Определение № 853 от 24.02.2025 г. на ВКС по гр. д. № 3278/2024 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за отнемане на незаконно придобитото имущество, чрез И. С. – гл. инспектор в ТД на КОНПИ - В., против решение № 96/13.06.2024 г. по в.гр.д. № 114 по описа за 2024 г. на Апелативен съд – В., с което като е потвърдено решение от 28.11.2023 г., постановено по гр. д. № 1905/2019 г. на Окръжен съд Варна, са отхвърлени исковете на Комисията против Р. Г. Т. и С. М. Т. с правно основание чл.151 вр. чл.142, ал.2, т.2 вр. чл.141 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на обща стойност в размер на 25 900 лв., а именно: сума в размер на 20 000 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на Ѕ ид.ч. от сграда с идентификатор № 10135.3512.203.2, придобит с нот.акт № 61, том II, рег. № 12585, дело№ 202; сума в размер на 1 900 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на лек автомобил, марка „Фолксваген“, модел „Голф“, рег. [рег.номер на МПС]; сума в размер на 1 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, марка и модел „АВИД 2ТГС8“, рег. [рег.номер на МПС] и сума в размер на 2 500 лв., представляваща пазарната стойност към датата на отчуждаване на ремарке за лек автомобил, марка и модел „АНСЕМС МСХ 3000 405 Х 200“, рег. [рег.номер на МПС], както и исковете с правно основание чл.151 вр. чл. 142, ал.2, т.1 вр. чл.141 ЗОНПИ, предявени срещу Р. Г. Т. за отнемане в полза на Държавата на незаконно придобито имущество, на обща стойност в размер на 13 000 лв., представляваща допълнителни парични вноски през 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г. в търговско дружество „Фрут Кар“ ЕООД, невъзстановени към края на проверявания период С въззивното решение КОНПИ е осъдена да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК разноски на Р. Г. Т. и на С. М. Т. в размер на по 3 000 лв., а по сметка на Апелативен съд В. държавна такса в размер на 778,99 лв. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване. Касаторът КОНПИ обжалва решението на въззивния съд, като поддържа, че то е неправилно поради нарушения на материалния закон и необосновано – основания по чл.281, т.3 ГПК. Според касатора изводите на въззивния съд, че липсва значително несъответствие по смисъла на § 1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ /сега ЗОНПИ/ между имуществото на ответниците в края на проверявания период и установения по делото нетен доход за същия период, в предвидения от закона размер над 150 000 лв., са неправилни поради неправилно тълкуване на закона и мотивите на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК са поставени въпросите: 1/ Къде в икономическия анализ при определяне на значителното несъответствие следва да участват средствата, вложени в придобиване на активи, които не са налични в края на проверявания период и за които не е установено преобразуване в други налични такива и 2/ ще бъде ли обективен и цялостен икономическия анализ за целия проверяван период, ако н него не са включени средствата, послужили за придобиването на придобития и отчужден през проверявания период имуществен актив. Изложени са съображения, че поставените въпроси са индиректно засегнати в ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС, но са останали неизяснени в светлината на материята, регламентираща отнемането на незаконно придобито имущество, което налага тяхното изясняване. Твърди се и наличие на хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК доколкото въззивният съд необосновано е приел, че ответниците не са разходвали средства за възмездно придобитите, но неналични към края на проверявания период активи, както и че не разходвани паричните средства, неналични по банковите сметки в края на проверявания период. Насрещните страни – Р. Г. Т. и С. М. Т., чрез адв. Б. Ж., са депозирали отговор на касационната жалба, в който поддържат становище, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, както и че изложените в жалбата доводи за неправилност на решението, са неоснователни, като въззивният съд се е съобразил изцяло със задължителните постановки на ТР № 4/18.05.2023 г. по тълк.