Определение № 652 от 26.05.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1554/2010 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. А. И., от [населено място], обл. П., чрез адв. Й. А. против Решение № 322/23.06.2010 год., постановено по гр.д. № 435/2010 год. на Окръжен съд [населено място], с което след като е отменено решението на Районен съд [населено място] по гр.д. №1183/2009 год. е постановено ново решение, с което касаторът е осъден да заплати на Г. Т. Б. от [населено място] сумата 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане, ведно със законната лихва, считано от датата на увреждането – 23.05.2009 год. до окончателното изплащане ,както и 187,50 лв. разноски. В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на постановеното решение поради нарушения на материалния закон и процесуални правила, както и поради за необоснованост. Касаторът моли същото бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд или за решаването му по същество от касационната инстанция като предявеният иск бъде отхвърлен. Касационната жалба инкорпорира и изложение на основанията за допустимост на касационното обжалване по чл. 284,ал.1,т.3 ГПК. Ответникът по касация Г. Т. Б. не взема становище както по допустимостта на касационното обжалване, така и досежно основателността на касационната жалба по същество. Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о. с оглед правомощията по чл. 288 ГПК, приема следното: Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което е процесуална допустима. Независимо от процесуалната допустимост на жалбата, обусловена от редовността й, при въведената факултативност на касационното обжалване, за да се допусне такова, следва да са удовлетворени допълнителните изисквания, регламентирани в чл. 280 ГПК. Жалбоподателят следва да е формулирал материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да касае конкретния правен спор, да е бил предмет на разглеждане в обжалваното въззивно решение и неговото разрешаване да е обусловило изхода на делото, както и да е обосновано наличието на един или няколко от допълнителните критерии по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК. В случая тези изисквания на закона не са изпълнение. Липсва правен въпрос по см. на чл. 280 ГПК. Вместо това в изложението касаторът отново излага оплаквания за неправилност на решението, които следва да бъдат разгледани едва в случай, че касационното обжалване бъде допуснато, но не и в настоящото производство. Формулирането на правен въпрос е основното и общо условие за допустимост на касационното обжалване. Неговата липса е достатъчно основание касационното обжалване да не бъде допуснато. С оглед на това не се налага обсъждане на посочените от касатора допълнителни критерий за допустимост на касационното обжалване по чл. 280,ал.1,т.1,2 и 3 ГПК, както и представените копия от съдебни актове. Отделен остава въпроса, че касаторът не е направил надлежна обосновка на сочените от него основания за допустимост. По изложените съображения, касационното обжалване не следва да се допуска. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.