Определение № 60241 от 14.06.2021 г. на ВКС по гр. д. № 1383/2021 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба от Р. В. Б. срещу определение № 260108 от 12.02.2021 г. по в.гр.д. № 508/2020 г. на Врачанския окръжен съд, с което е отхвърлена молбата на частния жалбоподател за изменение на решение № 260099/22.12.2020 г. по същото дело на Врачанския окръжен съд, в частта за разноските като неоснователна. Жалбоподателят излага оплаквания за неправилност на определението. Ответникът „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място], чрез пълномощник юрисконсулт И. Х. оспорва частната жалба в писмен отговор по делото. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, преди да се произнесе по основателността на частната жалба, констатира следното: С обжалваното определение въззивният съд е оставил без уважение направеното от Р. В. Б. искане по чл. 248 ГПК за изменение на въззивното решение в частта за разноските. С постановеното въззивно решение, след отмяна на първоинстанционното решение, е отхвърлен предявеният от Р. В. Б. против „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА“ АД, със седалище и адрес на управление [населено място] осъдителен иск с правно основание чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за сумата 5 лв., като неоснователен и недоказан. Предвид изложеното настоящият състав намира, че обжалваното определение не подлежи на обжалване пред касационния съд. Съгласно изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК определението за изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда, по който подлежи на обжалване решението. В случая постановеното въззивно решение не подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 3, т. 1 ГПК с оглед цената на разглеждания иск, поради което и обжалваното определение, постановено по искане за изменение на окончателното въззивно решение в частта за разноските, не подлежи на инстанционен контрол. Съгласно задължителните разяснения в т. 24 от ТР № 6 от 06.11.2013 г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС определението на въззивния съд за допълване или изменение на решението в частта за разноските се обжалва по реда на чл.274, ал. 2 ГПК. Правомощията на касационния съд в този случай са определени съобразно чл. 274, ал. 2 вр. чл. 248, ал. 3 ГПК. В този смисъл е и трайноустановената практика на ВКС по приложението на чл. 248, ал. 3 ГПК –определение № 87 от 20.02.2017 г. по ч.гр.д. № 362/2017 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 101 от 06.02.2015 г. по ч.т.д. № 242/2015 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 290 от 27.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1853/2015 г. на ВКС, ГК, IV г.о., определение № 31 от 16.02.2015 г. по ч.гр.д. № 473/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о. и др. Неправилните указания на въззивния съд, че постановеното от него определение по чл.248 ГПК подлежи на обжалване, не могат да обусловят допустимост на частната жалба с оглед изричната разпоредба на чл. 248, ал. 3, изр. 2 ГПК. По изложените съображения частната жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение