Решение № 686 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 133/2010 г.

Решение № 686 от 6.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 133/2010 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Емил Томов Производството е по реда на чл. 290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на на [фирма] [населено място] срещу решение от 12.05.2009г. по гр. дело № 1790/2007 г. на Софийски градски съд, IIВ състав, с което в частта по иска на основание чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 от КТ, както и по иска за заплащане на положен извънреден труд, е отменено решение от 16.03.2007г. по гр. д. 15571/2006 г. на СРС и по същество претенциите са уважени, както и по касационна жалба на В. М. А. от [населено място], същото решение обжалвано в частта, с която съдът е приел възражение за прихващане срещу обезщетението по чл. 225, ал. 1 КТ, за да отхвърли този иск. Касационната жалба на [фирма] съдържа искане за отмяна на решението като постановено при процесуални нарушения, незаконосъобразно и необосновано по отношение на решаващите изводи, че макар Б. да не е бил работодател на ищцата, е пасивно легитимиран. Работодател на ищцата е закритото без правоприемник Р. управление "Д." (Р.), чиято дейност е закрита изцяло и е следвало да се приеме за установено основанието по чл. 328, ал. 1, т. 1 от ГПК. Касационна жалба на В. М. А. съдържа оплаква за незаконосъобразно прихващане срещу вземането й за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ. Обжалва се и неприсъждане разлика от 1870 лева трудово възнаграждение до датата на уволнението, претендирана на основание чл. 128, т. 2 от КТ ведно с лихвите, в която част въззивният съд е отхвърлил претенцията, в тази част касационната жалба не е допусната до разглеждане. Страните взаимно оспорват постъпилите касационни жалби. С определение № 442 от 30.04.2010г. на ВКС, III г. о, на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК до разглеждане са допуснати частично и двете жалби. Върховен касационен съд е приел доводите на касатора [фирма] за противоречиво решаван от съдилищата въпрос по пасивната легитимация на Б. като ответник в трудови спорове, след закриването на регионалните управления "Д." (Р.) като неперсонифициран работодател, както и по въпроса за противоречиво преценяваната липса на реално закриване на предприятие по смисъла чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, т. е касационната жалба на [фирма] подлежи на разглеждане по същество само в частта по исковете за отмяна на уволнението и възстановяване на работа. В една обжалваната от касатора В. М. А. част - по иска за заплащане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ, въззивното решение е допуснато до касационна проверка по поставения от касаторката В. М. А. въпрос, свързан с приложното поле на възражението за прихващане. В останалата част въззивното решение е влязло в сила. По жалбата на на [фирма], по въпроса, обусловил нейното допускане до разглеждане, при основанията на чл. 291 от ГПК Върховен касационен съд намира следното: Противоречиви разрешения в практиката на съдилищата на първо място са формирани по въпроса налице ли е за Б. АД приемство в задължения, произтичащи от прекратените трудови отношения с работници и служители на бившите регионални управления "Д." (Р.) като неперсонифициран работодател. Р. са представлявали управленска структура в системата на Б., третирани във вътрешните му актове като поделения, като с решение на Управителния съвет на Б. АД от 07.10.2004г. и заповеди, касаещи конкретните регионални Р., същите са закрити "като работодател" без да се сочи правоприемник, заличени (прекратени) са като осигурител в съответните ТП на Н. В решение № 809 от 22.06.2006г. по гр. д. № 2641/2003г. на ВКС III г. о. гореизложените обстоятелства да довели до прекратяване на производството по трудов спор с Р. поради липса на правоприемник в процесуален смисъл, докато в решение от 10.11.2008г. по гр. д. № 2049/2008г. на СГС IV-в отд, както и в обжалваното понастоящем решение, въззивните съдилища са приемали да разгледат спора за законосъобразност на произтеклите от прекратителното основание по чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 КТ правни последици с уволнените работници и служители на бившите Р. именно срещу ответника Б. АД, като в зависимост от установените по делото обстоятелства са приемали или отхвърляли тезата, че в случая се касае за закриване на предприятие, изцяло или частично. По отношение легитимацията за ответника по трудови спорове в процесуален и материалноправен смисъл, Върховен касационен съд III г. о. намира за правилна практиката, обективирана в тези въззивни решения. Приемството в правата и задълженията по прекратени трудови правоотношения за Б. не е обвързано с акт на приемане или изразена воля в този смисъл от страна на юридическото лице, а изразената в обратен смисъл воля е без правно значение, щом чрез свои управителни органи централата решава и провежда вътрешни реорганизации, водещи до действително или мнимо закриване на структурни единици, като поделения и други организационно обособени образувания, независимо дали последните са получили правомощие да действат самостоятелно при наемане на работници по смисъла на § 1 от ДР на КТ. Централата на дружеството е правоприемник на задълженията, които произтичат от факта на прекратяване на трудовите правоотношения с нейни поделения (икономически или организационно обособени структури) предвид прекратяването на последните, щом този факт е настъпил по волята на нейните управителни органи, независимо кой е прекият изявител на воля за прекратяване на трудовото правоотношение. Вторият от въпросите, обусловил допускане на касационната жалба на Б. до разглеждане, е противоречиво преценяваната в решаващата дейност на съдилищата липса, респ. наличие на материалните предпоставки по смисъла чл. 328, ал. 1, т. 1 или т. 2 предл. първо от КТ (в зависимост от изтъкнатото в заповедта за уволнение материално основание), за случая на извършеното от управителното тяло на Б. АД закриване на Р., съществуващи на територията на страната и последвалите масови уволнения. По този въпрос, с оглед отстраняване на противоречията в практиката и на основание чл. 290 вр. чл. 291, т. 1 от ГПК Върховен касационен съд междувременно се произнесе с решение № 653 от 25.10.2010г. по гр. д. № 1854/2009 г., III г. о., където бе посочено, че закриването на предприятие е различно от случая на вътрешно организационно преустройство, налагащо вливане, сливане, трансформиране, промяна в наименованието на негови отделни звена. В тези случаи дейността продължава да се осъществява, макар под други организационни форми и това обстоятелство следва да бъде решаващо съобразявано. Предвид особеностите на настоящия случай, при който съгласно заповед от 30.01.2006г. е закрито Р. [населено място] и на това изтъкнато основание, предвид чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, са последвали масови уволнения, правилно е съдилищата да формират изводите си за законосъобразност, като изследват действително ли е налице закриване на предприятие във функционално отношение. От решаващо значение в тази насока са обстоятелствата дали след закриването на съответното Р. "като работодател", Б. е преустановила управлението си върху далекосъобщителни услуги, предоставяни от Компанията; преустановен ли е процеса на самото им предоставяне като същинска нейна дейност на територията на бившето Р. като поделение. Промените в далекосъобщителните технологии могат да имат отношение към обема и естеството на работа, структурните и организационни промени имат отношение към управлението на процесите, но проявата и двата фактора не е достатъчна за положителен извод по основанието на чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ. Като е съобразил гореизложеното в решаващата си дейност, Софийски градски съд е постановил правилно решение. Трудовото правоотношение с ищцата е прекратено на основание чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ, същата е работила като техник в Автоматизирана телефонна централа (АТЦ) 24-27 гр. София. Телефонните постове от АТЦ 24, 25 [населено място] са прехвърлени към новоинсталирана в същата сграда цифрова централа, резултат от модернизацията на далекосъобщителните връзки. С функциите на предишната структура (Р.) е създадена нова (М. -Р.), поела управлението на териториален принцип, при окрупняване на районите. Продължила е и дейността по предоставяне на телефонни услуги. При тези обстоятелства въззивният съд обосновано е приел, че закриване на предприятие в действителност не е налице и уволнението е незаконно на посоченото от работодателя основание. Ето защо касационната жалба на Б. АД е неоснователна. По касационната жалба на В. М. А. и поставения там въпрос, свързан с приложното поле на възражението за прихващане, упражнено от работодателя срещу вземането за обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ при платено на ищеца по този иск обезщетение по чл. 220, ал. 1 или чл. 222, ал. 1 от КТ, Върховен касационен съд дава следния отговор: Основание за компенсация с обезщетението по чл. 225, ал. 1 от КТ в трудовия спор по възражение на работодателя безусловно ще е налице и с това обезщетение, което последният е изплатил на уволнения работник или служител в изпълнение на задълженията си по колективен трудов договор, ако от съдържанието на същия може да се направи извод, че основанието му съответства на предвиденото в чл. 222, ал. 1 от КТ или в чл. 220, ал. 1 от КТ право на обезщетение. Като съобразено с гореизложеното, въззивното решение е правилно и законосъобразно. Прихванатото по възражение на ответника обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ до установения му размер от 2971,08 лева се основава на материално законосъобразна компенсация, тъй като е съобразено полученото от ищцата обезщетение по силата на чл. 51, ал. 1 от действащия "К. трудов договор в Б.", същото изрично предвидено като обезщетение по смисъла на чл. 222, ал. 1 от КТ, но в увеличен в зависимост от трудовия стаж размер за случаи на прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 1 от КТ включително. Останалите оплаквания в касационната жалба нямат отношение към предмета на произнасяне на въззивния съд, както е очертан при допускане на жалбата до разглеждане срещу решението само в една негова част, по иска с правно основание чл. 225, ал. 1 от КТ. По изложените съображения обжалваното съдебно решение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд, III г. о.