Определение № 1326 от 17.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1856/2025 г.

Производството е по чл. 288 във вр. с чл. 280 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от М. В. Н. и В. В. И., против решение № 1186 от 12.11.2024 г. по гр. дело № 811/2024 г. на Окръжен съд – Варна, с което е потвърдено първоинстанционно решение по гр. дело № 1632/2022 г. на Районен съд – Провадия в частта относно дяловете на съделителите, при които е допусната делба на недвижими имоти, представляващи УПИ *-* в кв. 39 по плана на [населено място], общ. П., с площ от 1380 кв.м, заедно с построената в него къща на един етаж с площ от 70 кв.м и навес с оградни стени с площ от 90 кв.м, и неурегулиран поземлен имот с идентификатор *** по КККР на [населено място], местност „Б.“, с площ от 1217 кв.м и начин на трайно ползване – нива, а именно по 2/8 идеални части за всяка от тях и 4/8 идеални части за Р. Р. Р.. След образуване на касационното производство, видно от представените с молба от 30.01.2026 г. на съделителите М. В. Н. и В. В. И. препис-извлечение и удостоверение за наследници и извършена на 23.02.2026 г. справка по Наредба № 14 от 18.11.2009 г. за реда и начина за предоставяне достъп на органите на съдебната власт до Регистъра на населението – Национална база данни „Население“, на 20.01.2026 г. е настъпила смъртта на съделителя Р. Р. Р.. Той е оставил за свои наследници по закон низходящите на починалата на 02.11.2018 г., т.е. преди наследодателя негова сестра Б. Р. В. – дъщерите й М. Н. и В. И. (чл. 10, ал. 2 ЗН), които са и съделители в настоящото производство по съдебна делба. Към настоящия момент съделители са М. Н. и В. И.. При настъпилото в течение на производството по съдебна делба правоприемство (материално и процесуално), сливането на страните поради участието в производството по делба на съделителите М. Н. и В. И. на лично основание и конституирането им в качеството им наследници по закон (чл. 10, ал. 2 ЗН), двойното им качество един спрямо друг в делбеното производство за притежаваните от всеки от тях права и направеното от същите изявление за оттегляне на иска за делба по чл. 232 ГПК, изразяващо и съгласие за направеното от другия съделител, водят до десезиране на съда от разглеждане на спора и недопустимост на исковото производство. Посоченото налага въззивното решение и потвърденото с него решение на първата инстанция да бъдат обезсилени на основание чл. 232 ГПК, а исковото производство да се прекрати. По изложените съображения Върховен касационен съд, състав на Второ г.о.