Определение № 3227 от 20.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2215/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на В. А. А., действаща със съгласието на своя попечител Л. С., срещу определение № 519/28.04.2025 г., постановено по в. ч. гр. д. № 326/2025 г. по описа на Окръжен съд – Русе, с което е потвърдено определение № 411 от 27.01.2025 г. на Русенския районен съд, постановено по гр. д. № 4210/2024 г. по описа на съда, с което е върната депозираната от В. А. А. искова молба и производството по делото е прекратено поради неизпълнение в срок на указанията на съда да бъдат отстранени констатираните нередовности.

В касационната си жалба, приподписана от адвокат П., жалбоподателката излага съображения, че съобразно указанията на съда е отговорила педантично, ясно и точно, че не желае брат й и неговите наследници след смъртта й да получат част от нейното имущество по съображения, изложени в исковата молба. Моли да й се осигури правна помощ, за да отговаря исковата молба на изискванията на закона.

Към касационната жалба е приложено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, подадено чрез адвокат П., назначен от съда за оказване на правна помощ на жалбоподателката. В същото е налице позоваване на разпоредбата на чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК, тъй като, според процесуалния представител на жалбоподателката, с обжалваното определение се прекратява иск за признаване правото на ищцата за установяване със силата на присъдено нещо, че ответникът, неин брат, е недостоен да получи имуществото й в случай на наследяване, в качеството му на най-близък роднина.

В изложението си поставя следните въпроси:

1. Допустимо ли е предявяване на съдебен иск с цел установяване със силата на присъдено нещо, че ответникът, по съвместителство и брат на ищцата, е недостоен да получи имуществото й в случай на наследяване, в качеството му на най-близък роднина?

2. Следва ли съдът по образувано производство, след като бъде декларирано пред съдебният състав от ищеца, че в папката на делото фигурират документи или част от документи, за които ищецът твърди, че не са тези подадени от него, „макар и близки по съдържание, но не са същите”, да преустанови производството и да сезира компетентната прокуратура до изясняване истинността на предоставените документи и авторството им?

Касационната инстанция приема, че частната касационна жалба е допустима като подадена от легитимирана страна, в съответния срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Към нея е приложено изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което формално са изпълнени изискванията за нейното разглеждане.

По искането за допускане на касационно обжалване настоящият състав съобрази следното:

За да постанови обжалваното в настоящото производство въззивно определение, състав на Русенския окръжен съд е установил, че производството пред Русенския районен съд е образувано по искова молба, подадена от В. А. А., от [населено място] против П. А. А., от [населено място], в която искова молба ищцата е заявила, че иска да се заведе дело срещу ответника, неин брат, за системни лъжи и набеждаване пред познати, служебни лица и лекари, за некоректно лошо държане спрямо нея с цел разрушаване на нормалния й живот като посочва, че като „минимално наказание“ моли да бъде отречено правото на ответника да бъде неин наследник като недостоен за това. Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане № 6642 от 26.07.2024 г., в производство по чл. 129 ГПК, първоинстанционният съд е указал на ищцата да отстрани допуснатите нередовности в исковата молба, като изложи ясно, разбираемо и последователно обстоятелствата, на които основава исковете си; да формулира надлежно искане до съда; да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях; да представи препис от молбата и от молбата-уточнение за връчване на ответника. Съдът е посочил, че в молбата - уточнение ищцата е заявила, че иска да бъдат наложени наказателни мерки срещу ответника по изложени в молбата съображения; че е направила искане, приподписано от нейния попечител, за предоставяне на безплатна правна помощ, ведно с препис от решение № 274 от 21.06.2023 г. по гр. д. № 258/2023 г. на Русенския окръжен съд, с което е поставена под ограничено запрещение. Съдът е отбелязал, че с определение от 27.09.2024 г. първоинстанционният съд е предоставил правна помощ на ищцата В. А. А., изразяваща се в процесуално представителство по същото дело като за неин процесуален представител е назначен адвокат З. П.; че съдът е дал възможност на адвоката в двуседмичен срок от съобщението да отстрани нередовностите на исковата молба, съобразно указанията, дадени с разпореждане №6642/26.07.2024 г.; че адв.П. е поискал удължаване на дадения срок; че същият е бил удължен до 17.01.2025 г., но в рамките на същия ищцата не е отстранила допуснатите нередовности, поради което с определение №411 от 27.01.2025 г. районният съд е прекратил производството по делото и е върнал исковата молба, на основание чл. 129, ал. 3 ГПК.

При така изяснената от него фактическа обстановка въззивният съд е намерил обжалваното определение за правилно. Посочил е, че частният жалбоподател е подал искова молба, която е била нередовна, тъй като не е отговаряла на изискванията по чл. 127, ал. 1, т.т. 3, 4 и 5 ГПК и че поради неотстраняване на нередовностите в срок, налице е била хипотезата по чл. 129, ал. 3 ГПК, при която правилно районният съд е прекратил производството по делото.

По допускане на касационното обжалване на обжалваното въззивно определение настоящият съдебен състав приема следното:

За да бъде допуснато касационно обжалване при условията на чл. 280, ал. 1 ГПК, според задължителните за съдилищата разрешения в т. 1 от ТР на ОСГТК на ВКС № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., по делото следва да се установи, че с акта си въззивният съд е разрешил материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил изхода на делото във въззивната инстанция, както и наличието на един или повече от допълнителните селективни критерии за допускане на касационно обжалване, уредени в т.т. 1-3 от ал. 1 на чл. 280 от ГПК. В мотивите към същата точка от цитираното тълкувателно решение е посочено и в постановената въз основа на тях и доразвиваща ги, постоянна практика на касационната инстанция се приема, че правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. За да обоснове допускане на касационно обжалване материалноправният и/или процесуалноправен въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело - за формиране на решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Търсеното с формулирането на въпроса разрешение от касационната инстанция следва да има освен непосредствено значение за изхода на спора, но също и общоприложим към други сходни случаи ефект. Въпросите не може да са хипотетични, но същевременно следва да не са и от фактологично естество /при което отговорите им да са поставени в зависимост от събраните по делото доказателства и установените въз основа на тях факти по конкретното дело/, а да имат характер на въпроси по прилагането на закона /в широк смисъл – на общ правен принцип, правен институт и/или на норма, или норми от действащия обективен правов ред/. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3 ГПК, но може само да го уточни и конкретизира. Върховният касационен съд не допуска касационно обжалване по правен въпрос, по който се е произнесъл въззивният съд, различен от този, който сочи касаторът, освен ако въпросът има значение за нищожността и недопустимостта на обжалваното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Те представляват изчерпателно посочени от законодателя хипотези, при наличието на които се проявява общото основание за допускане до касационно обжалване, а именно - разрешеният правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело.

Поставените от касатора въпроси в изложението му по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК не касаят предмета на настоящото производство, а предметът на производството по същество съобразно вижданията на ищцата и нейния процесуален представител да се отрече правото на нейния брат на наследяване. Производството пред районния съд не е прекратено поради недопустимост на предявения иск в каквато насока е зададеният първи въпрос на жалбоподателката, а същото е прекратено поради нередовност на исковата молба въпреки дадените указания за изправяне на констатираните нередовности. Що се отнася до втория въпрос, същият също е ирелевантен в настоящото производство. Въззивният съд е постановил определението си поради достигане до извода, че исковата молба на В. А. не е била поправена в указания срок съобразно указанията на съда и въпреки предоставената й правна помощ. По повод така направените от въззивния съд съображения и изводи касаторът не е обосновал въпрос, обусловил правните изводи на съда по конкретното дело. Не е налице общата предпоставка за допускане на въззивното определение на касационен контрол, поради което не се изследва и наличието на специалната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Воден от изложеното, настоящият състав на ВКС, ІII гражданско отделение,