Определение № 1418 от 30.05.2024 г. на ВКС по т. д. № 1727/2023 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на E. А. М. - чрез пълномощник адв. М. Д. от САК, срещу решение № 226 от 13.06.2023 г., постановено по в. т. д. № 554/2022 г. на Апелативен съд - П.. С посоченото решение, след отмяна на решение № 260027 от 09.06.2022 г. по т. д. № 37/2021 г. на Окръжен съд - Хасково, са отхвърлени предявените от Е. А. М. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ искове за заплащане на сумите 40 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищцата при ПТП на 28.07.2019 г., и 6 090.53 лв. - обезщетение за забава, и на основание чл.78, ал.3 ГПК са присъдени разноски на сдружението - ответник. В касационната жалба се прави искане за отмяна на обжалваното решение като неправилно на основанията по чл.281, т.3 ГПК и за уважаване на предявените искове с присъждане на разноски. Навеждат се оплаквания, че въззивният съд неправилно е кредитирал заключението на повторната съдебна автотехническа експертиза в неговия втори вариант, според който произшествието е настъпило по вина на водача Г. Г. - син на пострадалата Е. М., вместо да възприеме първия вариант от заключението, сочещ като причина за произшествието поведението на другия участвал в инцидента водач на МПС. Излагат се доводи, че кредитираният от съда вариант на експертното заключение е базиран само на показанията на разпитаните като свидетели полицейски служители, присъствали на мястото на произшествието, но без да са били очевидци на самото му настъпване, за разлика от първия вариант, основан както на показанията на участвалия в инцидента водач Г. Г., така и на обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед и в скицата на местопроизшествието. Поддържа се и оплакване, че въззивният съд е извършил неправилна преценка на доказателствената стойност на констативния протокол за ПТП, в резултат на което е достигнал до необосновани и незаконосъобразни изводи по съществото на спора. В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като значими за изхода на делото по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК са посочени следните въпроси: „ 1. При постановяване на въззивното решение следва ли въззивният съд да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички събрани от двете съдебни инстанции доказателства и заключения по назначени по делото експертизи; 2. Родство между свидетел и ищеца автоматично ли води до „заинтересованост“ на свидетеля, съответно изключване на събраните чрез разпита му данни от доказателствения материал по делото; 3. При постановяване на решението си по делото длъжен ли е съдът да се съобрази със заключенията по изслушаните и приети по делото експертизи; В случай, че становищата на съда и вещите лица се различават, длъжен ли е в мотивите на решението съдът подробно да аргументира защо не кредитира изцяло или частично заключението/заключенията; 4. Какви са пределите на материалната доказателствена сила на констативния протокол за ПТП с пострадали лица; Констатациите на съставителя на протокола в графа „обстоятелства и причини за ПТП“ обвързват ли решаващия съдебен състав по дело, касаещо репариране на вреди от съответното ПТП“. Допускането на касационно обжалване по първите три въпроса се поддържа бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а по четвъртия въпрос - на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с твърдения, че въпросът е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на І т. о. Ответникът по касация Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ - чрез пълномощник адв. Т. Я. от САК, изразява становище за недопускане на обжалваното решение до касационен контрол и за неоснователност на касационната жалба по съображения в писмен отговор, депозиран в срока по чл.287, ал.1 ГПК. С отговора е поискано присъждане на разноски, отразени в представен списък по чл.80 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, намира следното: Касационната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.283 ГПК срещу решение на въззивен съд, което подлежи на касационно обжалване при предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК. За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли предявените от Е. А. М. против Сдружение „Национално бюро на българските автомобилни застрахователи“ (за краткост „НББАЗ“) искове с правна квалификация чл.511 ал.1 вр. чл.513, ал.1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, Апелативен съд - П. е приел, че не са налице предпоставките на закона, при които ответното сдружение, в качеството му на представително национално бюро - член на Съвета на бюрата от системата „Зелена карта“, следва да изплати обезщетение за неимуществените вреди, претърпени от ищцата Е. М. при настъпило на 28.07.2019 г. на територията на Република България ПТП с участие на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е предмет на застраховане по международната система за автомобилна застраховка „Гражданска отговорност - Зелена карта“. Предвид оплакванията и доводите на страните, въззивният съд е преценил като спорни във въззивното производство фактите относно механизма на настъпване на произшествието и поведението на участниците в него. След като е констатирал, че първоинстанционният съд е основал изводите си за механизма на произшествието и за поведението на участвалите в него водачи на заключение на съдебна автотехническа експертиза, при изготвянето на което са ползвани свидетелски показания от досъдебното производство и което е оспорено от ответника, въззивният съд е направил извод, че това заключение е негодно доказателствено средство и не следва да бъде кредитирано. В съответствие с така направения извод въззивният съд е приел, че следва да основе преценката си за фактите, при които е настъпило произшествието, респ. за виновното поведение на всеки от водачите, на заключението на повторната автотехническа експертиза, допусната във въззивното производство на основание чл.266, ал.3 ГПК (поради релевирано във въззивната жалба на ответника процесуално нарушение, изразяващо се в необоснован отказ на първоинстанционния съд да допусне повторна експертиза, въпреки оспорването на заключението на първоначалната експертиза от ответника). Възприемането на заключението на повторната експертиза е мотивирано със съображения, че заключението е обективно и обосновано, изготвено е въз основа на събраните по делото доказателства - писмени и гласни, онагледено е със снимков материал, със схеми и скици, и е подкрепено с аргументирани цифрови изследвания и компютърни симулации. Според констатациите в заключението на повторната експертиза произшествието, при което е пострадала ищцата Е. М., е настъпило на 28.07.2019 г., около 8.00 - 9.10 ч.; Ищцата е пътувала на предната дясна седалка в лек автомобил „Рено М.“ с рег. [рег.номер на МПС], управляван от нейния син Г. Г. по платното за движение на АМ „М.“ в посока от [населено място] към [населено място] - зона на км. 67 + 800; По същото време и в същата посока се е движил лек автомобил „Шкода Ф.“ рег. № 22ВН221 с турска регистрация, управляван от водача С. И.; Произшествието е реализирано на равен участък от пътя в зона на ляв завой, при добра видимост и суха асфалтова настилка, като в зоната на инцидента преди това е било настъпило друго ПТП, което се е обработвало от полицейски служители; Водачът на лекия автомобил „Рено М.“ е въздействал върху спирачната система на автомобила, след което автомобилът се е отклонил наляво, напуснал е платното за движение отляво, ударил се е в предпазна мантинела, преминал е през платното за движение, след което го е напуснал и се е ударил в бетонна част на страничната канавка; Лекият автомобил „Шкода Ф.“ е продължил движението си, след което е спрял на около 150 м. след мястото на произшествието; Скоростта на лекия автомобил „Рено М.“ непосредствено преди задействане на спирачната система е била около 95 км./ч., а за скоростта на лекия автомобил „Шкода Ф.“ няма обективни данни; Двамата водачи са имали техническа възможност за взаимна видимост много преди достигане на опасната зона за спиране. Вещото лице, изготвило повторната експертиза, е посочило, че от материалите по делото не може да определи къде се е намирал всеки един от двата автомобила на платното преди инцидента, поради което е предложило две възможни хипотези за настъпване на произшествието. Първата хипотеза е изградена върху показанията на водача Г. Г., дадени по време на разпита му като свидетел в първоинстанционното производство, а именно: Управляваният от свидетеля лек автомобил „Рено М.“ е преминал в лявата пътна лента и водачът е въздействал върху спирачната система, след като е възприел движещия се към същата пътна лента лек автомобил „Шкода Ф.“, който е навлязъл в лявата пътна лента и е попаднал в опасната зона за спиране на първия автомобил, вместо да го пропусне и да продължи движението си по най-дясната свободна лента; Причина за настъпване на произшествието е избраната скорост и траектория на движение на лекия автомобил „Шкода Ф.“, чийто водач е навлязъл в коридора на лекия автомобил „Рено М.“ по начин, на място и в момент, когато не е било безопасно, като по този начин е провокирана загубата на управление от страна на водача на лекия автомобил „Рено М.“. Във втората хипотеза, базирана на показанията на разпитаните от първоинстанционния съд свидетели М. Д. и Н. К. - полицейски служители, които са се намирали в близост до мястото на инцидента по повод обработването на по-рано настъпило ПТП, водачът на лекия автомобил „Рено М.“ е въздействал върху спирачната система на автомобила по субективни причини и в резултат на въздействието автомобилът е преминал от дясна в лява пътна лента и е продължил движението си по нея до настъпване на удара в лявата мантинела, а лекият автомобил „Шкода Ф.“ се е движил по дясната пътна лента - при липса на конфликтна точка, създадена от траекториите на двата автомобила, като независимо от дистанцията между автомобилите, удар не би настъпил; В тази хипотеза не са съществували технически условия, налагащи отклоняване на лекия автомобил „Рено М.“ наляво така, че да настъпи удар в лявата мантинела, и отклоняването се дължи само на субективните действия на водача на автомобила. След преценка на експертното заключение във връзка с всички събрани по делото доказателства въззивният съд е направил извод, че следва да бъде възприет като достоверен и убедителен вторият предложен от вещото лице вариант (хипотеза) относно причините за настъпване на произшествието, неговия механизъм и поведението на участниците в него. Въззивният съд е мотивирал избора на втория вариант със съображения, че той е разработен на база еднопосочните и убедителни показания на свидетелите Д. и К., които са трети незаинтересовани от изхода на делото лица и в качеството на полицейски служители са служебно ангажирани с проблемите на движението по пътищата, а свидетелят Г. е заинтересован от изхода на делото не само като участник в инцидента, но и като син на пострадалата ищца. Съдът е акцентирал върху показанията на двамата свидетели, че докато са обработвали по-рано настъпилото ПТП в същия пътен участник на АМ „М.“ са забелязали включващия се в автомагистралата, от изхода на [населено място] в посока [населено място], лек автомобил „Шкода Ф.“ (с турска регистрация); Преминавайки покрай тях, водачът на автомобила - жена, намалила скоростта и попитала дали може да продължи движението си; Свидетелят К. се уверил, че платното е чисто, тъй като движещият се в същата посока друг автомобил е достатъчно далеч, казал на жената да се изнесе бързо, след което тя се включила нормално в движението и продължила напред; Едва след това свидетелите чули зад себе си свистене на гуми и спирачки и видели лекият автомобил „Рено М.“ да се завърта, да излиза пред спрелия товарен автомобил (участвал в предходното ПТП) и да се удря в канавката отстрани на пътя. Свидетелите, независимо един от друг, са заявили, че е минало доста време между включването на лекия автомобил „Шкода Ф.“ в движението и случилото се с лекия автомобил „Рено М.“. Като аргумент за възприемане на втория вариант на експертното заключение въззивният съд е изтъкнал и обстоятелството, че съдържащият се в него механизъм на ПТП кореспондира с данните в представения с исковата молба констативен протокол № 26/28.07.209 г. за ПТП с пострадали лица, съставен от свидетеля М. Д. в качеството му на служител на МВР. В протокола е отразено, че водачът на лекия автомобил „Рено М.“ при избиране на скоростта на движение не се е съобразил с характера и с интензитета на движението и с конкретните условия и видимост, поради което е изгубил контрол над управляваното от него МПС, излязъл е вдясно от пътното платно по посоката на движение и се е блъснал в крайпътна канавка, при което е станал причина за ПТП с материални щети. Въззивният съд е преценил, че макар да не е проследил едновременно движението на двата автомобила, съставителят на протокола е възприел пряко факта на нормалното включване на лекия автомобил „Шкода Ф.“ в движението по АМ „М.“ и достатъчното отстояние (на около 300 - 400 м. назад) на лекия автомобил „Рено М.“ от мястото на включването, както и липсата на пречки за видимостта на всеки от двамата водачи, което е достатъчно за установяване на действителния механизъм на произшествието. Поради отсъствие на доказателства, оборващи показанията на свидетелите - полицейски служители, въззивният съд е направил извод, че произшествието е настъпило по посочения в протокола механизъм, залегнал във втория вариант на заключението. С оглед на това съдът не е приел за достоверни твърденията на свидетеля Г. Г., че лекият автомобил „Шкода Ф.“ е излязъл внезапно на пътното платно пред управлявания от него автомобил и това е станало причина той да задейства внезапно спирачната система на автомобила. В съответствие с извода, че произшествието, при което е пострадала ищцата, е настъпило като последица от субективните действия на водача Г. Г. и че поведението на водача на лекия автомобил „Шкода Ф.“ не се намира в причинна връзка с настъпването на произшествието, въззивният съд се е произнесъл, че няма основание да се ангажира отговорността на Сдружение „НББАЗ“ за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди вследствие на инцидента. Настоящият състав на ВКС намира, че не са осъществени поддържаните основания за допускане на касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - П. въззивно решение. Първите три въпроса в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, с които е обосновано приложното поле на касационното обжалване, нямат характер на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Въпросите са от значение за правилността на обжалваното решение и изразяват несъгласието на ищцата - касатор с извода на въззивния съд, че увреждащото ПТП е настъпило по начина, посочен във вариант втори от заключението на повторната автотехническа експертиза, като същото е резултат единствено от субективните действия на водача на лекия автомобил, в който е пътувала ищцата, не и от противоправни действия на другия участвал в произшествието водач, чиято гражданска отговорност е обезпечена от сдружението - ответник. За да достигне до този извод, въззивният съд е извършил съвкупна преценка на всички събрани по делото доказателства, изложил е съображения защо заключението на първоначалната автотехническа експертиза не е годно доказателствено