Определение № 45 от 02.02.2022 г. на ВКС по т. д. № 517/2021 г.

Производството е по чл.288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на „Дунав агро трейд“ ЕООД срещу решение №1493/26.10.2020г. по гр.д.№2163/2020г. на Софийски апелативен съд, ТО, 6 състав. С него е потвърдено решение от 28.11.2019г. по т.д. №187/2018г. по описа на Окръжен съд – Монтана, с което са отхвърлени предявените от „Дунав агро трейд“ ЕООД срещу В. В. Б., в качество на ЕТ „В. Б.“, искове по чл. 55, ал.1, предл.3 от ЗЗД за сумата 94 042,40 лв. – претендирана като получена на отпаднало основание по развален договор за продажба на стоки - царевица, от 07.03.2017г. и иск по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сумата 6 295,62 лв.- обезщетение за забавено изпълнение на главния дълг за периода 23.01.2018г. до 21.09.2018г. В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Касационният жалбоподател твърди, че не е зачетена нормативната уредба на комисионния договор от една страна и на търговското представителство, от друга. Изтъква, че при направен извод за отношение по комисионен договор между „Дунав агро трейд“ ЕООД и свидетелката М. М., съдът е приел, че М. е действала като пълномощник на същото дружество. Според касатора съдът не е отчел, че комисионерът няма представителна власт по отношение на доверителя, а същевременно в Търговския закон са уредени изчерпателно всички форми на търговско представителство. Касаторът прави оплакване, че при анализа на договора, сключен между „Дунав агро трейд“ ЕООД и М. съдът не е приложил разпоредбата на чл.20 от ЗЗД. Поддържа, че решението е постановено в противоречие с разпоредбата на чл.236 ал.2 от ГПК, като липсва обсъждане на исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата се изразява в техния преразказ, а правните изводи на съда за изведени преобладаващо без анализ. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК касационният жалбоподател се позовава на основанията за допустимост на касационно обжалване, установени в чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК. Поставя като обуславящи изхода на спора въпросите: 1/Действа ли комисионерът в условия на пряко представителство, тоест от името и за сметка на доверителя? 2/ Има ли комисионерът представителна власт да приема изпълнение по сделки от името и за сметка на своя доверител, включително и такива, по които той не е страна и които са сключени директно между доверителя и трето лице? Поддържа, че първият въпрос е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение №627 от 22.04.1999г. по гр.д.№26/1999г. на ВКС, V г.о., а вторият е решен в противоречие с приетото в решение №43/25.03.2004г. по гр.д.№1706/2003г. на ВКС, ТК, ІІ г.о. Поддържа и че въпросите са от значение за развитието на правото, тъй като касаят хипотеза на неясна правна норма – чл.348 от ТЗ, по която липсва практика. Позовава се и на очевидна неправилност на обжалваното решение. Ответникът по касационната жалба В. В. Б., в качество на ЕТ „В. Б.“, поддържа, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване. Също счита, че жалбата е неоснователна, а въззивното решение валидно, допустимо и правилно. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е установил, че страните са сключили писмен договор за покупко - продажба на царевица реколта 2016г. при договорено количество 1 800 тона +/- 2 %, измеримо на кантара на продавача и уговорена цена в размер на 310 лв. за един тон, платима авансово по посочената в договора банкова сметка на продавача. Извършил е анализ на представените по делото писмени доказателства - кантарни бележки и товарителници под опис, като е изтъкнал, че те са подписани не само от продавача ЕТ „В. Б.“, но и от натоварилите стоката шофьори, при изрично отбелязване в документа, че получават стоката от името на „Дунав агро трейд“ ЕООД. Съпоставил е представените писмени доказателства и със заключението на назначената ССчЕ, от което е установил, че общото натоварено количество по приетите по делото като доказателства кантарни бележки и товарителници е в размер на 969 760 кг., а разтовареното в крайните дестинации по товарителниците е 970 790 кг. Обсъдил е и показанията на разпитаните по делото свидетели Б. Ц. и М. М., като ги е кредитирал като взаимно непротиворечиви и ги е преценил с оглед останалите събрани по делото доказателства. Въз основа на извършения анализ на посочените писмени и гласни доказателства в тяхната съвкупност, съдът е приел, че е налице изпълнение от ответника ЕТ „В. Б.“ на поетото с договора задължение да продаде и предаде в склада си в [населено място] махала на ищеца „Дунав агро трейд“ ЕООД, чрез натоварване на изпратени от последния камиони, 969,760 тона царевица, реколта 2016г., на стойност 300 625,60 лв. и това количество изчерпва цялото задължение на ответника, предвид осчетоводеното и от двете страни кредитно известие на дата 01.04.2017г. Допускането на касационно обжалване съгласно чл.280, ал.1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за изхода по конкретното дело и по отношение на който е налице някое от основанията по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 от ГПК. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма. Поставенитe от касатора правни въпроси не отговарят на общото изискване по чл.280, ал.1 от ГПК за достъп до касационен контрол, тъй като не кореспондират на фактическите констатации и основаните на тях правни изводи на въззивния съд. И двата въпроса касаят преценка на представителната власт на комисионера, в каквото качество според касатора е действала свидетелката М. К.. Съставът на САС е приел, че между свидетелката К. и касатора е имало сключен договор, по силата на който тя е извършвала проучване на цените на продукцията на производители на зърно в региона. Съдът обаче не е квалифицирал този договор като комисионен, а е отразил в мотивите си, че самата свидетелка го определя като такъв. По делото не са въвеждани твърдения от страните за постигнато между касатора и свидетелката съгласие последната да сключва за сметка на „Дунав агро трейд“ ЕООД сделки от свое име, нито съдът е достигнал до извод за наличие на такова. Поради това въпросите относно обема на представителната власт на комисионера не са от значение за решаващите изводи на съда за неоснователност на предявените искове. При липсата на основната предпоставка за касационния контрол по чл.280, ал.1 от ГПК, не следва да се обсъжда наличието на поддържаните допълнителни предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на въззивното решение. Касационно обжалване не може да се допусне и на поддържаното от касатора основание по чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК – очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение. За да е налице очевидна неправилност на атакувания съдебен акт като основание за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда без анализ и излагане на съображения за наличие или липса на нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Очевидната неправилност по смисъла на чл. 280 ал.2 от ГПК е налице при видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт. Съгласно практиката на ВКС очевидно неправилен е съдебният акт, при който законът е приложен в неговия противоположен смисъл, или съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма или съответно който е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на логическите и опитни правила. В случая тези пороци не са налице. Изложените твърдения за допуснати от съда съществени процесуални нарушения /липса на обсъждане на исканията и възраженията на страните, преразказ на доказателствата, без да е извършен действителен анализ/ биха съставлявали основание за касационно обжалване по чл.281 т.3 от ГПК, но не могат да обосноват допускане на касационното обжалване на основание чл.280, ал.2, предл.3 от ГПК. Преценката за основателност на тези оплаквания би могла да бъде осъществена само в случай, че въззивният акт бъде допуснат до касационен контрол при наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 и 2 от ГПК. Доводите за грубо нарушение на правилата на формалната логика, изразяващи се във взаимно изключващи се изводи за наличие на сключен договор за продажба между страните по делото и наличие на комисионен договор между касатора и свидетелката М. М., също не могат да обосноват извод за очевидна неправилност, доколкото не съответстват на мотивите на въззивното решение. При този изход на спора касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника по касация разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4696 лева. Воден от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд