Определение № 6497 от 28.05.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3649/2024 г.

Производството е по реда на чл.135, ал.4 от АПК. Образувано е във връзка с Определение №3993 от 03.04.2024г. на състав на ВАС по адм. дело №2252/2024г. по описа на този съд, с което е повдигнат спор за подсъдност по повод жалба на „Агрополихим“АД със седалище в гр. Девня срещу т.10 на Решение на Управителния съвет на Държавно предприятие „Пристанищна инфраструктура“, съгласно Протокол №188 от 15.11.2023г. за определяне на размера на пристанищните такси по чл.103в ал.1, т.1 от Закона за морските пространства, вътрешните водни пътища и пристанищата на Република България(ЗМПВВППРБ). Производството пред посочения съд е било образувано във връзка с прекратително Определение №605 от 17.01.2024г. по адм. дело №2779/2023г. на Административен съд – Варна, който е изпратил жалбата на АД-то на Върховния административен съд, по подсъдност. Настоящият Петчленен състав на ВАС на РБ, Втора Колегия намира за установено следното. За да прекрати производство пред него, състав на Административен съд –Варна е приел, че е налице хипотезата на чл.132 ал.2, т.1 АПК, според която оспорванията срещу подзаконовите нормативни актове, освен тези на общинските съвети, са подсъдни на ВАС на РБ като първа съдебна инстанция. От своя страна тричленният състав на ВАС е приел, че е налице специална правна норма – тази на чл.106и ал.1 от ЗМПВВППРБ, според която решенията на Управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" по Регламент (ЕС) 2017/352 подлежат на оспорване от заинтересовани лица по реда за обжалване на индивидуални административни актове пред административния съд в района на териториалната структура на предприятието по чл. 115л, ал. 1, т. 1 или 2, поради което и повдигнал спор за подсъдност пред състава по чл.135 ал.4 АПК. Настоящият Петчленен състав на ВАС намира, че следва да се споделят изводите, направени от последния съд. Предмет на производството по делото е цитираното решение на Управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" по т.10 от Протокола №188 на проведеното на 15.11.2023г. негово заседание, с което и след като е разгледал и обсъдил доклад на Генералния си Директор и проект на Тарифа, е определил размера на пристанищните такси по чл.103в ал.1, т.1 и чл.109а ал.3 от ЗМПВВППРБ. С жалбата си до съда акционерното дружество(след нейното уточнение от 19.03.2024г.) счита, че при определяне на новите такси са нарушени принципите на обективност и прозрачност, въведени с Регламент (ЕС) 2017/352 на Европейския парламент и на Съвета от 15 февруари 2017 година за създаване на рамка за предоставянето на пристанищни услуги и общи правила за финансовата прозрачност на пристанищата, което прави и акта, с който те са приети, материално незаконосъобразен. Настоящият Петчленен състав намира, че действително общата разпоредбата на чл.132 АПК, уреждаща института на родовата подсъдност по административни дела, посочва ВАС на РБ като първа съдебна инстанция, която да разгледа делата, образувани по оспорвания срещу подзаконовите нормативни актове(с изключение тези на общинските съвети). В случая самият ЗМПВВППРБ (до неговото изменение с ДВ бр.104/2020г.) е предвиждал(чл.103в ал.4) Министерският съвет по предложение на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията да определя размера на таксите по чл.103в ал. 2,3 и ал. 5, изречение първо, както и реда и случаите, при които те се събират. След цитираното изменение и по силата на чл.103в ал.2 ЗМПВВППРБ тези такси вече се определят по размер от Държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура". За характера на акта, с който се приемат таксите(чрез утвърждаване на нарочна Тарифа), то следва да се приеме, че до изменението дефинирането е било еднозначно с оглед приемащия орган(МС) и характера му, попадащ несъмнено в обхвата на нормата на чл.75 АПК. След възлагане дейността по определяне на таксите на държавното предприятие – публичен търговец по ТЗ, развиващ определена стопанска дейност, е направено симултантно изменение и в Закона за държавните такси - §2 от ПЗР на същия, където е посочено, като изключение от него, че този закон не засяга таксите, събирани от държавните предприятия, които поначало се определят с Тарифи, утвърдени от МС, с едно изключение – именно по ЗМПВВППРБ. Веднага следва да се посочи в по-общ план, че извършваната от държавното предприятие "Пристанищна инфраструктура" дейност, вкл. и по възложеното му от закона право да определя пристанищните такси, съобразно общата рамка на цитирания по-горе Регламент, е генерирала през последните години нееднородна съдебна практика(на отделни състави на ВКС, на ВАС или на смесени състави от съдии от двата съда) досежно отговора на въпроса: осъществява ли/упражнява ли този субект и публични, административни правомощия, което безспорно включва и възможност за приемане актове, съдържащи административноправни норми, отнасящи се към неопределен и неограничен брой адресати и имащи многократно правно действие. Последното обаче не е определящо при разрешаване на настоящият спор за родовата подсъдност. Това е така, защото както е възможно да има специално създадена местна подсъдност (дивергираща от общата, посочена в чл.133 АПК – напр. чл.118 ал.2 КСО), така няма пречка да се създадат от законодателя и норми, дефиниращи случаи на специална родова подсъдност на определени спорове. Даже с Решение №2 от 14.02.2023 г. по к. д. № 1/2022 г. Конституционният съд на РБ постанови, че принципът на правовата държава, закрепен в чл.4 ал.1 от Конституцията, не изисква дори всички спорове за законност на актовете и действията на административните органи да бъдат разглеждани от специализираните административни съдилища, създадени на основание чл. 119, ал. 2 от Конституцията. Т.е. дори спорове, предметно попадащи в подсъдността на ВАС или на административен съд, във всеки един момент могат да бъдат възложени от законодателя на съдилищата, разполагащи с обща компетентност да правораздават. С оглед на това в случая правилно тричленният състав на ВАС е съобразил новелата на на чл.106и ал.1 от ЗМПВВППРБ, уреждаща специална хипотеза на родова подсъдност при оспорване на всички решения на Управителния съвет на Държавно предприятие "Пристанищна инфраструктура" по Регламент (ЕС) 2017/352, а именно това да става само по реда за обжалване на индивидуалните административни актове по АПК, съчетано и с предвидена специална местна подсъдност – на административния съд в района на териториалната структура на предприятието по чл. 115л, ал. 1, т. 1 или 2. При тази законодателна уредба, настоящият спор е родово и местно подсъден именно на Административен съд – Варна, до който много точно и самият жалбоподател „Агрополихим“АД е адресирал жалбата си. Консеквентно това обосновава и извода на този Петчленен състав на ВАС на РБ, че делото следва да бъде изпратено на Административен съд – Варна за разглеждане. По тези съображения и на основание чл.135 ал.4 от АПК, Върховният административен съд, Петчленен състав на Втора Колегия