Определение № 2263 от 30.04.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2471/2025 г.

Образувано е по касационна жалба, подадена от К. И. Г., ЕГН [ЕГН], от [населено място], [улица], вх. *** против въззивно решение № 162 от 26.03.2025 г. по гр.д.№ 952/2024 г. на Окръжен съд-Благоевград. Въззивното решение се обжалва изцяло. С него е обезсилено решение № 245/09.04.2024 г., постановено по гр.д. № 1856/2022 г. на РС – Благоевград в частта, с която се признава за установено по отношение на ответникът Д. А. О., ЕГН [ЕГН], че ищеца /сега касатор/ е собственик на ниво на кота 0.60 кв.м. от сграда с идентификатор ***, построена в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] е осъдил ответника да предаде владението върху същата част от сградата; отменено е решение № 245/09.04.2024 г. по гр.д. № 1856/2022 г. на РС – Благоевград в останалата му част и вместо това е отхвърлен предявения от касатора иск по чл. 108 ЗС против Д. А. О. частта от същата сграда с идентификатор ***/гараж/ на нивата на кота минус 2,60 м. /мазе/ и на кота +2.20 /таван/ в поземлен имот с идентификатор ***, находящ се в [населено място], [улица] за осъждането на ответника да му предаде владението върху тези нива. В касационната жалба се навеждат оплаквания за неправилност, защото ищецът е собственик на сграда с идентификатор ***в имота, но нямал достъп до посочените нива и не можел да осъществява владение върху сградата, която не е купена от ответника от публична продан. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата и неправилни фактически и правни изводи. В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК са наведени основанията по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по въпроси, касаещи конкретни факти по делото. Ответникът по касация оспорва касационната жалба и допускането до касационен контрол, тъй като формулираните въпроси не отговарят на изискването на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. По същество посочва, че не владее процесната сграда № 2 в имота и че няма задължение да допуска през своето жилище ищеца до части от неговата сграда. Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, подадена е против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване, поради което съдът я преценява за допустима. По делото е установено следното: Ищецът е предявил на 25.08.2022 г. иск по чл. 108 ЗС като в исковата молба твърди, че е собственик на сграда-гараж с идентификатор ***, на три нива съответно на кота –минус 2,60 м.; на кота 0,60 м.; и на кота + 2,20 м., а ответникът го лишил от възможността да ползва две нива от сградата - ниво на кота -2,60 м. и нивото на кота +2,20 м., като не му осигурява достъп и не му дава ключ до входната врата за двора и за сграда 1. Поискал е съда да установи, че е собственик на тези две нива и да бъде осъден ответника да му предаде владението на тези две нива. Ответникът е оспорил иска, защото ищеца не е представил доказателства да е придобил сградата-гараж и твърди, че той не владее никаква част от тази сграда. Поради това, че не е имало петитум за осъждане на ответника да предаде владението на частта от сградата на ниво 0,60, решението на РС, в частта, с която е уважен иска и за това ниво е обезсилено, като нарушаващо диспозитивното начало. За тази част от решението са зададени въпросите дали този извод е правилен и дали въззивният съд е следвало да върне делото за ново разглеждане от друг състав на РС. Изводът на въззивния съд за недопустимост на решението на РС, в частта за ниво две от сграда 2 напълно съответства на чл. 6 ГПК и на чл. 270, ал.2 изр.1 ГПК. Въззивното решение в тази част е съобразено с принципа на диспозитивното начало в гражданския процес и не е налице нито едно от основанията за допускане до касация на тази част от решението. При липса на петитум в исковата молба за второ ниво от сградата-гараж, съдът не може да върне делото на РС за произнасяне, защото няма искане по което да се произнася. Разпоредбата на чл. 270, ал.3, изр.последно ГПК предвижда, че съдът връща делото на първата инстанция за ново разглеждане, когато съдът не се е произнесъл по предявения иск, за да се произнесе. Когато съдът се е произнесъл по непредявено искане и няма петитум по такова искане, няма причина да се връща делото на РС след обезсилване на решението, постановено плюс петитум. Затова по последният въпрос не се допуска касационно обжалване. По иска за другите две нива на сградата е установено следното: Ищецът е купил с н.а. № 45,т.ІV/05.07.1996 г. ливада от 408 кв.м., съставляваща имот ***от кв. ***по плана на Б., за който по плана, одобрен 1997 г. е отреден парцел ***от кв.***. Купил е и съседния имот пл. № ***от кв.***, за който по същия план е отреден парцел *** от кв. ***. Уредил е регулационните сметки за придаваемите към тези два парцела места по регулационния план, приет 1998 г. и с нот.акт № 95,т.ІІ/1999 г. е признат за собственик на придаваемите места от 157 кв.м. към парцел ***от кв. ***, в който се намира процесната сграда и на 142 кв.м. към съседния парцел *** от кв. ***. В имот ***преди 1998 г. е изградена без строителни книжа жилищна сграда на два етажа с мазе и таван, която е заснета през приетата КК през 2006 г. с № *** в имот ***, идентичен на имот ***. Сграда № 1 се състои от два жилищни етажа, мазе и таван, връзката между които се осъществява с вътрешно масивно стоманобетонно стълбище. В същия имот без строителни книжа преди 1999 г. е изградена от ищеца и сграда № 2, в която са процесните първо и трето ниво, предмет на иска. Тя е построена между сграда № 1, на калкан с нея и северната улична регулационна линия. Проведена е процедура по узаконяване и е издаден акт за узаконяване № 289/07.11.2001 г. на жилищна сграда на два етажа в парцел *** от кв.***. При посочване размерите на сградата обаче е записано 10,50 /12,50 м., което включва и размера на сграда № 2. Затова СТЕ, приета от ОС е приела, че са узаконени и двете сгради. Сграда № 1 е била предмет на публичната продан, тя е описана и оценена. Сграда № 2 не е била предмет на опис и оценка. Ответникът Д. А. О. е придобил правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор ***, идентичен с парцел ***ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор *** на основание влязло в сила на 18.5.2017 г. постановление за възлагане на недвижим имот, издадено по изпълнително дело 20137950400078/2013 г. на ЧСИ В.Т., с което имотът му е възложен. С протокол от 28.09.2017 г. той е въведен във възложения му имот. Описани са обаце размерите по акта за узаконяване, включващи и сграда № 2. При описа, а след това и при въвода ищецът е възразил, че няма достъп до ниво 2,60 м. от сграда 2, която не е била предмет на ипотеката и на принудително изпълнение. По повод узаконяването е изготвен архитектурен проект на двете сгради. По архитектурен проект няма предвидени подходи от стълбището на сграда с идентификатор ***и сграда с идентификатор ***, тъй като и нивата на двете сгради са различни т.е. по стълбището не се осъществява връзка от сграда № 1 към сграда № 2. По архитектурния проект подхода за тавана на сградата с идентификатор *** /т.е. за соченото от ищеца трето ниво/ е през входната врата на сградата с идентификатор ***, собственост на ответника, по стълбището на същата, през входната антре и кухнята на жилището на втори жилищен етаж и от тераса на западната фасада на същата сграда през отвор в стената на сграда 2 и три стъпала надолу. Достъпът до мазето на сградата-гаража /т.е. за соченото от ищеца за първо ниво/ по архитектурния проект е предвиден през метална врата на западната фасада на сградата, чрез преминаване през врата за двора откъм [улица]и през дворното място на ответника. На място монтираната метална врата е 110/200 см., която е затворена от ответника. Достъпа до гаража и работилницата на ниво -0,60 м. /което не е процесно/ се осъществява от ищеца от [улица], през гаражна метална двукрила врата с размери 2,62/,250 м., монтирана на източната фасада на пристройката /сградата с идентификатор *** /, При огледа вещото лице е слязло в мазето /т.е. в първото ниво според исковата молба/ чрез отвор в стоманобетонна плоча на пода на гаража /през канал за ремонт на коли/ с широчина 1 м. и дълбочина 1,20 м., където е монтирана еднораменна метална стълба. Според заключението, изслушано от БлОС, сграда с идентификатор ***представлява самостоятелен обект - гараж /има изграден канал за обслужване на автомобили / и работилница. Вещото лице сочи, че от работилницата по проект и на място има поставена врата, през която се излиза на балкон, но тази врата е неизползваема, защото балкона, на който се излиза е към кухнята на сградата с идентификатор ***т.е. сградата, купена от ответника. Сградата с идентификатор ***, от която са процесните първо и трето ниво, предмет на иска не е била предмет на публичната продан и в нея формално ответникът не е въвеждан във владение, но в протокола за въвод е включен и размера на тази сграда 2, защото е ползван за описание на продадената сграда на публична продан акт за узаконяване № 289/7.11.2001 г., в който описаните размери на сграда 1 включват и двете сгради. При тези доказателства, въззивният съд е приел, че предявения иск по чл. 108 ЗС за предаване владението на първо /мазе на ниво -2,60 м./ и трето /таван на ниво +2,60 м./ на сградата с идентификатор ***е неоснователен, защото по делото не се установява ответника да оспорва собствеността на ищеца върху двете процесни нива на сграда № 2. Същевременно ищецът упражнява владение върху мазето на сграда № 2, като достига до него през гаражната врата от [улица], през отвор в стоманобетонната плоча на пода на гаража /т.