Определение № 737 от 21.11.2014 г. на ВКС по т. д. № 3397/2014 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] против определение № 3513 от 05.09.2014 г. по ч. т. д. № 1541/2014 г. на Варненски окръжен съд. С обжалвания акт е оставена без уважение подадената от същото дружество частна жалба срещу определение № 7626 от 22.05.2014 г. по гр. д. № 8248/2013 г. на Варненски районен съд, с което е отхвърлено искането му по чл. 248, ал. 1 ГПК за изменение на постановеното по делото решение в частта за разноските. По съображения, подробно изложени в частната касационна жалба, се иска отмяна на въззивното определение. Приложено е и изложение на основанията за допускане на касационно обжалване. Ответникът по частната касационна жалба – [фирма], [населено място] – моли за отхвърляне на същата като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор от 04.11.2014 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално недопустима. Съобразно императивната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване, а съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК по отношение на търговските дела, каквото е и настоящото, това са решенията по въззивни дела с цена на иска до 10 000 лв. Именно тази хипотеза е налице в конкретния случай. Касае се за обективно съединени искове за неплатена цена на стоки по договори за покупко-продажба, сключени между търговци, цената на всеки от които е под установения в закона минимален размер – извод, който следва с оглед общия сбор на претенциите (3 311.15 лв.). Ето защо, касационният контрол върху постановеното въззивно определение е недопустим. Мотивиран от изложеното, на основание чл. 274, ал. 4 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение