Определение № 597 от 25.11.2020 г. на ВКС по т. д. № 602/2020 г.

Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. Б. И. против решение № 2579 от 22.11.2019 г. по гр.д. № 2997/2019 г. на Софийски апелативен съд. Ответникът по касация – ЗАД „ОЗК – Застраховане“ АД, [населено място] чрез пълномощника си – юрк. Д. Д. е на становище, че не са налице основанията за допускане на решението до касационно обжалване, а по същество, жалбата е обсъдена като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. С изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът И.,чрез пълномощника си - адв. Й. Д. е посочила, че счита въззивното решение за неправилно, поради нарушение на материалния закон, като налице били предпоставките по чл.280, ал.1, т.1, ал.2 предл. последно ГПК. Посочено е още, че решението е очевидно неправилно. Възпроизведен е текста на чл.280, ал.1, т.3 ГПК.Развити са оплаквания за занижен размер на обезщетението, неправилно, според страната, определен от въззивния съд, поради това, че не кореспондира с претърпените вреди. След развиването на още кратки доводи, очертаващи неправилност на изводите на състава, страната е посочила, че съдът неправилно приложил чл.52 ЗЗД, както и не взел предвид указанията на т.11 ППВС 4/68г. В заключение е заявила, че били налице въпроси, „ които попадат в хипотеза на чл.280, ал.1, т.3 ГПК“, а именно – 1 / „При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания, следва ли съдът подробно да се аргументира кои са конкретните обстоятелства, които взема предвид при определяне размера на обезщетението или е достатъчно само да се отбележи, че определени обстоятелства са взети предвид, без да им се прави подробен анализ“. 2 / „При определяне справедливия размер на дължимо обезщетение за неимуществени вреди – физически болки и страдания от травматични увреждания, следва ли съдът да взема предвид и съпътстващите травматологичните увреждания неудобства и затруднения в ежедневието на пострадалата – от битов и хигиенен характер“. Посочено е общо, че тези въпроси били разгледани в противоречие с практиката на ВКС, което било основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, като и че решението било очевидно неправилно. Други доводи не са развити. Касаторът И., чрез пълномощника си адв. Й. Д. не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК. ОСГТК на ВКС с т. 1 на ТР № 1/09г. дефинира правния въпрос като такъв, който е включен в предмета на спор и е от значение за изхода на конкретното дело. В тази връзка поставените от страната два въпроса са общи, свързани с установените факти по спора. Дори, обаче, да бъде изведен от тези общи въпроси релевантен, то страната не е развила каквито и да било съображения по допълнителния критерий, като възпроизвеждане текста на нормата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК не е довод за наличие на предпоставките й, така както са разяснени с т.4 на ТР ОСГТК №1 /09г. Следва да се отбележи още, че доводите на страната по допълнителния критерий са и противоречиви - изрично е посочила, че въпросите ги поставя по отношение на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В противоречие с това, след като ги е формулирала е възпроизвела и текста на чл.280, ал.1, т.1 ГПК без да е изяснила в какво се изразява това противоречие, с кои актове и по отношение на кои правни изводи. Освен това, критериите за приложението на чл.52 ЗЗД са изяснени, чрез нормативна практика на Върховния съд – ППВС № 4/1968 г., с която съдилищата / вкл. и цитираната практика на ВКС/а в случая и въззивният съд се съобразяват при определяне размера на обезщетенията за неимуществени вреди, присъждани по правните спорове, съобразно конкретните особености на разглежданите случаи. Или твърдението за отклоняване от практика на ВКС, въпреки излагането от страна на съда на всички установени по спора факти в контекста на основателността на претенцията не може да обоснове довод за допускане на решението до касационно обжалване.. Поради това и така поддържаното от касатора общо противоречие не обосновава извод за наличие предпоставките на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК. Касаторът И. не обосновава извод за наличие предпоставки за приложно поле на касационно обжалване с поддържаното от нея основание „очевидна неправилност“ на обжалвания акт. Дефинитивно, настоящият състав приема, че очевидната неправилност предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на осъществените в действителност процесуални действия на съда и страните и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Тя следва да е изводима от мотивите на съдебното решение или определение. Такава би била налице при обосноваване на съда с отменена или несъществуваща правна норма или прилагане на правна норма със смисъл, различен, от действително вложения / извън тълкуването на неясна, противоречива или непълна правна норма, което предпоставя при произнасянето собствена тълкувателна дейност на контролиращата инстанция, за да би била изведена неправилност/. Очевидна неправилност би била налице и при неприложена императивна правна норма, дължима, с оглед приетата от съда фактическа обстановка. Очевидна неправилност би била налице още и при изводим от мотивите на акта отказ да се приложи процесуална норма или пряко установимо нарушение на процесуално правило, когато в резултат на отказа или нарушението е формиран решаващ правен извод. Това основание за допускане на касационно обжалване би могло да е налице и при необоснованост на извод, относно правното значение на факт, в разрез с правилата на формалната логика,опита и научните правила, когато тази необоснованост е установима от мотивите, съобразно възпроизведеното от съда съдържание на факта, извън реалното му съдържание и характеристика, очертано от доказателствата. Всичко, което предпоставя допълнителна проверка и анализ от съда, въз основа на доказателствата по делото и обективно осъществилите се процесуални действия на съда и страните е относимо към преценката за неправилност т.е. към основанията по чл.281,т.3 ГПК, но не и към очевидната неправилност по смисъла на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК. Това основание, в случая, страната е обвързала единствено с оплаквания за неправилност, а не за очевидна неправилност. Изложените от страната съображения са свързани с нейните разбирания за справедлив размер на обезщетението, което предпоставя проверка по същество на въззивния акт с оглед необходимостта от изследване на фактологията по делото и прилагане на релевантните към нея правни норми. Или с това изложение, касаторът не обосновава извод за наличие очевидна неправилност по смисъла на чл.280, ал.2 пр. 3-то ГПК. С оглед изложеното решението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. При този изход на спора и на основание чл.78, ал.8 ГПК вр. чл.37 ЗПП на ответната страна следва да бъде присъдени, направените, поискани и установени разноски в размер на 200лв. – юрисконсултско възнаграждение, като неоснователно се явява с оглед посочената уредба на тези правоотношения искането за присъждане на възнаграждение с размер определен от Наредба № 1 в размер на минималното адвокатско възнаграждение. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение