Определение № 1590 от 30.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4985/2025 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на И. Р. Х., чрез адв. Г., против решение № 156 от 12.10.2025 г. по гр. д. № 212/2025 г. на Окръжен съд – Силистра.

Ответникът Е. Д. И., чрез адв. М., е подал писмен отговор в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК, с който изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване и за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.

За да се произнесе по основанията за допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема следното:

Предмет на жалбата е посоченото въззивно решение, с което е потвърдено решение № 39 от 19.03.2025 г. по гр. д. № 411/2023 г. на Районен съд – Дулово за отхвърляне на предявения от И. Р. Х. против Е. Д. И. иск с правно основание чл. 19, ал. 3 ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителен договор от 14.12.2021 г. за покупко - продажба на недвижим имот – поземлен имот с идентификатор № 24030.501.2093, находящ се в [населено място], на [улица], обл. Силистра, с площ от 654 кв. м.

Въззивният съд е постановил обжалвания резултат като е приел, че между страните липсва облигационна обвързаност по предварителен договор за покупко – продажба на процесния имот, доколкото не е установено авторството в документа на продавача – обещателя Е. И., предвид направеното от последния оспорване. Решаващите мотиви за неоснователност на исковата претенция са обосновани със заключенията на назначените по делото – в първата и във въззивната инстанция, графически експертизи, според които подписите върху документа, обективиращ горния договор, не са изпълнени от продавача. Затова същият не е поел задължение към ищцата – купувача, да й прехвърли собствеността върху имота, според уговорките и при условията в предварителния договор, обективиран в приложения по делото писмен документ, поради което предявеният конститутивен иск за обявяването му от съда за окончателен е неоснователен.

В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателят поставя правни въпроси, които твърди да са обуславящи изхода по делото и разрешени в противоречие с практиката на ВКС, респ. са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за достъп до касация по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.

Въпросите имат следното съдържание:

1. „При неизвършено оспорване на документи, представени като сравнителен материал по реда и в сроковете по чл. 193 ГПК и въпреки признанието на ответника, че подписите в тях са автентични, може ли съдът служебно да отрече доказателствената им сила?“;

2. „Каква е доказателствената стойност на признанието, че подписите в представените сравнителни образци са автентични?“;

3. Обвързан ли е съдът от заключението на графическата експертиза и следва ли същата да бъде ценена наред с всички доказателства по делото?“;

4. „Автентичен (достоверен) ли е всеки неоспорен (или при недоказано оспорване) частен документ от гледна точка на подписа?“;

5. „При липса на спор относно достоверността на представения сравнителен материал и при изричното заявяване, че не се оспорва авторството на положените подписи в този материал, допустимо ли е съдът да се произнесе в обратния смисъл – че е недостоверен. Приравнява ли се това произнасяне на съда по несъществуващ спор и допустимо ли е?“;

6. Следва ли въззивната инстанция като съд по съществото на спора да направи в решението си свои фактически констатации и правни изводи относно спорното право като се обсъди твърденията, доводите и възраженията на страните в пределите на проверката по чл. 269 ГПК или е достатъчно да препрати към мотивите на първоинстанционния съд по правилото на чл. 272 ГПК?“

7. „При наличие на две групи сравнителен материал сред които попада и такъв, чиято автентичност се признава от страната, следва ли съдът да съобрази това признание, доколкото е възможно лицето да се подписва целенасочено по различен начин?“

8. „Какво е значението на признанието на страна, че изследваните подписи в ползвания сравнителен материал са негови и това оборва ли заключението на приетата почеркова експертиза?. Допуснал и е нарушение въззивният съд като не е кредитирал признанието на страната, че подписите в ползвания от вещото лице сравнителен материал са негови, а е направил обратен извод? Кое измежду признанието на страната и заключението на съдебна експертиза има по – голяма доказателствена стойност?“.

Горните питания, от 1 до 6 вкл., са поставени за разглеждане на основание чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК със съображения за отклонение на въззивното решение с практиката на ВКС, изразена в решение 86/18.07.2011 г. по т. д. № 682/2010 г. на I т.о., решение № 18/29.03.2017г. по т. д. № 60109/2016 г. на II т.о., решение № 57/16.04.2013 г. по гр. д. № 871/2012 г. на III г.о., решение № 75/31.03.2014 г. по гр. д. № 5152/2013 г. на II г. о., решение № 60/23.04.2013 г. по гр. д. № 693/2012 г. на II г. о., решение № 18/29.03.2017 г. по гр. д. 60109/2016 г., решение № 145 по гр. д. № 811/2018 г., и двете на II г. о., решение № 241/23.10.2013 г. по гр. д. № 3194/2013 г., решение № 762/20.07.2011 г. по гр. д. № 1371/2009 г., и двете на I г.о., решение № 60/25.03.2013 г. по т.д. № 475/2012 г. на II т.о., решение № 107/27.07.2015 г. по т. д. № 4680/2013 г. на I т.о., решение № 261/22.01.2014 г. по гр. д. № 2354/2013 г. на III г.о. (без страната да сочи към кой конкретен въпрос отнася въпросната съдебна практика).

По последните две питания, както и това под № 5, селектирането на жалбата се поддържа в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Иска се достъп до касация и на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК с доводи, че въззивното решение е очевидно неправилно.

Касационен контрол не следва да се допуска.

С оглед решаващите мотиви на въззивния съд всички повдигнати въпроси не притежават характеристиката на правен въпрос по смисъла на разясненията, дадени с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. Те не са изводими от правната воля по обжалваното решение и там дадените правни разрешения, поради което и не удовлетворяват общо основание. Водещият мотив за отхвърляне на предявения иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД е, че не е налице обвързаност на страните по предварителен договор за покупко – продажба на имот. Това съждение почива на установеното в две съдебни инстанции – с там назначените почеркови експертизи, че продавача – обещател по този договор, не го е подписвал, тъй като подписът под съглашението за продавач, не е изпълнен от него. Всички питания се относими към отричане доказателственото значение на заключението на графологическите експертизи и са в съответствие с тезата на касатора, че такъв договор е сключен от страните, т.е. подписан от продавача – ответника по делото, и го обвързва валидно. Така поставените въпроси се явяват привързани към оплакванията на страната за неправилна оценка на фактите и доказателствата по делото (в частност почеркови експертизи) и чрез тях се изрязва несъгласие с извода за неоснователност на исковата претенция. Те могат да послужат като касационно основание (чл. 281, т. 3 ГПК) за неправилност на обжалвания въззивен акт и са релевантни във фазата по разглеждане на касационната жалба (по чл. 290 ГПК), но не и в предхождащата я фаза от касационното производство по извършване на селекцията ѝ (по чл. 288 ГПК). При нея, касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение. В съобразителната част на горецитирания тълкувателен акт е разяснено, че въпросите, които имат значение за правилността на въззивното решение, не са правни въпроси по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК и касационно обжалване по повод на тях не може да се допусне. Непоставянето пък на релевантен правен въпрос с обуславящо значение за делото, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това – вж. мотивите към указанията по т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г., ОСГТК.

Не е обосновано и приложно поле по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по така поставените въпроси, отнесени за разглеждане в тази хипотеза. Освен общата, липсват изложени аргументи в подкрепа наличието на специалната предпоставка – значението на поставените правни въпроси за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В този смисъл изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е съобразено с изискванията, поставени с указанията по т. 4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС.

Обжалваното решение не е очевидно неправилно, за да бъде допуснато обжалването при условията на чл. 280, ал. 2, пред. 3 ГПК. То не е постановено нито в явно нарушение на закона, нито извън закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика и опитните правила – т.е. не страда от такъв съществен (явен) порок, установим пряко от съдържанието му без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика или опитните правила при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от ВКС само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.

В заключение, касаторът не е обосновал предпоставки в приложно поле на основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, както и по чл. 280, ал. 2 ГПК, поради което искането за достъп до касация не може да се удовлетвори.

Така мотивиран, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.