Определение № 190 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3713/2021 г.

Производство по чл.288 ГПК. Образувано по касационна жалба на М. В. М. чрез адвокат В. Р. от АК-П. срещу решение № 260847/25.06.2021 г. по в.гр.д.№ 262/2021 г. на Окръжен съд Пловдив, с което се потвърждава решение от 20.11.2020 г. по гр.д.№ 329/2020 г. на Районен съд Асеновград, на майката Х. П. Л. се предоставя упражняване на родителските права на малолетните П. М. М. и Д. М. М., определя се режим на лични отношения с бащата М. В. М., както и месечната им издръжка, която да бъде заплащана от него. В касационната жалба се твърди, че решението е очевидно неправилно, необосновано, постановено в нарушение с материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а в изложение към жалбата се поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпроси, които се свеждат до задължението на съда да обсъди всички обстоятелства от значение за преценката му дали е защитен най-добрия интерес на децата и да ги изслуша преди да вземе решение за изменение на мерките по реда на чл.59 СК. Според касатора, въпросите са обуславящи изхода на делото, но са разрешени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд и са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, От Х. П. Л. чрез адвокат М. А. от АК-П., е подаден писмен отговор, с който оспорва доводите в касационната жалба, като счита, че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК и претендира сторените пред настоящата инстанция разноски. За да постанови решението, въззивният съд приема, че страните по делото са бивши съпрузи и родители на малолетните П. М. М., род. на 23.10.2008г. и Д. М. М., род. на 03.04.2013г. След прекратяване брака на страните с влязло в сила решение по гр.д.№ 1669/2014 г. на РС Асеновград, децата са останали да живеят при бащата, на когото са били предоставени родителските права, определен е режим на лични отношения с майката и е постановено тя да заплаща месечна издръжка. Съдът е установил, че причина за предоставяне упражняването на родителските права на бащата е констатиран синдром на алкохолна зависимост на майката, която по време на бракоразводния процес се е подложила на доброволно лечение в продължение на година. Съобразявайки заключение на съдебно-психологичната експертиза и данните по гр.д.№ 1811/2016 г. на РС Асеновград /образувано по молба за изменение на родителските права, режима на лични контакти и издръжката на децата, приключило с отхвърляне на молбата на Х. П. Л. по чл.59, ал.9 СК/, според съда, в случая се доказва изменение на обстоятелствата по отношение на постановените по-рано мерки – приключилото доброволно лечение и продължаващите ежеседмично консултации дават основание да се приеме, че проблемът с алкохолната зависимост е овладян. Според мотивите на въззивния съд, както майката, така и бащата притежават необходимите морални качества и материални възможности да полагат пълноценно грижи за децата, като и двамата демонстрират еднаква степен на съпричастност към духовното развитие на малолетните, което прави възможно поддържането на емоционална привързаност с всеки от родителите. Въззивният съд е отговорил на всички оплаквания във въззивната жалба на бащата, като е отхвърлил доводите му за липса на родителска отговорност на бившата му съпруга, вкл. на твърденията за проблеми при общуването й с децата. След отпадане на причината, поради която е бил предпочетен единия родител да упражнява родителските права по отношение на децата, според съда, родителските права следва да се предоставят на майката, с възможност за бащата да осъществява по-широк режим на лични контакти, което единствено ще може да спомогне за изграждането на нормални отношения със семействата на всеки от родителите, без да бъдат нарушавани правилата на общуване с двете деца. При тези фактически и правни изводи, настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че не е налице поддържаното основание за очевидна неправилност на въззивното решение по смисъла на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК, тъй като липсват нарушения на основните принципи в гражданския процес, които са възприети и утвърдени в съдебната практика на Върховния касационен съд, във връзка с предпоставките за изменение на родителските права по реда на чл.59, ал.9 СК. От мотивите на решението е видно, че то е израз на волята на съда по молбата за изменение на постановените мерки относно упражняване на родителските права, личните отношения и издръжката на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, без да се нарушава вида и обема на търсената от страните защита и съдействие в производството, с оглед на което не може да се обоснове „очевидна неправилност“ по чл.280, ал.2 ГПК, като основание за допускане на обжалваното решение до касация. Поставените в изложението към касационната жалба материалноправни и процесуалноправни въпроси в т.1, 3 и 7, макар да обусловят изхода на делото и крайните изводи на съда, не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, формирана с Постановление № 1/12.11.1974 г. по гр.д. № 3/74г. на Пленум на ВС, според която съдът е длъжен да изследва подробно всички обстоятелства, обосноваващи интереса на детето – родителски качества, полагането на грижи и умения за възпитание, трудови навици, социално обкръжение и битови условия, възраст и пол на детето, привързаност между деца и родители и др. Дадените указания се прилагат последователно в съдебната практика на ВКС, според която съдът е длъжен във всеки отделен случай да посочи кои обстоятелства налагат детето да остане при единия родител и да бъде определен обичайния или ограничен режим на лични отношения с другия родител (напр. поведението и моралния облик на родителя, условията на живот при него и т.н.) като изводите трябва да са направени, с оглед интересите на детето и въз основа на обществено-икономическите условия и възможностите за осигуряване на здравословна и спокойна семейна среда. В случая, въззивният съд е обсъдил всички релевантни за спора обстоятелства, като е преценявал както съмненията на бащата за родителските качества на майката, така и нейните твърдения за внушенията на бившия й съпруг по отношение на негативните изживявания на децата при срещите с нея и затрудненията й да контактува с тях от разстояние по телефона. Според мотивите на съда, изводът на вещото лице за тревожност на децата от промяната на местоживеенето и необходимостта от адаптирането им към нова семейна среда, не произтича от личността на майката или липсата на нормални отношения между нея и децата, а е напълно нормална реакция, при промяна на създадената за тях обичайна среда на общуване. Въз основа на тези доказателства, въззивният съд е достигнал до извод, че е налице изменение на обстоятелствата по отношение на постановените по-рано мерки, тъй като е отпадала причината, поради която е предпочетен единия родител да упражнява родителските права, а с оглед конкретно установените по делото обстоятелства за създаване на пречки от бащата при комуникацията на майката с децата, които са емоционално и психологически привързани към нея, според съда, се засяга съществено интереса на двете деца, което е от съществено значение за тяхното възпитание и адаптиране при общуване с родителите. Тези изводи са в съответствие с практиката на ВКС, вкл. цитираната от касатора, според която водещото съображение за съда, при решаване на спор за упражняването на родителските права, следва да е интереса на детето, за което е най-добре да бъде отглеждано и ежедневно обгрижвано от майка си, освен ако с действията си тя не го застрашава. В този смисъл, не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Поставените в тази връзка процесуалноправни въпроси по т.2, 6 и 8, за преценката на съда за установените от вещо лице обстоятелства; следва ли да се приемат за достоверни писмените доказателства, когато са оспорени и респ. следва ли да се отчете евентуална заинтересованост на свидетелските показания по делото, обуславят изхода на делото и изводите на съда, но не са разрешени в противоречие с практиката на ВКС – напр. решение № 60/25.03.2013 г. по гр.д.№ 475/2012 г., ІІ г.о., в което се приема, че съдът не е длъжен да възприеме заключението на вещото лице във всички случаи, когато то не е оспорено от страните, независимо от неговата непълнота, неяснота или необоснованост, а следва да го обсъжда заедно с всички останали доказателства, което е съобразено от въззивния съд. Съгласно указанията в ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк. дело № 1/2013 г., ОСГТК на ВКС, при определяне на мерките относно упражняване на родителските права и режима на лични отношения с родителя, при когото не живеят постоянно, съдът следи служебно за интересите на родените от брака ненавършили пълнолетие деца, негово задължение е служебно да събере доказателствата в подкрепа или опровержение на правнорелевантните факти, както и да допусне поисканите от страните допустими и относими доказателства без ограничения във времето. В случая, въззивният съд е приел, въз основа на всички събрани по делото доказателства, че са изменени обстоятелствата, послужили като основание за предоставяне упражняването на родителските права на бащата и се определя режим на лични отношения с майката на малолетните деца, съгласно бракоразводното решение. С тълкувателното решение се приема също, че въззивният съд е длъжен да събере доказателствата, които се събират служебно от съда само ако е въведено оплакване за допуснато от първата инстанция процесуално нарушение, от което може да се направи извод, че делото е останало неизяснено от фактическа страна, т.е. ако съдът е възприел определена фактическа констатация с помощта на вещо лице, чието заключение не е непълно, неясно или необосновано, не възниква необходимост от повторно установяване на релевантните за спора факти, освен при оспорването му от някоя от страните по делото или когато заключението е било прието от съда пред първата инстанция в нарушение на съдопроизводствените правила и въззивната жалба съдържа оплакване за това. Преценката на съда, на кого да бъдат предоставени родителските права се основава на установените конкретни обстоятелства по делото и констатациите в представените експертни доклади и заключение на вещо лице, че двамата родители имат необходимите личностни качества, възможности и желание да осигурят подходящи условия за отглеждане на малолетните деца. Съдът е приел упражняването на родителските права да бъде предоставено на майката, тъй като интересите на децата предполага възможност да бъдат отглеждани и обгрижвани ежедневно от нея, без да бъдат застрашена комуникацията на малолетните и с двата родители. Тези изводи на съда не могат да бъдат проверявани за необоснованост в производството по чл.288 ГПК, поради което не е налице соченото основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по повдигнатите от касатора въпроси. Останалите процесуалноправни въпроси в изложението на касатора по т.4 и 5 се свеждат до задължението на съда, преди да постанови своето решение по молба за изменение на родителските права по реда на чл.59, ал.9 СК, служебно да прецени дали е защитен най-добрия интерес на детето, като вземе предвид не само изложеното от родителите и социалните доклади за условията, при които ще бъде отглеждано, но и да бъде изслушано, ако е навършило десетгодишна възраст, също не обуславят допускане на касационно обжалване, по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Съдът по същество е приел, че с оглед особеностите на конкретния случай, следва да бъдат уважени съображенията на родителите, малолетното дете, навършило 10-годишна възраст, да не бъде изслушано пред съда, тъй като това би навредило на неговите интереси. Изложените от касатора доводи в обратния смисъл в касационната жалба не могат да бъдат споделени, без да са изложени допълнителни аргументи, какво би наложило друг подход за защита интересите на малолетните деца. Тези обстоятелства са установени по несъмнен начин по делото, макар да не са били обсъдени при преценката на въззивния съд за родителските качества на всяка от страните, с оглед тяхното поведение в производството, но при липсата на други съображения в подкрепа на изложеното становище /различи от доводите в с.з. на 09.09.2020 г./, поставените процесуалноправни въпроси не дават основание за допускане на касационно обжалване поради противоречие с практиката на ВКС. След като съществуващата съдебна практика е съобразена от съда и липсват аргументи да бъде изменена или да бъде създадена нова съдебна практика по тълкуването и прилагането на конкретни разпоредби на закона, не може да се приеме, че поставените въпроси са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Когато се твърди, че правната уредба е непълна или противоречива и липсва съдебна практика по определен въпрос също е необходимо да се изложат съображения в какво се състои непълнотата, неяснотата или противоречието на конкретните правни норми, чието тълкуване се иска. В случая, няма доводи в посочения смисъл, поради което не е налице хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. От Х. П. Л. чрез адвокат М. А. от АК-П. са поискани заплатените разноски за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие от 14.08.2021 г., които с оглед изхода на делото следва да бъдат присъдени. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.