Определение № 47 от 24.01.2023 г. на ВКС по т. д. № 2576/2022 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на молителя „Банка Пиреос“ АД, дружество с регистрация в Гърция, срещу въззивно определение на Смолянски окръжен съд. По допускане на касационното обжалване по реда на чл. 288 вр. чл. 274, ал. 3 ГПК съдът прие следното. Производството е започнало по искане на жалбоподателя за вписване на прехвърлянето на вземане, обезпечено с ипотека, съгласно договор за цесия с нотариална заверка на подписите. За да откаже исканото вписване, съдията по вписванията е приел, че в представения акт липсва пълна индивидуализация на ипотекирания имот, а именно описание съобразно влязлата в сила кадастрална карта, необходимо съгласно чл. 6, ал. 1, б. „в“ от Правилника за вписванията. На второ място, изложил е и съображения, че представеният договор се отнася до няколко недвижими имота на територията на съдебния район, а се иска вписване само по отношение на един от тези имоти, т. е. частично, което обаче е недопустимо съгласно цитираната в отказа практика на ВКС. Въззивният съд е потвърдил отказа по различни съображения. Приел е, че молбата за вписване не отговаря на изискването на чл. 17, ал. 1, б. „е“ ПВ, тъй като молителят е представил само един екземпляр от молбата за вписване и само един екземпляр от договора за цесия и приложението към него, без в молбата да е посочено изрично, че договорът за цесия съдържа като неразделна част приложение № 1. Приел е също, че ипотекираният имот, по отношение на който е поискано вписването, не фигурира в приложената към договора таблица. Изложил е и допълнителни съображения за неоснователност на оплакването за извършена от съдията по вписванията в нарушение на чл. 32а, ал. 1 ПВ проверка на материалноправните предпоставки на акта. С касационната жалба се оспорва правилността на извода на въззивния съд, че не са представени от страна на молителя всички необходими за извършване на вписването документи, като се поддържа, че представянето на изискваните от чл. 17, ал. 1 ПВ два екземпляра от заявлението и договора се установява както от направения в самото заявление за вписване опис, така и от мотивите на отказа, според които подобна липса не е била констатирана от съдията по вписванията. Оспорва се и съображението, че приложението към договора не е представено в два екземпляра, както и че не е изрично посочено в молбата за вписване, че договорът съдържа такова приложение, доколкото това приложение представлява неразделна част от съдържанието на договора във вида, в който е представен. За допускането на касационно обжалване се сочат основанията по чл. 280, ал. 2, пр. 3, чл. 280, ал. 1, т. 1 и чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК е налице при установими от самите мотиви на въззивния съдебен акт нарушение или явна необоснованост. Очевидно неправилен е актът, постановен в противоречие със закона до степен, че съответната норма е приложена със смисъл, противоположен на действителното й съдържание, или е приложена несъществуваща или отменена норма, или грубо са нарушени правилата на формалната логика. Извън обхвата на очевидната неправилност остават хипотезите на неправилност поради неточно тълкуване и прилагане на закона, несъобразяване с практиката на Върховния касационен съд или с актове на Конституционния съд и на Съда на ЕС, неправилно установяване на приложимия закон, необсъждане на доказателствата в тяхната съвкупност и логическа връзка, неправилно установяване на фактите – в тези случаи допускането на касационно обжалване зависи от предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. В разглеждания случай от мотивите на обжалваното определение не се установява да е налице очевидна неправилност в посочения по-горе смисъл. Определението нито е явно необосновано при грубо нарушаване на правилата на формалната логика, нито се основава на приложение на несъществуваща или отменена норма или приложение на норма в смисъл, противоположен на действителния. Изложените доводи се свеждат до оплакване за неправилно установена фактическа обстановка, което е извън обхвата на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК. Основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК се обосновават с произнасяне на въззивния съд по въпроса “За въззивния съд, който в производството, инициирано с частна жалба против отказ на съдия по вписванията, констатира непълнота на преписката, обективно установима от представените от молителя документи, възниква ли задължение да изиска служебно цялата преписка, респ. липсващите документи, от съдията по вписванията или от частния жалбоподател?“. С оглед изложените от въззивния съд съображения за неоснователност на искането за вписване въпросът отговаря на общото изискване за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК съобразно разясненията по т. 1 от ТР № 1/2009 на ВКС-ОСГТК. По този въпрос е формирана практика на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК (посоченото от жалбоподателя ч. т. д. № 4638/2013 г. на ВКС, II т. о.). Съгласно така установената практика наличието на непълнота в преписката по частна жалба срещу отказ за вписване в сравнение с преписката по отказа, обективно установима според съдържанието на отказа и според описанието на представените документи, съдържащо се в молбата за вписване, предпоставя служебно задължение за съда да изиска преписката в цялост, като в този случай непълнотата се явява последващо настъпила не по вина на молителя, което изключва приложението на т. 1 от ТР № 7/2012 на ВКС-ОСГТК. Наличието на установена практика при липса на изложени доводи за необходимост от изоставянето или осъвременяването ѝ изключва възможността за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Касационното обжалване обаче следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, доколкото, с оглед констатираната от въззивния съд непълнота на преписката, поставена в основата на решаващите правни съображения за неоснователност на искането на вписване, респ. частната жалба, последните противоречат на установената практика. По същество частната жалба е основателна. Основателно е оплакването за неправилност на извода за непълнота на преписката, доколкото данни за представяне на изисквания от чл. 17, ал. 1 ПВ брой екземпляри от договора се съдържа в направения в молбата за вписване опис на представените документи, като в мотивите на отказа не се съдържа констатация за липса на необходими за вписването документи, каквато непълнота, ако е налице, би следвало да бъде установена от съдията по вписванията. Същевременно, самата преписка не е била изпратена от СВ на окръжния съд в оригинал, а във вид на заверени от службата преписи, т. е. преписката по частната жалба очевидно не съвпада с преписката по молбата за вписване. С оглед на това неправилно окръжният съд е приел, че е налице непълнота, обуславяща основание за отказ по чл. 17, ал. 1 ПВ, доколкото този извод се дължи на неизпълнение на задължението му, съобразно посочената практика, да изиска в цялост преписката от СВ. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, като на основание чл. 293, ал. 3 ГПК делото се върне на въззивния съд за ново произнасяне по частната жалба след отстраняване на непълнотата на преписката. За пълнота следва да се отбележи и неправилността на придаденото от въззивния съд особено значение на обстоятелството, че в молбата за вписване не е посочено изрично, че договорът за цесия съдържа като неразделна част приложение № 1. Правилото на чл. 17, ал. 2 ПВ не съдържа подобно изискване – изисква се молбата да съдържа „основанието (документа) за вписването“, т. е. достатъчно е документът да бъде индивидуализиран по начин, който да изключва неяснотата относно конкретния факт, чието вписване се иска, без да е необходимо подробно възпроизвеждане на съдържанието му. Подобно изискване може да бъде изведено от чл. 17, ал. 2 ПВ само за случаите, когато релевантният факт е отразен в повече от един документ. В настоящия случай обаче както основното съдържание на договора за цесия, така и описанието на всяко от прехвърлените отделни вземания, представляват части от съдържанието на един общ документ, а не два или повече отделни документа. С тези мотиви съдът