Определение № 4706 от 18.10.2024 г. на ВКС по гр. д. № 3889/2024 г.

Производството е по чл.274 ал.3 т.2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. М. срещу въззивно определение на Софийски апелативен съд № 1516 от 18.06.2024 г. по ч.гр.д.№ 1599/ 2024 г., с което е потвърдено определение на Софийски градски съд № 2775/ 26.02.2024 г. по гр.д.№ 8130/ 2022 г. за оставяне без уважение молбата на частния жалбоподател за възстановяване на срока за изпълнение на указания за внасяне на държавна такса. Жалбоподателката счита за неправилен извода на въззивния съд, че не са били налице особени непредвидени обстоятелства за пропускане на срока за изпълнение на дадените й указания за внасяне на държавна такса. Съдът не обсъдил в цялост и тяхната взаимна връзка документите, установяващи влошеното й здравословно състояние към момента, в който е следвало тези указания да бъдат изпълнени. Затова счита, че обжалваното определение е незаконосъобразно и моли да бъде отменено. Като основание за допускането на същото до касационен контрол повдига процесуалноправните въпроси „Възможно ли е съдът да прецени наличие на обективни обстоятелства въз основа на представени медицински документи без изслушване на вещо лице с необходимите медицински знания, за да установи здравословното състояние на лице ?“; „Възможно ли е да се направи извод за на адекватността и осъзнаването на обективната действителност на лице от представени медицински документи?“; и „При възможно противоречие в диагностицираното здравословно състояние на лице, следва ли да се установи реалното му здравословно състояние посредством изслушването на медицинска експертиза?“. Жалбоподателят счита, че тези въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС /без да сочи конкретни съдебни актове/, същевременно поддържа, че въпросите имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, както и че обжалвания акт е очевидно неправилен. Ответната по частната жалба страна Д. И. Ч. я оспорва като поддържа, че няма основание обжалваното определение да бъде допуснато до касационен контрол, тъй като касаторът не е формулирал в изложението си никакви правни въпроси. По същество поддържа неоснователност на частната жалба, защото обжалваното определение е съобразено с установената съдебна практика. Частната жалба е допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационното обжалване. Делото пред първоинстанционния Софийски градски съд е образувано под № 8130/ 2022 г. по искова молба на Д. И. Ч. против Н. Н. М., предявен е осъдителен иск с цена 30 000 евро. С решение № 766 от 16.02.2023 г. по гр.д.№ 8130/ 2022 г. съдът уважил иска до размер 15 010,23 евро. На 29.03.2023 г. Н. М. подала въззивна жалба срещу решението, която първоинстанционният съд оставил без движение и дал указания за уточняване на обжалваемия интерес и за внасяне на дължимата държавна такса в размер 587,15 лв, ако интересът е 15 010,23 евро, или на 2 % от интереса, който бъде посочен. Препис от това разпореждане е редовно връчен на съдебния адресат на ответницата на 11.04.2023 г. и срокът за изпълнение на указанията е изтекъл на 18.04.2023 г. След изтичане на този срок, на 20.04.2023 г., пълномощникът на ответницата /той и съдебен адресат/ депозирал молба до съда, че няма връзка с доверителката си и моли съобщението да й бъде връчено лично. С разпореждане от 24.04.2023 г. съдът върнал въззивната жалба поради неотстраняване на нередовностите й в срок. С молба от 25.04.2023 г. Н. М. поискала възстановяване на срока за изпълнение на указанията с доводи, че здравословното й състояние не позволявало да бъдат изпълнени. С определение на Софийски градски съд № 2775/ 26.02.2024 г. по гр.д.№ 8130/ 2022 г. тази молба е оставена без уважение, а това определение е потвърдено с обжалвания в настоящето производство акт на Софийски апелативен съд. В него е прието, че възстановяване на срока се допуска само при обстоятелства, възникнали внезапно и неочаквано и които обективно са препятствали обвързаното със срок процесуално действие. Наличието им следвало да се докаже от молителя. В случая съдебният адресат и пълномощник на ответницата уведомил съда, че няма връзка с нея чак след като изтекъл срокът за изпълнение на дадените указания, при това без да поиска продължаване на този срок и това било достатъчно основание за отхвърляне на молбата за възстановяване на същия срок. Съдът допълнил, че когато страната се представлява от адвокат, невъзможността за изпълнение на указания в срок трябва да е налице по отношение както на страната, така и на представителя, а в случая нямало данни Н. М. да е била в невъзможност да изпълни указанията. Посочил още, че твърденията на ответницата за налични заболявания през времето на течение на срока /гноен отит на средното ухо и вирусна чревна инфекция/ не били от естество да препятстват възможността й да се свърже с адвоката си, поради което отхвърлил искането във въззивната частна жалба за назначаване на експертиза. С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, не са налице основания за допускане на обжалвания акт до касационен контрол по формулираните правни въпроси. Следва да се отбележи, че допълнителните основания за достъп до касационен контрол по т.1 и т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК са несъвместими. Съгласно Тълкувателно решение № 1/ 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/ 2009 г., ОСГТК, ВКС, въпросът, по който може да бъде допуснат касационен контрол, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото тогава, когато разглеждането му ще допринесе за промяна на създадена поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, както и в случаите на непълни, неясни или противоречиви закони, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Когато касаторът твърди, че съществува съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване и на която обжалваният акт противоречи, той не може едновременно да твърди, че въпросите са от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая касаторът не сочи конкретни актове на ВКС, на които обжалваното определение да противоречи, нито е изложил обосновка защо въпросите биха имали значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което по поставените въпроси не е налице допълнителното основание нито по т.1, нито по т.3 на ал.1 на чл.280 ГПК и по тях касационно обжалване не може да бъде допуснато. Няма основание въззивното определение да бъде допуснато до касационно обжалване и по довода, че е очевидно неправилно. Съдебната практика приема, че основанието по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК е налице, когато съдът е допуснал видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален или явна необоснованост, които са съществени до такава степен, че могат да бъдат констатирани директно. „Очевидната неправилност” предпоставя обосноваване на порок на въззивния акт, установим пряко от съдържанието на последния, без анализ на доказателствата и на осъществените в действителност процесуални действия. В случая касаторът не сочи никакви обстоятелства, въз основа на които обжалваният акт да може да бъде счетен за очевидно неправилен, поради което няма основания за допускане на касационния контрол и по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд