Определение № 50013 от 06.02.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1633/2022 г.

С определение № 50029/27.01.2023 г. по гр. д. № 1633/2022 г. на ВКС, I-во г. о., е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 26/23.02.2022 г. по в. гр. д. № 443/2021 г. на Габровския окръжен съд по подадена от В. Д. В. касационна жалба. От И. В. Г. - ответник по касация, е постъпила жалба вх. № 500605/30.01.2023 г. срещу така постановеното определение с оплаквания, че същото е нищожно, недопустимо и неправилно по подробно изложени съображения, и се иска отстраняване на тези пороци, отхвърляне на касационната жалба, както и спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК. Същите оплаквания и искания са изложени и в жалби вх. № 500649/31.01.2023 г. и вх. № 500650/31.01.2023 г. Настоящият състав на ВКС, I-во г. о., намира, че подадените частни жалби са недопустими, тъй като определението, с което в производство по чл. 288 вр. чл. 280 ГПК касационната инстанция се произнася по наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване, е окончателно. То не е преграждащо по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, нито попада сред определенията, постановени от касационната инстанция, за които в чл. 274, ал. 2 ГПК е предвидена възможност за обжалване пред друг тричленен състав на ВКС. Ако касационното обжалване бъде допуснато, какъвто е разглежданият случай, спорът ще бъде разрешен от касационния съд, а ако не бъде допуснато, въззивното решение влиза в сила - чл. 296, т. 3 предл. 1 ГПК. В този смисъл е трайната практика на ВКС /напр. определение № 143 от 02.02.2010 г. по ч. т. д. № 54/2010 г. на I-во т. о., определение № 641 от 14.11.2014 г. по ч. гр. д. № 6590/2014 г. на I-во г. о., определение № 112 от 14.06.2018 г. по ч. гр. д. № 1916/2018 г. на II-ро г. о., определение № 223 от 30.12.2020 г. по ч. гр. д. № 3893/2020 г. на I-во г. о., определение № 107 от 8.06.2022 г. по ч. гр. д. № 1715/2022 г. на II-ро г. о., и др./. Ето защо като недопустими частните жалби следва да бъдат върнати. Искането за спиране на производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 5 ГПК следва да бъде оставено без разглеждане, тъй като на настоящия етап Върховният касационен съд не разполага с правомощия да се произнесе по него. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.