължимата издръжка за малолетното дете Д.. Установил е от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че към настоящия момент детето живее в България, в [населено място], където ходи и на училище. Майката полагала адекватни и всеобхватни грижи за него и то се чувствало спокойно, справяло се с учебния процес и бил щастливо. Установило било своя социална среда. Тези факти окръжният съд приел за доказани от показанията на свидетелите И. А., М. К. и Й. М., които имали непосредствени впечатления от живота на детето Д. в България и свидетелствали, че детето се адаптирало бързо към настъпилата промяна в местоживеенето му, създало много приятелства и растяло щастливо. Недоказано останало твърдението на касатора, че майката злоупотребява с алкохол. От свидетелските показания съдът установил, че тя е грижовна и отговорна майка, подсигурила нормални условия за живот и обучение на своя син, с който изградила и поддържала хармонични отношения.

Въззивният съд e обсъдил изготвения по делото социален доклад, според данните от който и двамата родители притежавали необходимите възпитателски качества и изразявали желание да отглеждат и възпитават детето. И двамата родители били в трудови правоотношения.

От заключението към изслушаната в първоинстанционното производство съдебно-психологична експертиза въззивният съд установил, че изградената „зона на комфорт“ в българска езикова среда е в основата на желанието на детето да продължи да живее при своята майката.

Споделяйки мотивите на районния съд, въззивният съд e посочил, че макар и двамата родители да притежавали необходимите качества и желание да отглеждат детето, по-добри възможности за това съществували при майката с оглед трайното фактическо положение и изградена приспособеност на малолетния Д. в България. Допълнил, че не била установена промяна - социална, битова, психологическа, която да налага изменение на режима на родителските права, предоставен по-рано на майката от съдилищата в Германия. Същата била грижовна, полагала всички необходими грижи за отглеждането на детето, което било привързано към нея и се чувствало добре в съществуващата среда и режим, които били благоприятни за неговото развитие. Не били налице данни за отчуждение на детето към неговия баща или злонамерена манипулация от страна на майката. Режимът на лични контакти между бащата и детето първоинстанционният съд определил подробно и прецизно, поради което въззивният съд възприел това разрешение.

При произнасяне по издръжката на малолетното дете въззивният съд установил, че към настоящия момент е налице влязло в сила решение на Районен съд - Тутлинген по дело № 3F649/2021 г., с което касаторът е задължен да заплаща на детето Д. Д. чрез съответния законен представител, считано от 01.01.2022 г., месечна издръжка в размер на 286, 50 евро, а насрещен иск за изменение на издръжка майката не била предявила. Допълнил, че страните не ангажирали доказателства да са налице условия за изменение на тази издръжка. Приел е, че, като е присъдил издръжка в по-нисък размер от горната, районният съд е постановил незаконосъобразен акт, който по реда на въззивното обжалване следвало да бъде отменен, а в тази част исковата претенция - отхвърлена.

Касационният жалбоподател поддържа в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, че въззивният съд се е произнесъл по следните значими за изхода на делото въпроси:

1. „Нищожно ли е решението, доколкото съдържа противоречие между диспозитива и мотивите, както и между самите мотиви, и волята на съда не е ясна?“;

2. „Нищожно ли е решение, от което не става ясно дали се разглежда спор за родителски права за първи път или се иска изменение на мерките, както и дали привременните мерки, постановени по делото са отменени или не?“;

3. „Незаконосъобразно ли е определянето на привременни мерки по чл. 127, ал. 3 от СК при промяна на обстоятелствата и конкректно на обичайното местопребиваване на детето в друга държава-членка и по отношение на него няма сключено споразумение между родителите за родителски права?“

4. „Следва ли спорът за родителки права и издръжка да се решават чрез иск по чл. 127, ал. 2 от СК, вр. чл. 59, ал. 2 от СК наново или следва да се приеме за искане за изменение на мерките на основание чл. 59, ал. 9 СК в случай, че майката е променила обичайното местопребиваване на детето от ФР Германия в България и има влязло в сила решение на друга държава- членка на ЕС (конкретно ФР Германия) за упражняване на родителски права по отношение на малолетно дете съвместно от двамата родители и липсва сключено споразумение между родителите за режим на лични контакти, изпълнимо на територията на Република България, поради това че съгласно последното съдебно споразумение между родителите от 08.07.2022 г. относно режима на лични контакти на детето с бащата е посочено, че важи само за територията на Република Германия?“;

5. „Представлява ли съществено процесуално нарушение, ако съдът не е изискал и събрал служебно доказателства относно това дали са решени въпросите относно родителските права, режима на лични контакти с детето и издръжката в другата държава-членка и да даде указания на ищеца за поправяне на редовността на исковата молба в тази връзка?“;

6. „Недопустимо или неправилно е решението на въззивния съд, с което се отменя като недопустимо решението на първа инстанция в частта, с което бащата е осъден да заплаща издръжка на детето си, въпреки наличието на искане за произнасяне от съда по въпросите по чл.127, ал.2 от СК, както и отправяне на искане от майката за определяне на издръжка на бащата?“;

7. „Следва ли съдът по новото обичайно местоживеене на детето служебно да реши въпроса относно издръжката на детето при очевидна промяна в обстоятелствата и промяна в нуждите на детето и възможностите на родителя да я дава, доколкото има постановено решение на съд в друга държава-членка?“

8. „Следва ли съдът в решението си да разгледа всички наведени доводи и твърдения на страните, както и доказателствата, представени и от двете страни или следва да посочи само тези, на които основава решението си?“

9. „Следва ли въззивният съд да формира решението си на базата на цялостен анализ на събраните доказателства по делото в своята съвкупност?“;

10. „Длъжен ли е въззивният съд при предоставяне упражняването на родителските права и определяне режима на личен контакт на детето с другия родител да прецени всички обстоятелства и спецификите на всеки конкретен случай с оглед най-добрия интерес на детето, като вземе предвид: родителските качества на всеки един от родителите; опитите за отчуждение чрез ограничаване на контакта с другия родител и чрез “очернянето” му пред детето; полаганите до момента грижи; желанието и способността им да се грижат за детето; връзката между родителите и детето, отношенията между тях и готовността им да го подкрепят и подпомагат в развитието му като личност; социалното обкръжение на родителите и възможността да получават помощ при отглеждане на детето от трети лица; привързаността на детето към всеки от тях, желанията, чувствата и потребностите на детето, съобразени с неговата възраст и пол; отношенията между двамата родители помежду им и към детето; наличие на родителско отчуждение, неговата степен и опасността за причиняване или вредата, която евентуално е причинена на детето свързана с отчуждението и други?“;

11. „Съществено процесуално нарушение ли е, когато съдът не е спрял производството на основание чл.229, ал.1, т.4 от ГПК и недопустимо ли е решението, доколкото не е съобразено с изхода по обуславящия спор?“;

12. „Ограничаването на контакта на детето с другия родител и опитът за отчуждаване на детето от него показателно ли е за възпитателските качества на родителя и определящо ли е за предоставянето на детето на другия родител?“;

13. „Доколко полът на детето е определящ при предоставянето на дете от мъжки пол на бащата?“

14. „Доколко наличието на данни за физическо и психическо насилие от единия родител спрямо детето е определящо при определяне на това при кого от двамата родители да живее то?“

15. „Укриването на телефона на детето и недопускането да го ползва и да осъществява връзка с баща си, когато е свободно и има желание за това, съставлява ли опит за отчуждаване или психическо насилие спрямо детето, предвид привързаността му към другия родител и обстоятелството, че живеят в различни държави и на голямо разстояние помежду си?“;

16. „Допустимо ли е съдът да ограничава контактите между детето и другия родител, осъществявани чрез интернет или телефон връзка, само в определени часове и дни?“;

17. „Следва ли да се назначи повторна експертиза по делото, доколкото първата е необоснована, не е подкрепена с доказателства и е оспорена от едната страна като неправилна?“;

18. „Доколкото родителят, на когото не са предоставени родителските права, и детето живеят в различни държави и на голямо физическо разстояние помежду си, следва ли съдът да присъди по-разширен режим, включващ по- дълги периоди с преписване при този родител, съобразени с учебните занимания на детето?“.

Касаторът се позовава на допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, като твърди, че въпросите са решени в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, както и че произнасянето на съда би било от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.

Счита, че касационно обжалване на въззивното решение следва да се допусне предвид вероятната му нищожност, евентуално недопустимост, както и при твърдения да е очевидно неправилно.

Настоящият състав на ВКС, III ГО, намира, че касационно обжалване не следва да се допуска.

Въззивното решение, в обжалваната част, е валидно, защото е постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата от закона форма, подписано е, а волята на съда е ясна. Съдът се е произнесъл по редовна искова молба, редовна въззивна жалба, в пределите на сезиране и при наличие на условията за постановяване на допустим съдебен акт. Ето защо основанията за допускане до касация по чл. 280, ал. 2, пр. 1 и 2 ГПК са изключени.

Първите седем въпроса, както и 11, 12, 14, 15 и 16 въпрос, не обуславят решението и затова касационно обжалване по тях не може да се допусне. То е възможно, когато въззивното решение е обусловено от произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право, и по отношение на който е налице някое от допълнителните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. От значение за изхода по конкретното дело е този правен въпрос, който, включен в предмета на спора, е обусловил правните изводи на съда по делото - Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Въззивният съд нито е намерил очевидна промяна в обстоятелствата и промяна в нуждите на детето, нито е установил да съществува влязло в сила решение на друга държава членка на ЕС (конкретно ФР Германия) за упражняване на родителските права по отношение на малолетно дете, нито е приемал да е налице ограничаване на контакта на детето с неговия баща и опит да бъде отчуждено то от него или пък данни за упражнено насилие над детето - хипотези, на които са основани четвърти, седми, дванадесети, четиринадесети и петнадесети въпрос, поради което тези въпроси не съставляват годно общо основание по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и не могат да обосноват допускане на касационно обжалване. При липса на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК е безпредметно изследването налице ли са допълнителните условия по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.

Поставените от касатора процесуалноправни въпроси по т. 8 и т. 9 от изложението се свеждат до задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства (както и възраженията и доводите на страните), включен е в предмета на делото и е обусловил правната воля на решаващия състав. По въпроса относно задължението на въззивния съд да обсъди в решението си всички доказателства, възражения и доводи на страните е налице задължителна практика на ВКС, обективирана в Тълкувателно решение № 1 от 9.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС, както и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения на ВКС, между които цитираните от касатора и служебно известните на състава Решение № 54 от 16.02.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5475/2014 г., IV ГО, Решение № 39 от 9.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 3857/2017 г., IV ГО, Решение № 218 от 3.12.2019 г. на ВКС по гр. д. № 763/2019 г., III ГО, Решение № 50079 от 24.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 2778/2022 г., III ГО, Решение № 60195/01.11.2021 г. по гр. д. № 3816/2021 г., III ГО, Решение № 59/17.03.2022 г. по гр. д. № 2684/2021 г., IV ГО. В тези съдебни актове се съдържа отговор на постановения от касатора въпрос - съдът е длъжен да обсъди всички релевантни обстоятелства, поотделно и в съвкупност, и да обоснове как те се отнасят към интереса на детето, като минимумът критерии, от които се ръководи, са нормативно уредени в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК и посочени в ППВС № 1/1974 година. Преценката на всички правнорелевантни факти, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си.

Обжалваното решение е постановено в съответствие с изложените по-горе правни разрешения. Въззивният съд е обсъдил всички, относими към предмета на делото, доказателства, от които са обосновани изводи за правнорелевантните факти, и е изложил самостоятелни мотиви по съществото на спора преди да посочи правни си изводи. Ето защо въпросът за задължението на съда да обсъди и прецени доказателствения материал по делото, както и да мотивира своя акт, като се произнесе по доводите на страните, не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, което изключва въведеното допълнително основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Поставените от касатора десети, тринадесети и осемнадесети въпрос са отправени в контекста на оплакванията му, че въззивният съд не е съобразил в съвкупност критериите, които е бил длъжен да анализира, при преценката си относно предоставяне упражняването на родителските права и режима на лични отношения и не е изпълнил задължението си при извършването й да изследва и вземе предвид всички конкретни факти и обстоятелства. Тези въпроси покриват общото изискване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като са обсъждани от въззивния съд и са обусловили волята му. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивният съд е дал утвърдителен отговор на десети въпрос и е постановил своето решение, като е съобразил в съвкупност редица обстоятелства от най-разнообразно естество, като по-съществените от тях са: възпитателските качества на двамата родители, техният морален облик, полаганите грижи и отношение към детето, желанието на родителите да отглеждат и възпитават детето, привързаността му и към двамата родители, полът и възрастта на детето, възможността трети лица да оказват помощ при неговото отглеждане и възпитание, социалното обкръжение на родителя, жилищно битовите и други материални условия на живот, с които всеки от родителите разполага и др. в съответствие с практика на ВС и ВКС, формирана по приложението на чл. 59, ал. 4 СК - ППВС 1/74 г., и многобройни решения по чл. 290 ГПК, сред които Решение № 50029 от 14.07.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3402/2022 г., IV ГО, Решение № 25 от 28.03.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3551/2022 г., IV ГО, Решение № 50170 от 21.12.2022 г. на ВКС по гр. д. № 4294/2021 г., III ГО и други. Отговорът на правния въпрос в пункт осемнадесети се съдържа в Решение № 131/14.06.2016 г. по гр. д № 4490/2015 г. по описа на ВКС, ІІІ ГО, и с разрешенията в него въззивният съд се е съобразил, определяйки разширен режим на лични контакти с оглед необходимостта и двамата родители, единният от които упражнява родителските права, а другият е в режим на лични контакти с детето, да имат равна възможност за общуване в почивните, празничните дни в страната и семейството, както и по време на ваканциите на детето.

По обсъжданите въпроси, за които настоящият съдебен състав прие, чe обуславят въззивното решение, е налице богата съдебна практика и разрешаването на настоящия спор не налага нейното актуализиране, конкретизиране или уеднаквяване.

Въпросът следва ли въззивният съд да назначи повторна експертиза, ако приетото в производството пред първата инстанция заключение на вещото лице е било оспорено, е отправен в контекста на оплакванията на касатора за допуснато от окръжния съд нарушение на процесуалните правила. Въззивният съд е мотивирал отказа си за назначаване на повторна експертиза, приемайки, че тя не е необходима за изясняване на спора между страните. Възраженията на касатора, обосновали отправянето на обсъждания въпрос, се свеждат до несъгласие само с един от множеството решаващи изводи на окръжния съд, че изградената „зона на комфорт“ в българска езикова среда са в основата на желанието на детето да продължи да живее при своята майката, възприети след анализ на приетото заключение. Тези оплаквания са свързани с правилността на обжалваното решение, която в настоящата фаза на касационното производство е изключена от преценка.

Не е налице и очевидна неправилност на въззивното решение, на която касаторът бланкетно се е позовал. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, която предполага наличието на видимо тежко нарушение на закона – материален или процесуален, или явна необоснованост. Порокът следва да е особено тежък и да бъде констатиран от касационната инстанция без извършване на характерната за същинския касационен контрол проверка за наличие на отменителни основания за неправилност по чл. 281, т. 3 ГПК, каквато се извършва само в случай на допускане до касационно обжалване на въззивното решение. В случая обжалваното решение не страда от пороци с такава тежест. Не е налице прилагане на закона в неговия обратен смисъл, нито е налице прилагане на отменена, неотносима или позоваване на несъществуваща правна норма. Не са нарушени основни принципи на гражданския процес. Не е налице и очевидна необоснованост на акта, изразяваща се в явно несъответствие на фактическите изводи с правилата на логиката и науката.

С оглед изхода на спора и постановките на Тълкувателно решение № 3 от 27.06.2024 г. на ВКС по т. д. № 3/2023 г., ОСГК, разноските следва да останат в тежест на страните така, както са направени.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на Трето отделение,