Определение № 416 от 21.10.2020 г. на ВКС по т. д. № 1787/2020 г.

Производството е по чл.274, ал.3, т.2 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба на Н. Д. Б. срещу определение №380 от 11.06.2020г., постановено по в.ч.гр.д.№134/2020г. на Бургаски апелативен съд, ГО, с което е оставена без уважение частната жалба на Н. Б. против определение №85/21.01.20120г. по т.д.№610/2018г. на Бургаски окръжен съд.

В частната касационна жалба се поддържа, че въззивното определение, с което е потвърдено определението на първата инстанция за осъждането на Н. Д. Б. да заплати на М. К. Т. сумата 600лв. разноски за процесуалното му представителство, е неправилно. Твърди се, че въззивният състав не е изложил ясни доводи и не е съобразил конкретните обстоятелства, релевантни за възражението на ищцата по чл.78, ал.5 ГПК за намаляване на заплатеното от Т. адвокатско възнаграждение. Сочи се, че в конкретния случай не е налице фактическа и правна сложност на делото, свързана с осъществената процесуална защита на ответника, състояща се единствено в изготвяне на отговор на исковата молба. Претендира се отмяна на обжалваното определение и намаляване на дължимия адвокатски хонорар до размер на 300 лв.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК са поставени следните правни въпроси, за които се твърди, че са решени в противоречие с т.3 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, и че обуславят допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК, а именно:

1. „ При прилагане на разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да изложи ясни мотиви при преценката си, че спорът касае фактическа и правна сложност?“

2. „ При прилагане на разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да изведе в мотивите си като релевантен факт за намаляването или не на възнаграждението на адвоката несъответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права?“ и

3. „ При прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да обоснове приетата от него правна и фактическа сложност на делото съобразявайки и наличието на задължителна практика, разрешаваща основните правни въпроси?“.

В срока по чл.276, ал.1 ГПК е депозиран писмен отговор на частната касационна жалба от М. К. Т., в който се твърди, че не е налице поддържаното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 т.1 ГПК. Същевременно се излагат доводи за правилността на обжалваното определение по съществото на процесуалния спор като се акцентира, че изготвянето и подаването в срок на писмен отговор на исковата молба изисква подробен и задълбочен анализ на казуса, на представените доказателства и на относимите правни норми и че в случая заплатеното адвокатско възнаграждение не е прекомерно.

Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на доводите по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, намира следното:

Частната касационна жалба е процесуално допустима - подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.

С определение №85/21.01.20120г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК по т.д.№610/2018г. на Бургаски окръжен съд, е осъдена ищцата Н. Д. Б. да заплати на М. К. Т. ( ответник при условията на евентуално съединяване на исковете, по отношение на когото искът е оттеглен и производството прекратено), сумата 600лв. - разноски за процесуалното му представителство. С обжалваното пред касационната определение №380 от 11.06.2020г. по в.ч.гр.д.№134/2020г. на Бургаски апелативен съд, е оставена без уважение частната жалба на Н. Д. Б. срещу определението на първоинстанционния съд от 21.01.2020г. Въззивният състав е приел, че за понесените от Т. разноски са представени писмени доказателства с отговора на исковата молба. Според съда размерът от 600лв. - заплатен адвокатски хонорар, не е прекомерен, независимо от обстоятелството, че искът е бил предявен първоначално като частичен при общ посочен размер на иска от 60 000лв. с оглед фактическата и правна сложност на делото, по което са заявени множество спорни обстоятелства. Отделно в обжалваното определение са изложени доводи за неоснователност на възражението по чл.78, ал.5 ГПК с оглед незначителна разлика между заплатения от Т. размер на възнаграждението и минималния размер съгласно Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения.

Настоящият касационен състав намира, че не е налице поддържаното от частния касатор основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение.

Извън случаите по чл.280, ал.2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалвания съдебен акт въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР №1/19.02.2010г. по т.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалвания акт и за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд.

Макар и значими за конкретния процесуален спор, поставените в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правни въпроси №1: „ При прилагане на разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да изложи ясни мотиви при преценката си, че спорът касае фактическа и правна сложност?“ и №2. „ При прилагане на разпоредбите на чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да изведе в мотивите си като релевантен факт за намаляването или не на възнаграждението на адвоката несъответствието между размера на възнаграждението и усилията на защитата при упражняване на процесуалните права?, не са решени от въззивния съд в противоречие с постановките в мотивите към т.3 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС,ОСГТК. Анализът на въззивното определение сочи, че съдът в съответствие с цитиранатаа по-горе задължителна практика на ВКС, е изложил съображения относно фактическата и правната сложност на конкретния правен спор. В тази връзка в обжалваното определение е акцентирано, че спорът по предявеният иск ( по който е изготвен и представен от адвоката на ответника писмен отговор), е с фактическа и правна сложност поради заявени от ищцата множество спорни обстоятелства. Отделно съдът е обосновал фактическата и правна сложност на спора и с общия размер на претендираното обезщетение от 60 000лв. (независимо, че първоначално искът е бил предявен като частичен). От становището на въззивният съд, че заплатеното адвокатско възнаграждение в случая не е прекомерно, независимо, че защитата не е осъществена в пълен размер, може да се направи извод, че съдът е приел, че заплатеното възнаграждение съответства на положените от адвоката усилия за защита на процесуалните права на ответника.

Не покрива общия селективен критерий за допускане на касация по чл.280, ал.1, т.1 ГПК въпрос №3: „ При прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК следва ли съдът да обоснове приетата от него правна и фактическа сложност на делото съобразявайки и наличието на задължителна практика, разрешаваща основните правни въпроси?“. В мотивите към т.3 от ТР №6/06.11.2013г. по тълк.д.№6/2012г. на ВКС, ОСГТК, задължителната практика, разрешаваща основните спорни въпроси по делото, е посочена като възможен (примерен) критерий за преценка сложността на правния спор, но не и като задължение за съда при всички случаи на възражение по чл.78, ал.5 ГПК да изследва наличието или липсата на задължителна съдебна практика по спора, с който е сезиран. В тази връзка и доколкото въззивният състав е изложил мотиви относно фактическата и правна сложност на спора, поставеният въпрос №3 не е значим за конкретния правен спор и не може да обоснове допускане на касационно обжалване.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,