Определение № 120 от 18.03.2015 г. на ВКС по гр. д. № 1075/2015 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано по касационната жалба вх. Nо 21698/ 22.12.2014 година на Н. Н. Ф., С. Г. А. и Д. Г. Ч., всичките от [населено място] чрез процесуалния си представител адв. П. А.- АК Б. срещу въззивно Решение No VI-111 от 30.10.2014 година, постановено по гр. възз.д. Nо 1512/2014 година на ОС-Бургас. С посоченото решение, окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил Решение No 86 от 27.06.2014 година по гр.д.Nо 612/2013 год. на РС-Айтос, с което е прието за установено по отношение на жалбоподателите - ответници по иска по чл. 124 ал.1 ГПК на М. А. и А. А., че последните двама са собственици, в режим на съпружеска имуществена общност, на основание чл. 79 ал.л1 ЗС и изтекла в тяхна полза придобивна давност на следния недвижим имот: ПИ Nо 028084, находящ се в землището на [населено място], обл. Б. ЕКТТЕ ***** в м.“Е. б.“, целият с площ от 2 182 кв.м., ведно с построените полумасивна нежилищна постройка със застроена площ от 660 кв.м., постройка на пазача от 31 кв.м. и стопанска постройка със застроена площ от 28 кв.м., както и в частта по отхвърлените, заявени по реда на чл. 211 ГПК обективно съединени насрещни искове на Н. Н. Ф., С. Г. А. и Д. Г. Ч., всичките от [населено място] по чл. 108 ЗС за собственост на същия недвижим имот и по чл. 59 ЗЗД за сумата 5000 лв., обезщетение за ползване на чужд имот без основание. С касационната жалба, насочена срещу решението, с което е уважен положителния установителен иска за собственост се поддържа, че обжалваното решение на въззивния съд е неправилно поради допуснати нарушения по приложение на материалния закон- чл. 79 ал.1 ЗС, допуснати нарушения на процесуални правила и необоснованост, основания за отмяна по на 281 т.3 ГПК. По делото с допълнителна „молба“ са изложение аргументи, имащи характера на изложение по см на чл. 284 ал.3 т.1 ГПК, с които жалбоподателите и защитата им мотивират искането за допускане на касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК, поддържайки, че по въпросите: за да се придобие по давност чужд недвижим имот достатъчно ли е да се манифестира владение само на един от съсобствениците на имота и манифестирано ли е само държане на имота без да се предприемат активни фактически действия това държане да стане известно на другите съсобственици на имота и да им бъде противопоставено чрез активни фактически действия, а не само своене, изразяващо се в собствени мисловни процеси ?, въззивното решение е произнесено в противоречие с Решение No 118 от 21. 05. 2013 година по гр.д.No 1535/2013 година на ВКС- II отд., TР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС, Решение No 836 от 06. 01. 2011 година по гр.д. No 1604/2009 година на ВКС- I отд., Решение No 523 от 25. 11. 2010 година по гр.д.No 548/2009 година на ВКС- II отд. По делото е подаден писмен отговор от ответниците по касация в срока по чл.287 ГПК чрез адв. Г. И. – АК Б., с който се оспорва наличие на основание за допускане на касационното обжалване, тъй като поставените правни въпроси не са по естеството си такива, обосновали изхода на спора, нито са налице предпоставки при евентуално допускане на обжалването за уважаване на касационната жалба. Претендират се разноски за касационното производство. Състав на ВКС след преценка наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК, намира: Касационната жалба е процесуално допустима от гл.т. спазване срока по чл.283 ГПК, така и с оглед изискването по чл. 280 ал.2 ГПК, преценено с оглед характера на заявения положителен установителен иска за собственост на недвижим имот с данъчната оценка на имота от 11 475.60 лв., съгласно Удостоверение Nо [ЕГН] / 06.08.2013 год. / л. 26/. Настоящият състав намира, че не са налице предпоставките на законодателя да се допусне касационното обжалване по чл. 280 ал. 1 т.1 ГПК наличие на противоречиво произнасяне изведените правни въпроси със задължителна практика на ВКС. Поставените правни въпроси не могат да бъдат квалифицирани като такива по см. чл. 280 ал.1 ГПК, т.е. обуславящи изхода на спора. По естеството си въпросите за да се придобие по давност чужд недвижим имот достатъчно ли е да се манифестира владение само на един от съсобствениците на имота и манифестирано ли е само държане на имота без да се предприемат активни фактически действия това държане да стане известно на другите съсобственици на имота и да им бъде противопоставено чрез активни фактически действия, а не само своене, изразяващо се в собствени мисловни процеси са фактически въпроси, такива които с оглед на конкретно установените факти по делото, изискват преценка дали могат или не могат да бъдат в предметния / фактически състав/ обхват на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС като оригинерно основание за придобиване право на собственост. Не може да се поддържа, че въззивното решение е произнесено по тези въпроси в противоречие с посочената задължителна съдебна практика, обективирана с TР 4/2012 год. на ОСГК на ВКС и Решение No 118 от 21. 05. 2013 година по гр.д.No 1535/2013 година на ВКС- II отд., Решение No 836 от 06. 01. 2011 година по гр.д. No 1604/2009 година на ВКС- I отд., Решение No 523 от 25. 11. 2010 година по гр.д.No 548/2009 година на ВКС- II отд., след като изводите на съда с оглед на събраните доказателства и приета фактическа обстановка са в съответствие с изразената принципна теза на ВКС по приложение института на придобивната давност по чл. 79 ал.1 ЗС. По искането за разноски: искането е направено своевременно от страна на ответника по касация и с оглед изхода на делото- недопускане на касационното обжалване са налице предпоставките на чл. 81 ГПК във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК за тяхното присъждане .От представения по делото Договор за правна защита и съдействие [ЕГН]/ 12.02.2014 година искането се явява доказано в размер на сумата 400 лв. / четиристотин лева/. По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия