Определение № 153 от 29.05.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4252/2016 г.
ВКСIII гражданско отделение29.05.2017 г.
Диспозитив
ИЗМЕНЯ определение № 233 от 24.03.2017г. по гр.д.№ 4252/2016г. на Върховен касационен съд в частта му за разноските като НАМАЛЯВА размера на присъдените в полза на Ю. Ц. П. ЕГН [ЕГН] от [населено място] [улица]бл.№ 35 вх.В ет.7 ап.65 разноски за адвокатско възнаграждение от 1 000лв. на 547.50 лв./петстотин четиридесет и седем лева и петдесет стотинки/. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.
Мотиви
Производството е с правно основание чл.248 от ГПК. Постъпила е молба от прокурор при Върховна касационна прокуратура, касатор в производството, с искане да бъде изменено постановеното от ВКС определение по чл.288 ГПК с № 233 от 24.03.2017г., като бъдат намалени присъдените на ответната страна реално направени пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., на 547лв., изчислени съобразно обжалваемия интерес и минималното адвокатско възнаграждение по чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 /2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, намалено с 75% съобразно нормата на чл.9 ал.3 от същата Наредба. Искането е обосновано с направено възражение за прекомерност на направените разноски с оглед фактическата и правна сложност на делото и обстоятелството, че процесуалната защита на ответната страна се изразява в изготвяне на отговор на подадена касационна жалба. С оглед изискването на чл.248 ал.2 от ГПК – противната страна е уведомена на 2.05.2017г. и в предоставеният й седемдневен срок не е депозирала писмено становище. Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира следното: С определение № 233 от 24.03.2017г., съдът не е допуснал касационно обжалване на въззивно решение № 1622 от 26.07.2016г. по в.гр.д.№ 1760/2016г. на П. и е присъдил на ответната страна установените като реално направени разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1 000лв., поискани с постъпилия отговор. Доколкото съдът не изпраща копие от отговора на касатора, последният – до настоящият момент не е имал процесуална възможност да направи възражение за прекомерност. Настоящият съдебен състав, намира че направеното в този смисъл възражение по чл.78 ал.5 ГПК с подадената в надлежния едномесечен срок молба по чл.248 ГПК, е своевременно и следва да бъда разгледано. Имайки пред вид предмета и особеностите на производството по чл.288 ГПК, в което се преценя единствено наличието на една обща и три специални, изрично посочени в закона предпоставки /по чл.280 ал.1 ГПК/,както и предприетото от ответната страна едно процесуално действие - изготвяне на отговор – съдът намира възражението за основателно. Направените разноски следва да се присъдят в минималния размер съгласно чл.9 ал.3,във вр. чл.7 ал.2 т.3 от Наредба №1 от 9.07.2014г. /ДВ бр.84/2016г./ за минималния размер на адвокатските възнаграждения, а именно 547.50 лв. Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение
Цитирани разпоредби
7- чл. 248 ГПК
- чл. 9, ал. 3
- чл. 248, ал. 2 ГПК
- чл. 280, ал. 1 ГПК
- чл. 288 ГПК
- чл. 78, ал. 5 ГПК
- чл. 7, ал. 2, т. 3