средство, анализирал е двата варианта в заключението на повторната експертиза относно възможния механизъм за настъпване на произшествието и е преценил, че следва да кредитира втория предложен от вещото лице вариант. Възприемането на един от двата варианта е мотивирано с подробни и убедителни съображения (които не се свеждат единствено до заинтересоваността на свидетеля Г., върху чиито показания е изграден първият вариант на заключението), а решаващият извод на въззивния съд, че произшествието е настъпило по посочения във вариант втори механизъм, не може да бъде ревизиран в стадия на производството по чл.288 ГПК - т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Поради значението на въпросите за правилността на постановеното от въззивния съд решение касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне и е безпредметно да се обсъжда бланкетно поддържаната допълнителна предпоставка, специфична за основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Поставеният в т.4 от изложението въпрос за пределите на материалната доказателствена сила на представения с исковата молба констативен протокол за ПТП с пострадали лица е значим за делото, но не е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС в решение № 15/25.07.2014 г. по т. д. № 1506/2013 г. на ВКС, І т. о. Според произнасянето в цитираното решение (постановено при действието на чл.290 ГПК в редакцията преди изменението от ДВ бр.86/2017 г.), протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими към механизма на ПТП; Когато фактът съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа; Ищецът, петендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта за доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава. В мотивите към решението са изложени съображения, че в хипотезите на констативен протокол, който се съставя от служителите на МВР в кръга на правомощията им в случаите на ПТП със смърт, с нараняване на човек или с материални щети, съставителят удостоверява пряко възприети от него факти при огледа на местопроизшествието, които имат значение за определяне на механизма на ПТП; Протоколът за ПТП се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно механизма на настъпване на ПТП само в рядката хипотеза, когато настъпването на ПТП е възприето непосредствено от длъжностното лице - съставител и обстоятелствата са отразени в протокола; В останалите случаи, като се отчете времеотстоянието на извършения от длъжностното лице оглед спрямо момента на осъществяване на ПТП, вписаните в протокола факти може да не са достатъчни за установяване на пълния механизъм на ПТП и тогава, дори при липса на оспорване на верността на протокола, ищецът, който претендира обезщетение за получените при ПТП увреждания, носи доказателствената тежест да установи механизма на настъпване на ПТП посредством ангажиране на други доказателства - разпит на свидетели, назначаване на вещи лица (при необходимост от специални знания, които съдът не притежава); При неоспорване на автентичността на протокола и обстоятелствата, определящи го като официален документ, страната, на която същият се противопоставя, може да оспори верността на удостоверените в него факти, но следва да проведе пълно обратно доказване с оглед обвързващата материална доказателствена сила на документа. При постановяване на обжалваното решение въззивният съд е съобразил, че констативният протокол за ПТП с материални щети е съставен от длъжностно лице - служител на МВР, което се е намирало в близост до мястото на настъпване на произшествието, но не е възприело като очевидец всички факти, при които е реализирано произшествието. Поради това съдът не е основал изводите си относно механизма на произшествието единствено и само на констатациите в протокола, а е взел предвид и останалите доказателства, които имат значение за установяване в пълнота на релевантните за настъпване на произшествието факти - показанията на разпитаните като свидетели служители на МВР и заключението на повторната автотехническа експертиза. Като съществено за спора съдът е отчел обстоятелството, че макар да не е било очевидец на самото настъпване на произшествието, длъжностното лице - съставител е възприело непосредствено поредица от факти, съвкупността от които позволява да се направи категоричен извод, че произшествието е настъпило по начина, отразен в констативния протокол за ПТП и изяснен от заключението на повторната автотехническа експертиза (вариант втори). Решението на въззивния съд е постановено в съответствие с относимата практика на ВКС по въпроса за доказателствената сила на констативния протокол за ПТП, поради което не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на решението по в. т. д. № 554/2022 г. на Апелативен съд - П.. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК на ответника по касация Сдружение „НББАЗ“ следва да се присъдят разноски в размер на сумата 4 284 лв. - адвокатско възнаграждение с включен ДДС, платено по банков път на 25.09.2023 г. за изготвяне на отговор на касационна жалба със становище по основанията за допускане на касационно обжалване. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,