е. от второто ниво през канал за ремонт на коли/ с широчина 1м. и дълбочина 1,20 м., където е монтирана еднораменна метална стълба. В гаража на ниво 0,60 м. според твърденията му и установеното от СТЕ, ищецът влиза директно през метална врата от към от [улица]. По делото не е установено ответникът да владее тавана на сграда № 2. Безспорно е, че ищецът след въвода няма ключ за вратата към терасата на тавана, но ответника няма задължение да му предаде такъв, защото до тази врата няма директен достъп от стълбите на сграда № 1, а трябва да се мине пред част от собственото на ответника жилище на втория жилищен етаж – през антре и кухня, и от кухнята на терасата на собственото му жилище. Затова въззиният съд е приел, че ищецът следва да реализира владението си на тавана чрез изграждане на достъп през собствения си имот. С тези мотиви въззивният съд е отменил решението на РС, с което иска е уважен за първо и трето ниво на сградата и вместо това иска е отхвърлен като неоснователен изцяло – както в установителната, така и в осъдителната му част. Въззивното решение е валидно, като постановено от надлежен съдебен орган, в рамките на правораздавателната му власт, в изискуемата форма, подписано е и е разбираемо макар и противоречиво. Съдът се е произнесъл по редовна въззивна жалба в обема, в който е сезиран и при наличие на изискванията за постановяване на допустим съдебен акт. Предвид изложеното, не са налице основанията за допускане до касация по чл. 280, ал.2, пр. 1 и 2 ГПК. Според т.1 от ТР №1/2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правен въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретния спор. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното решение, като касационният съд не е задължен да го изведе от изложението или от касационната жалба, а може само да го уточни или конкретизира. Първият въпрос е за това правилен ли е извода на съда, че ответникът не оспорва собствеността на процесния имот, след като във въззивната жалба, ответникът по иска изрично е посочил, че е неправилно решението на РС, с което е прието, че ищецът е собственик на двете нива от сграда № 2. Така формулиран, въпроса е конкретен, касаещ даните по конкретното дело. Настоящата инстанция констатира, че действително във възивната жалба, ответникът по иска оспорва решението на РС, с което е прието, че ищеца е собственик. С отговора на исковата молба иска е оспорен и изрично е заявено, че ищеца не се легитимира като собственик. Въззивният съд е приел, че ищеца е собственик на процесните две нива без да излага мотиви за придобиването им от него. Мотивирал се е само с това, че сграда № 2 не е купена от ответника от публична продан и не му е възложена от съдебния изпълнител. Въпреки това иска е отхвърлен изцяло, включително и в установителната му част в противоречие с приетото в т. 2А от ТР № 4/2014 г. на ОСГК на ВКС. Поради това, че по предявеният иск по чл. 108 ЗС решението не е мотивирано относно първата предпоставка на чл. 108 ЗС, а е прието, че ответника не оспорва собствеността и въпреки това иска е отхвърлен изцяло, включително и в установителната му част. При така формулирания диспозитив, ако решението влезе в сила, се формира сила на пресъдено нещо относно това, че ищеца не е собственик на процесните нива от сграда 2. Същевременно констатацията, че ответникът не оспорва собствеността не кореспондира на заявеното оспорване в отговора на исковата молба и във въззивната жалба, но възивният съд не се е произнесъл по този довод. Изложената непълнота в мотивите и противоречие се извличат от съдебния акт, което сочи на очевидната му неправилност и налага допускане до касация на основание чл. 280, ал.2, пр.3 ГПК. Допускането до касация на това основание поглъща поставения първи и трети въпрос, поради което по тях съдът не допуска отделно касационно обжалване. Вторият въпрос е фактически, но е и некоректен спрямо данните по делото. За гаража, който е на ниво 0,60 м. има директен вход от [улица]от източната фасада и от гаража се слиза през канала за ремонт на коли в мазето. Заключена е металната врата към двора от към [улица]. Затова по него не се допуска касационно обжалване. Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение