Определение № 786 от 29.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 599/2012 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на А. С. А., подадена чрез адвокат М. Б. срещу определение № 421 от 23.02.2012 г. по ч.гр.д. № 152/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено определение № 10530 по гр.д. № 386/2009 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без уважение искането на жалбоподателката за допълване на решението в частта за разноските. Поддържа се, че определението е неправилно, като искането е то да се отмени и се постанови ново, с което да бъде осъдена [фирма] да заплати на А. А. съдебни разноски в размер на 1370 лв. по гр.д. № 386/2009 г. на СГС, като се присъдят и разноските за настоящото производство. В изложение към частната жалба се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса- има ли право на разноски ответник, по отношение на когото производството е прекратено по реда на чл.222 ГПК с отказ от иска спрямо него, като е заместен с привлеченото в процеса от него трето лице-помагач и в тази хипотеза от значение ли е даденото от заместваната страна съгласие за заместване е в противоречие с разрешението дадено в определение № 207 по ч.гр.д. № 216/2010 г., ІІІ г.о., ВКС; определение № 298 по ч.гр.д. № 244/2010 г., ІІІ г.о., ВКС, ТР № 119 по гр.д. № 112/1956 г., ВС и определение по ч.гр.д. № 115/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд. Според жалбоподателката по въпроса дължат ли се разноски на заместваната страна в хипотезата на чл.222 ГПК е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. В писмения отговор ответната страна - Ц. кооперативна банка АД, [населено място] изразява становище, че не е налице основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима. С обжалваното определение Софийски апелативен съд е приел, че на жалбоподателката не се дължат направените разноски по делото, тъй като приложима за правните последици от заличаване на ответника досежно разноските е само разпоредбата на чл.222 ГПК, като те следва да се уредят в съответствие с факта, че заместването на страната е извършено със съгласието й, при което разноски не се дължат. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по поставения въпрос - има ли право на разноски ответник, по отношение на когото производството е прекратено по реда на чл.222 ГПК с отказ от иска спрямо него, като е заместен с привлеченото в процеса от него трето лице -помагач и в тази хипотеза от значение ли е даденото от заместваната страна съгласие за заместване. Представената съдебна практика е неотносима към поставения правен въпрос, тъй като в нея не е дадено разрешение на същия. В определение № 430 по ч.гр.д. № 413/2011 г., ВКС, І г.о. е прието, че при прекратяване на делото поради отказ от иска на основание чл.78, ал.4 ГПК ищците са длъжни да заплатят на ответника всички направени по делото разноски. В тълкувателно решение № 119 по гр.д. № 112 /1956 г. на ВС практиката по приложението на чл.64 ГПК /отм./ е уеднаквена, като прието, че при частично уважаване на иска ответника има право на направените от него разноски съразмерно с отхвърлената част на иска. В определение, постановено по ч.гр.д. № 115/2012 г. на Кюстендилския окръжен съд е прието, че при прекратяване на делото, поради отказ от иска, ответникът съобразно разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК има право на разноски. В определение № 207 по ч.гр.д. № 216/2010 г., ІІІ г.о. е прието, че ответникът има право да получи направените от него разноски не само когато предявения срещу него иск е отхвърлен, но и при прекратяване на делото. В определение № 298 по ч.гр.д. № 244/2010 г., ІІ г.о. също не е дадено разрешение на поставения правен въпрос. Ето защо настоящият съдебен състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване. Не е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване - поставеният въпрос да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбата на чл.78, ал.4 ГПК, която предвижда възможност за присъждане на направените от ответниците по предявен иск разноски не е неясна. Поставената на разглеждане хипотеза не обосновава специално тълкуване, различно от възприетото в съдебната практика, че приемството в процеса изключва прекратяването на делото, въпреки че страната е престанала да съществува, тъй като тя се замества от нейния правоприемник. При заместване на ответната страна по висящ процес извършено със съгласието й, ищцовата страна не й дължи разноски по чл.78, ал.4 ГПК. Даденото от въззивния съд разрешение не е в противоречие с приетото в съдебната практика по приложението на тази правна норма, за промяна на която настоящият съдебен състав не намира основание. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на III г. о.