Определение № 2482 от 06.08.2025 г. на ВКС по т. д. № 864/2025 г.

Производството е по чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК. Образувано е по частна жалба на „Домат” АД срещу определение №41 от 08.01.2025г. по ч.т.д. №1117/2024г. на Великотърновски окръжен съд. С него е потвърдено определение от 12.09.2024г. по гр. д. №1913/2023г. на Горнооряховски районен съд, с което е върната въззивната жалба на „Домат” АД против постановеното по делото решение №423/10.06.2024г. Частният касационен жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на наличието на предпоставките по чл. 280 ал.1 т.3 от ГПК. Поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправния въпрос: Как се тълкува залегналото служебно начало в чл.7 ал.1 от ГПК в светлината на законоустановените срокове, които поради своята кратка продължителност, препятстват възможността да бъде изяснено едно дело от фактическа и правна гледна точка? Разполага ли с дискреционна преценка съдът относно продължаването на срокове за отстраняване на нередовности след тяхното изтичане, имайки предвид и липсата на изрично регламентирана процедура за съобщаване от съда на страната за пропускане на срока? Имайки предвид, че е спазен решителен срок от жалбоподателя – за обжалване на първоинстанционното съдебно решение, а не е спазен нерешителен срок / за отстраняване на нередовност, който може да бъде продължаван/, следва ли да бъде задействано служебното начало на гражданския процес и да бъде възможно продължаване на срока от съда въпреки неговото изтичане? Счита, че осъществяването на касационен контрол по тези въпроси ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото. Ответникът по частната жалба „Агрийн" ЕООД поддържа, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане до касационно обжалване – тези по чл.280 ал.1 т.2 и т.3 от ГПК, а по същество счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, Търговска колегия, I отд. констатира, че частната касационна жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване по реда на чл. 274 ал.3 т.1 от ГПК, като е спазен преклузивният срок по чл. 275 ал.1 от ГПК. С обжалваното определение въззивният съд е потвърдил определение от 12.09.2024г. по гр. д. №1913/2023г. на Горнооряховски районен съд, с което е върната въззивната жалба на „Домат” АД против постановеното по делото решение №423/10.06.2024г. Въззивният съд е констатирал, че с разпореждане №2200/29.07.2024г. районният съд е оставил подадената от „Домат” АД въззивна жалба без движение и е дал указания на жалбоподателя за внасяне на такса за въззивно обжалване, като е определил едноседмичен срок от връчване на разпореждането за изправяне на нередовностите. Изтъкнал е, че с разпореждането на жалбоподателя са съобщени и последиците от неизпълнение на дадените указания, но в срока по чл.262, ал.1 от ГПК нередовностите по жалбата не са отстранени. Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на определението на въззивния съд. Формулираните от частния касационен жалбоподател в изложението му по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси изразяват становището му, че съдът е следвало да продължи срока за отстраняване на нередовностите на въззивната жалба след неговото изтичане, тъй като срокът е бил прекалено кратък за внасяне на дължимата държавна такса от 432,69 лв. Въпросът не отговаря на общия критерий за достъп до касация предвид факта, че формулировката му предполага възможност за продължаване на изтекъл срок, каквато законът не предвижда. По отношение на изтекъл срок е предвидена само възможност за възстановяването му при установените в закона предпоставки и по изрично искане на страната, за каквато по делото няма данни. От друга страна по делото няма данни и за направено от жалбоподателя искане за продължаване на дадения от първоинстанционния съд срок за отстраняване на нередовностите на подадената въззивна жалба. По отношение на този въпрос обаче не е налице и селективното основание по т.3 на чл.280 ал.1 от ГПК. Съгласно т.4 на ТР №1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Следователно разпоредбата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК намира приложение в случаите, когато приложимата правна норма изисква определяне на нейното действително съдържание по тълкувателен ред, респективно когато се налага изоставяне на едно тълкуване и преминаване към друго такова с оглед изменения в законодателството и обществените условия. В настоящия случай липсва непълнота или неяснота на закона, налагащи преодоляването им по тълкувателен път, или необходимост от даване на нови правни разрешения, обусловена от промяна на обществените условия, поради което формулираните в изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК въпроси не са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Разпоредбите на чл.7, чл.63 и чл.64 от ГПК са ясни и по тях е формирана съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване. По приложението на чл.7 от ГПК е формирана практика с решение № 60 от 14.05.2019г. по гр. д. №2324/2018г. на ВКС, ГК, IV г. о. Предпоставките за възстановяване и продължаване на срокове са разяснени в определение №39/27.03.2014г. по т.д.№5299/2013г. на ВКС, ГК, ІІІ г.о., определение №216/18.12.2018г. по ч.гр.д. №4360/2018г. на ВКС, ГК, ІІ г.о., определение № 373/ 09.10.2018г. по ч.гр.д. №3440/2018г. на ВКС, ТК, IІІ г. о., определение № 355 от 13.05.2013г. по ч. т. д. №1950/2013г. на ВКС, ТК, IІ т. о. и други, разрешенията в които се споделят от настоящия съдебен състав. С оглед изложеното, настоящият състав на ВКС намира, че не са налице предпоставките по чл.280 ал.1 т.3 от ГПК за допускане на касационен контрол на обжалваното определение на Великотърновски окръжен съд. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд