Определение № 3506 от 08.07.2024 г. на ВКС по гр. д. № 2047/2024 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по процесуално допустима частна жалба с вх.№ 9241 от 29.05.2024 г., подадена от П. Л. Й. чрез адвокат П. У. от АК – В. срещу Определение № 1321 от 21.03.2024 г., постановено по гр.д.№ 3161/2023 г. по описа на ВКС, І г.о. Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна - М. Д. Г., от когото не е постъпил отговор. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, приема следното по съществото на частната жалба: С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационна жалба срещу въззивно решение, което е постановено в първата фаза на производство по съдебна делба. Обект на спора е движима вещ (каравана „CHATEAU“, модел „CANTARA 380“ с рег. [рег.номер на МПС] ) с цена 300 лева според фактура и договор за покупко-продажба. Предходният тричленен състав на ВКС е приел, че при тези данни приложение намира разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК, съобразно която не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. - за граждански дела, и до 20 000 лв. - за търговски дела, с изключение на решенията по искове за собственост и други вещни права върху недвижими имоти и по съединените с тях искове, които имат обуславящо значение за иска за собственост. Тъй като обжалваното решение е постановено по въззивно гражданско дело по иск за делба на движима вещ - каравана, с цена на иска под 5 000 лв., то същото не подлежи на касационно обжалване, поради което подадената срещу него касационна жалба е недопустима и следва да се остави без разглеждане. Настоящият състав на ВКС приема, че посочените по-горе факти не обосновават приложението на чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК. Съобразно мотивите, изложени към т. 17 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д.№ 6/2012 г. на ВКС, ОСГТК, макар съдебната делба да има за предмет право, което е с определен имуществен интерес, доколкото производството е особено и с решението по допускане на делбата се подготвя окончателната подялба на имуществото, към този момент то няма парична оценка. С оглед това принципно положение е прието, че решението в първата фаза на делбеното производство следва да се третира като постановено по неоценяем иск с произтичащото от това разрешение по поставения за тълкуване въпрос дължи ли се държавна такса за въззивна жалба срещу решение на първоинстанционен съд за допускане на съдебна делба. Тази особеност на делбеното производство е в основата и на казуалното тълкуване, направено с Определение № 266 от 08.10.2015 г. по ч.гр.д.№ 3726/2015 г. на ВКС, ІІ г.о., съгласно което цената на иска за делба се определя едва с решението по извършване на делбата. Това тълкуване подкрепя застъпваното от настоящия състав разбиране, че при преценката както за дължимите държавни такси, така и за допустимостта на касационното обжалване на въззивно решение, постановено във фазата по допускане на делбата, този съдебен акт следва да се приравнява на решенията, постановени по неоценяеми искове. Предвид липсата на разпоредба, която да ограничава достъпа до касационно обжалване на последните, касационната жалба на П. Л. Й. срещу въззивно Решение № 39 от 13.04.2023 г. по в.гр.д.№ 56/2023 г. на ОС – Търговище се явява процесуално допустима от гледна точка разпоредбата на чл. 280, ал. 3 ГПК. По изложените съображения, състав на Върховния касационен съд, Второ отделение на Гражданска колегия