дело № 4/2021 г. на ОСГК на ВКС. За да потвърди решението на първата инстанция, с което са отхвърлени исковете с правно основание чл.153, ал.1 ЗОНПИ за отнемане в полза на Държавата на Обща стойност 38 900 лв., въззивният съд е съобразил задължителните постановки по приложението на ЗПКОНПИ, приети с ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС. Според тях не представляват „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и не участват при определяне размера на несъответствието по §1, т.3 от ДР на закона получените от проверяваното лица парични средства с неустановен законен източник, както и сумите от придобитото и впоследствие отчуждено друго имущество, за което не е установен законен източник на средства за придобиването му, в случай че те не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период, както и че не подлежи на отнемане в полза на държавата паричната равностойност на получените суми с неустановен законен източник на средства за придобиването му, в случай че не са налични в патримониума на лицето в края на проверявания период и не е установено преобразуването им в друго имущество. Според тълкувателния акт незаконно придобито и подлежащо на отнемане може да е само имуществото, влязло в патримониума на проверяваното лице през изследвания период, което е налично и в края му – което съществува в патримониума на проверяваното лице и свързаните с него лица в края на проверявания период, към който момент може да бъде установено съответно превишение и релевантното несъответствие и само ако такова превишение и релевантно несъответствие бъде установено, може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Имущество, което е напуснало патримониума на проверяваното лице, не може да бъде отнето от него – ако то се намира в свързани лица, се отнема от тях; ако е отчуждено в полза на трети лица, на отнемане подлежи равностойността на отчужденото имущество, когато отчуждаването е противопоставимо на държавата; ако отчуждаването не е противопоставимо на държавата, имуществото се отнема от приобретателя. Относно преминалите през банковите сметки на проверяваното лице и членовете на семейството му парични средства, ВКС е посочил, че постъпилите суми по банкови сметки стават част от имуществото на проверяваното или свързаните с него лица, тъй като това са техни вземания от съответната банка. С изтеглянето на суми и извършването на преводи, тези вземания се погасяват и престават да бъдат част от горепосоченото имущество. Вместо тях част от него стават изтеглените суми в брой и вземанията, ако такива са възникнали в резултат на извършените преводи. Ако те са налице в края на изследвания период, формират несъответствие и подлежат на отнемане, при наличие на съответните законови предпоставки. Имуществото, което подлежи на отнемане, и значителното несъответствие между притежаваните активи и придобитото от законен източник, са неразривно свързани и не могат да бъдат разделяни с цел да се достигне до предвидената в закона разлика, обосноваваща отнемането. Законодателят е имал предвид наличие на фиксиран от него актив в края на проверявания период, който не може да бъде обяснен и оправдан със законни източници на доходи. Преминаването на суми по банкови сметки, които като краен резултат не са увеличили актива, не следва да се включват в него, независимо от техния размер. Въззивният съд е съобразил и мотивите на тълкувателното решение, в които е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период. Едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е техния източник и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. При съобразяване на тълкувателните постановки и на събраните по делото доказателства, съдът е приел, че цялото придобито от ответниците имущество /без неналичните суми/ в процесния проверяван период са Ѕ ид.част от недвижим имот, три броя движими вещи – лек автомобил и 2 бр. ремаркета и 4 бр. допълнителни парични вноски във „Фрут Кар“ ЕООД за 2010 г., 2011 г., 2012 г. и 2013 г.. В края на проверявания период недвижимия имот и движимите вещи са били налични, доколкото са отчуждени след края на същия – съответно на 28.02.2019 г., на 27.08.2019 г. и на 03.08.2018 г. В края на проверявания период – 31.07.2018 г., 4-те допълнителни парични вноски в търговското дружество не са били налични в патримониума на проверяваното лице Р. Т., тъй като последният се е разпоредил с тях в полза на юридическото лице „Фрут Кар“ ЕООД в периода 2010-2013 г. и те са станали част от имуществото на последното. Ето защо, процесните вноски не следва да се включват в анализа относно увеличението на имуществото на проверяваното лице. Последните биха били включени по силата на нормата на чл.145, ал.1 ЗОНПИ, но само в случай, че се иска надлежното им отнемане от „Фрут Кар“ ЕООД. При съобразяване на заключенията на оценителните експертизи, въззивният съд е приел, че стойността на движимите вещи - МПС към датата на придобиване е в общ размер на 7064 лв., а стойността на Ѕ ид.ч. от недвижимия имот е в размер на 19 584 лв. Следователно, увеличението на имуществото по чл.141 ЗОНПИ, състоящо се от имуществото на проверяваното лице и съпругата му, е в общ размер на 26 684 лв. Посочил е изрично, че кредитира третото заключение на съдебно-икономическата експертиза, тъй като тя е съобразена изцяло със задължителните разяснения, дадени в ТР № 4/18.05.2023 г. по т.д. № 4/21 г. на ОСГК на ВКС, според които в анализа на нетния доход не се включват преминалите парични средства през сметките на ответниците. И в двата варианта на заключението, нетният доход е положителна величина и е на стойност 49 546,54 лв. Този нетен доход е достатъчен за придобиването на имущество на обща стойност 26 648 лв., което обуславя извод, че не е доказано от страна на ищеца несъответствие между придобитото имущество и нетния доход на ответниците, надвишаващо размера по §1, т.3 от ДР на ЗОНПИ, а именно 150 000 лв. за целия проверяван период. Поради липсата на значително несъответствие, не може да се направи обосновано предположение, че имуществото на ответниците, чието отнемане се иска, е незаконно придобито и че са налице предпоставките, предвидени в ЗОНПИ за неговото отнемане в полза на държавата. При така изложените изводи на въззивния съд, повдигнатите въпроси не покриват общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване, тъй като те не са обусловили решаващите изводи на въззивния съд. За да достигне до извод за неоснователност на исковете, въззивният съд е съобразил мотивите на тълкувателното решение, в които е разяснено, че стойността на т.нар. „значително несъответствие“ е специално законово понятие, означаващо превишение с най-малко 150 000 лв. стойността на имуществото /не на сбора на разходите/ над общата стойност на нетния доход за проверявания период и едва когато такова несъответствие е налице, на проверка подлежи това какви са доходите на проверяваното лице за изследвания период, какъв е техния източник и дали същите съответстват на придобитото имущество или не. В конкретния случай въззивният съд е приел, че стойността на цялото придобито имущество през проверявания период и налично в края му е на обща стойност от 26 648,00 лв., т.е. не е налице увеличение на имуществото на проверяваното лице и съпругата му в процесния период над 150 000 лв. и след такова превишение и релевантно несъответствие не е установено, не може да се предположи, че наличното имущество в края на изследвания период е незаконно придобито. Отделно от това, по въпросите не се разкрива и допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, разясненията с т.4 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010 г. по тълк.дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС. Такова значение биха имали въпроси, по разрешаването на които няма установена практика или наличната се нуждае от промяна или осъвременяване, както и в случаите на неясни, непълни или противоречиви закони, за да се създаде практика по прилагането им или да се осъвремени или промени съществуващата. Тези предпоставки не са налице, тъй като по приложението на ЗПКОНПИ в т.ч. на понятието „имущество“ по смисъла на §1, т.4 от ДР на ЗПКОНПИ и „значително несъответствие“ по смисъла на §1, т.3 от ДР на ЗПКОНПИ, има установена задължителна и казуална съдебна практика на ВКС, на която обжалваното решение съответства. В конкретния случай въззивният съд е постановил своето решение в съответствие с даденото от ОСГК на ВКС тълкуване и утвърдената казуална практика на ВКС, поради което не е налице нито основанието по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК, нито това на ал.2, предл.3 на чл.280 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. На основание чл.78, ал.3 ГПК на насрещните страни следва да се присъдят сторените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящата инстанция, които са в размер на по 2 400 лв. с ДДС за всеки един от двамата ответници. Касаторът следва да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 30,00 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,