Определение № 11 от 06.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 7277/2014 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Б. Б. Х., С. И. Х. и Д. И. Х. против определение № 179/23.10.2014 г., постановено по гр.д.№ 5551/2014 г. от състав на ВКС, ІІ гр.отд. Ответникът по частната жалба Т. Д. я оспорва, с писмен отговор. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. С обжалваното определение, състава на ВКС е приел, че се касае за субективно съединени искове, всеки с цена под 5 000 лева, като на това основание и с оглед разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК е оставил подадената против въззивното решение по делото касационна жалба без разглеждане, като процесуално недопустима. К. са конституирани в хода на производството по делото, като наследници по закон на починалия след предявяването на иска ответник. Независимо от факта, че касаторите са страни в производството като наследници на починалия в хода на производството ответник, те отговарят по отношение на претендираната като цена на предявения първоначално иск до размера на своя наследствен дял, както е уточнено с допълнителна молба от ищеца по делото, както и се е произнесъл въззивния съд с решението си по делото – по субективно съединени искове против всеки един от тримата ответници, всеки от които искове е с цена от 2 666 лева, т.е. под 5 000 лева. На това основание, против всеки един от касаторите е предявен иск с цена под 5 000 лева и за тях не съществува процесуалното право да упражнят надлежно правото да подадат касационна жалба, предвид ограничението на разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК. Предвид изложеното, обжалваното определение следва да се потвърди, като правилно и законосъобразно. С оглед изхода на спора в производството, в полза на Т. Д. следва да се присъдят 500 лева, представляващи заплатено от него адвокатско възнаграждение по представения за тази инстанция договор за правна защита и съдействие № 423244/15.12.2014 г. Водим от горното, състава на ВКС, четвърто отделение на гражданската колегия