Определение № 478 от 05.10.2012 г. на ВКС по гр. д. № 505/2012 г.

Производството е по реда на чл. 274 ал. 2, изр. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на З. А. С. срещу определение № 13011 от 06.08.2012 г. по ч.гр. дело № 7488/2012г. по описа на СГС, с което е оставена без разглеждане частната й жалба против разпореждане от 29.03.2012г. на СРС, 78-ми състав, по гр.д.№13130/2010г., с което въззивната жалба е оставена без движение и е указано на жалбоподателката да внесе държавна такса в размер 3141,33лв. С частната жалба се излагат съображения за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт. Искането е за отмяна на атакуваното определение и произнасяне по същество на частната жалба. Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение, за да се произнесе по частната жалба съобрази следното: Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, подлежащо на инстанционен контрол, поради което е допустима, съгласно чл. 274 ал. 2, изр. 1 във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК. Обстоятелството, че предмет на същата е определение, преграждащо по - нататъшното развитие на делото, подлежащо на разглеждане по реда на чл. 274, ал. 2, във вр. с ал. 1, т. 1 ГПК ГПК за първи път, обосновава правен извод, че в случая разпоредбата на чл. 280 ГПК, във вр. с чл. 278, ал. 4 ГПК не намира приложение и за настоящата инстанция отсъства задължение да проверява наличието на установените в чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК предпоставки за допустимостта на исканото обжалване- арг. от чл. 274, ал. 3 ГПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Съображенията за това са следните: З. А. С. е подала частна жалба срещу разпореждане на първостепенния Софийски районен съд, с което подадената от нея въззивна жалба е оставена без движение. С атакуваното определение въззивната инстанция е оставила без разглеждане тази частна жалба, като е прекратила образуваното по нея съдебно производство. Изложени са съображения, че съдебният акт на първостепенния съд не подлежи на самостоятелно обжалване. Определението е правилно. С нормата на чл. 274 ГПК законодателят изрично е разпоредил кои определения на съда могат да бъдат обжалвани отделно с частни жалби. Това са две категории актове: 1. преграждащи по-нататъшното развитие на делото (за прекратяване, спиране, отказ за възобновяване и др., с които фактически се прегражда възможността за постановяване акт по същество на заявеното искане за защита на съответното материално право); 2. актове, изрично посочени от закона. Актовете, с които съдът се произнася по движението на делото (даване ход на делото, отлагане и насрочване за съдено заседание, даване ход на устни прения и т. н.), не попадат в посочените по-горе категории. Това се отнася и до разпорежданията и определенията, с които производството по делото се оставя без движение. Ако в последствие съдът постанови прекратяване на производството, респективно връщане на искова молба или жалба, този акт, който е преграждащ, подлежи на обжалване с частна жалба. Тогава, проверяващата инстанция ще прецени и законосъобразността на акта, с който производството е оставено без движение. Съобразно изложеното изводът на въззивния съд, че първоинстанционното разпореждане като такова по движение на делото не подлежи на обжалване е законосъобразен. Той е съобразен и с разясненията, дадени в т. 5 на ТР № 1/17.07.2001 г. ОСГК ВКС. Касаторът не излага съображения по това заключение, а развива съображения за неправилност на акта, с който районният съд е оставил без движение въззивната жалба, което е без значение за поставения процесуален проблем и съдът не следва да обсъжда. В заключение, обжалваното определението е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, Първо гражданско отделение