Определение № 168 от 26.03.2021 г. на ВКС по т. д. № 158/2021 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на „Кремиковци“ АД в несъстоятелност срещу определение № 760 от 10.3.2020 г. по ч.т.д. 258/20 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение на Софийски градски съд № 3154/6.6.2019 г. с което е върната исковата молба и прекратено производството по делото в частта по този иск на частния жалбоподател с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу М. Д., М. Д., С. А. и „Голдмън“ ООД за обявяване на относително недействителен по отношение на „Кремиковци“ АД апорта на недвижим имот, вписан в капитала на „Голдмън“ ООД.

Излага подробни съображения за незаконосъобразност на постановеното определение. Излага подробни съображения, че длъжниците са знаели за извършване на увреждащото действие. Излага съображения за това, че е възможно и отменителен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД да се предяви и срещу последващ приобритател на недвижимия имот.

Моли да се отмени определението.

В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 от ГПК поставя следните правни въпроси:

1. С оглед конститутивния характер на иска по чл. 135 от ЗЗД при предявяването му, необходимо ли е обосноваване и доказване на правен интерес? Твърди, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в определение № 248 от 22.5.2009 г. по ч.гр.д. 163/2009 г. ВКС, 3 ГО, както и с ТР 2 от 09.7.2019 г. по тълк.д. 2/2017 г. като обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК.

2. Налице ли е правен интерес от предявяване на отменителен иск по чл. 135 от ЗЗД срещу длъжника, неговия съконтрахент и третото лице, на което е прехвърлен имотът преди вписване на исковата молба? Обосновава допълнително основание по чл. 280, ал.1, т. 1 от ГПК и разрешаването на посочения правен въпрос в противоречие със задължителната практика на ВКС – тълкувателно решение 2/2017 г. на ОСГТК на ВКС.

Ответниците „Голдмън“ ООД, М. М. Д., М. Д. Д. в общ отговор на частна жалба, наречен становище, оспорват частната жалба по чл. 274, ал.3 от ГПК. Счита, че няма задължение на някой от ответниците към „Кремиковци“ АД. Това бил опис за заблуда на съда. Излагат съображения, че няма неплащане на цената. Била платена цената на публичната продан.

Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:

С обжалваното определение № 760 от 10.3.2020 г. по ч.гр.д. 258/2020 г., Софийски апелативен съд, ГК, 10 състав, е потвърдено определение № 3154/6.6.2019 г. по гр.д. 1943/13 г. на Софийски градски съд, с което е прекратено производството по исковете на „Кремиковци“ АД срещу М. Д., „Голдмън“ ООД и Д. Д. с правно основнаие чл. 135 от ЗЗД. Въззивният съд е бил сезиран с частна жалба от „Кремиковци“ АД срещу определението на Софийски градски съд за прекратяване на производството по делото. Въззивният съд е приел, че с оглед предявените искове, един от които предявен при условията на пасивно субективно съединение на искове, с правно основание чл. 135 от ЗЗД е недопустим, защото ищецът, претендиращ права на собственост върху един недвижим имот и предявявайки иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД срещу учредител и получател на недвижим имот с апорт, по отношение на апорт, извършен в капитала на „Голдмън“ ООД, нямал правен интерес от този иск. Установяването на относителна недействителност на публичната продан на основание чл. 496, ал. 3 от ГПК, означавало доказване на право на собственост поради липсата на правно действие на постановлението за възлагане на имота на основание публична продан. Твърдението за наличие на право на собственост и липса на действие на акта на публичната продан, обосновавали твърдение за притежание на собственост от ищеца. Поради това собственикът на имота можел да установи собствеността си и да иска владението от всяко трето лице. Това изключвало възможността да се предяви иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД.

Допускането на касационно обжалване на прекратителните определения се извършва на основание чл. 280 от ГПК, само при наличието на предвидените предпоставки от законодателя в тази норма. Съгласно чл. 280, ал. 2, пр.1 и 2 от ГПК, касационният съд може да допусне касационно обжалване и служебно, ако установи, че е постановено нищожно или недопустимо определение. В случая при извършената служебна проверка не се установи наличието на тези основания.

Извън тези две хипотези касаторът следва да обоснови правен въпрос, като общо основание за допускане касационно обжалване. Съгласно разясненията в т. 1 от Тълкувателно решение 1/19.02.2010 г. по тълк.д. 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, поставеният от касатора правен въпрос, съставлява общо основание само тогава когато този правен въпрос е включен в предмета на делото, разрешен е от въззивния съд и това е обусловило изхода на спора.

В настоящия случай, се установи, че пред Софийски градски съд са предявени обективно и субективно съединени искове от „Кремиковци“ АД срещу М. М. Д., Д. Д. Д. (починал в хода на процеса и на негово място конституирани С. Д. А. и М. Д.) и „Голмън“ ООД, като впоследствие на основание чл. 214 от ГПК при излагане на допълнителни факти относно прехвърляне на търговско предприятие на „Голдмън“ ООД на „Спа центрове и детоксикация“ ООД, последният е конституиран като ответник.

Изложени са обстоятелства за извършена публична продан на недвижими имоти, собствени на ищеца, като се твърди недействителност на публичната продан поради това, че М. М. Д. не е имала право да участва в тази публична продан, както и поради нарушаване изискванията на закона за извършване на проданта и незаплащане на задатък и остатъка от цената, за която е обявено, че е продаден имотът. Излагат се съображения, че М. Д. е действала като подставено лице. Освен това, М. Д. и нейният съпруг, след като са станали титуляри на правото на собственост на основание проведената публична продан, са апортирали имота в дружеството „Голдмън“ ООД.

Формулирани са искове за установяване недействителност на публичната продан, относителна недействителност спрямо ответниците на извършения апорт и осъждане на „Голдмън“ ООД да предаде владението върху имота.

След като са изложени обстоятелства за прехвърляне на търговско предприятие от „Голдмън“ ООД на „Спа центрове и детоксикация“ ООД, е поискано и предаване на владението на недвижимите имоти от този ответник.

По отношение на първия поставен правен въпрос. При така предявеният иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД относно относителна недействителност на извършения апорт, настоящият съдебен състав намира, че поставеният от касатора въпрос не е включен в предмета на делото. Искът по чл. 135 от ЗЗД е предоставен на кредитор. Действително в случая ищецът е изложил съображения, че сделката по апорта е увреждаща. Но той не твърди да има качеството кредитор, твърди, че е собственик на вещта. Притезателното му право срещу всяко лице, което владее вещта, не придава на това лице качеството кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД. Доколкото искът с правно основание чл. 135 от ЗЗД е предоставен само на кредитор, а в случая не са изложени обстоятелства за наличие именно на качеството на кредитор по смисъла на чл. 135 от ЗЗД, то не е налице право на иск за това лице на соченото правно основание.

Макар и въззивният съд да е приел, че липсва правен интерес от предявяване на иск, то той е взел предвид именно липсата на твърдение за качеството на кредитор на ищеца, с което нормата на чл. 135 от ЗЗД свързва учреденото право на отмяна.. Конститутивните искове са на разположение само на лицата, за които изрично е предвидено. По отношение на исковете с правно основание чл. 135 от ЗЗД е предвидено, че право на иск имат само кредитори. Това означава, че ищец по такъв иск следва да твърди наличие на вземане, парично или непарично. При липса на твърдение за наличие на вземане, а с обосноваване наличие на притежание на право на собственост и иск за предаване на владението върху недвижимия имот, не може да се приеме, че ищецът притежава предвидено в закона право на иск. В този смисъл, не е налице включване в предмета на делото на въпроса има ли правен интерес от предявяване на конститутивен иск с правно основание чл. 135 от ЗЗД, доколкото няма посочено основание, с което нормата да свързва възможността за упражняване на това право. Поставеният от касатора правен въпрос не обосновава общо основание за допускане касационно обжалване.

По отношение на втория правен въпрос следва да се приеме също, че не е включен в предмета на спора. Същият засяга отново качеството кредитор, без наличие на това твърдение правният въпрос не е включен в предмета на спора.

Ето защо като не е включени в предмета на спора поставените въпроси, то не е обосновано общо основание за допускане касационно обжалване

По изложените съображения, Върховният касационен съд на Р България