Определение № 60453 от 16.12.2021 г. на ВКС по гр. д. № 2665/2021 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба вх.№ 273835 от 28.04.2021 г., подадена от Н. П. С. чрез адвокат П. Ю. от АК – П. против въззивно Решение № 260471 от 31.03.2021 г. по в.гр.д.№ 2689/2020 г. на ОС – Пловдив, г.о., VІІ състав. Ответниците по касация С. К. И. и Р. Н. И. са подали отговор на касационната жалба чрез адвокат Н. Р. от АК – П.. Възразяват срещу искането за допускане на касационно обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендират разноски. По искането за допускане на касационното обжалване, съставът на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение, намира следното: Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 ГПК, след като с Решение № 119 от 02.11.2020 г. по гр.д.№ 846/2020 г. на ВКС, I г.о., е отменено Решение № 1498 от 13.12.2019 г., постановено по в.гр.д.№ 2522/2019 г. по описа на ОС – Пловдив и делото е върнато за разглеждане от друг състав на ОС – Пловдив. При новото разглеждане на спора от въззивния съд е потвърдено Решение № 3424 от 24.08.2019 г. по гр.д.№ 14238/2017 г. по описа на РС – Пловдив, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Н. П. С. в качеството му на управител на Етажна собственост на сграда № 1, гр. Пловдив, бул. "Шести септември " № 71, иск против С. К. И. и Р. Н. И. да преустановят действията, с които пречат на ищците да упражняват правото си на собственост върху площ от 4,5 кв.м., принадлежаща към общите части в северозападния коридор на избения етаж на сградата на бул. "Шести септември " № 71, като ответниците бъдат задължени да премахнат незаконно поставената в коридора стена и врата, както и незаконно изградената в горепосочената площ тоалетна. По делото е установено, че с договор от 10.04.1961 г. е оформена доброволна делба на жилищната сграда, построена в режим на съсобственост, находяща се на [улица], понастоящем - [улица] [населено място]. Договорът е сключен от М. К. К., С. Т. С., Т. П. Т., Н. П. С., П. С. И., А. Д. И., С. Р. И. и Н. Р. И. – първите четирима, притежаващи правото на собственост върху терена, а останалите – притежаващи право на строеж. От съсобствената сграда са обособени осем дяла, като на съделителя Н. Р. И. е възложен дял осми, включващ правото на собственост върху западната половина част на четвъртия етаж от жилищната сграда – апартамент, състоящ се от стая, кухня, хол и спалня, а също така и първото вдясно от входа избено помещение, което този съделител да ползва заедно със С. Р. И., цялата западна половина на таванското помещение, както и право на ползване на незастроената част от дворното място. С констативен нотариален акт № 21 от 19.05.1963 г., том V, дело № 1573/1963 г. Н. Р. И. е признат за собственик на така описаното жилище, заедно с първото вдясно от входа избено помещение, което ще ползва заедно със С. Р. И., както и цялата западна половина на таванското помещение и правото на ползване на незастроената част от мястото. Представен е писмен договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.1959 г., сключен между Н. Р. И. и С. Р. И. - от една страна, и В. С. Ш., от друга, касаещ едно общо избено помещение, състоящо се от стая и ниша, находящо се на [улица], [населено място], при граници: от изток – общо стълбище, от юг – П. С. и А. И., от север – дворно място, и от запад – свободно място, при уговорена цена в размер на 9 000 лв. Н. Р. И. е починал на 02.09.1973 г. и е оставил за наследници преживяла съпруга В. И., син Р. Н. И. и дъщеря Р. Н. Ч.. Последната се е отказала от наследството, оставено от баща й. Със саморъчно завещание от 30.03.2010 г. майката В. И. е завещала цялото си имущество на внучката си Н. Р. К.. Завещанието е обявено на 10.06.2010 г. Въз основа на тези факти е прието, че апартаментът, придобит на името на Н. Р. И. през 1961 г. понастоящем е съсобствен между Р. Н. И. и Н. Р. К.. Представен е и нотариален акт за собственост на недвижим имот № 5, том 21, д.№ 9494/1975 г., с който В. С. Ш. е признат за собственик въз основа на давностно владение на недвижим имот – самостоятелно жилище, състоящо се от стая и ниша, в приземния етаж от четириетажна жилищна сграда в [населено място] на [улица], при граници на жилището: М. К., С. Т. С., П. С. и А. И.. Със саморъчно завещание от 28.02.1989 г. В. С. Ш. е завещал на ответника Р. Н. И. две стаи и ниша, намиращи се в приземния етаж на четириетажната жилищна сграда на адрес [населено място], [улица], сега [улица]. С нотариален акт за дарение на недвижим имот от 12.07.2002 г. с № 152, том II, рег.№ 3579, н.д.№ 331/2002 г. К. Т. Ш. е дарила на С. К. И. и Р. Н. И. при равни права 1/100 ид.част от 5/6 ид.ч. от самостоятелно жилище със застроена площ от 20 кв.м., състоящо се от стая и ниша в приземния етаж в четириетажната жилищна сграда, построена в [населено място], [улица] по нотариален акт, а сега – [улица]. С нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот от същата дата - 12.07.2002 г., с № 153, том II, рег.№ 3580, н.д.№ 332/2002 г., К. Т. Ш. е продала на С. К. И. и Р. Н. И. при равни права 99/100 ид.ч. от 5/6 ид.ч. от същото жилище. Представен е протокол от 09.04.2017 г. за проведено общо събрание на Етажната собственост на адрес гр. Пловдив, бул. "Шести септември " № 71, на което е взето решение ответниците С. К. И. и Р. Н. И. да премахнат незаконно поставени в общите части на избения етаж врата и тоалетна, с които се възпрепятства упражняването на правото на собственост върху общите части. Съгласно писмо от гл.архитект на Община Пловдив в техническия архив при общината няма данни за съхранен проект за преустройство на партерния етаж в имот № *, попадащ в УПИ * комплексно застрояване, кв. 237-стар (15-нов) по плана на Втора градска част. Обсъдени са събраните показания на свидетелите Д., Д., П. и М., както и заключенията на СТЕ - на вещите лица И. и Ж.. Съгласно СТЕ на в.л. И. застроената площ на стаята и нишата е общо 20,09 кв.м. и отговаря на описаната в нотариалния акт за дарение от 12.07.2002 г. площ. Пред стаята със застроена площ от 18,27 кв.м., чрез поставяне на врата откъм общия коридор на жилищната сграда, е оформено антре, в което се намират нишата и тоалетна, като последната е разделена от нишата чрез поставена преградна стена и заема част от общия коридор на сградата. Според вещото лице избеното помещение се е ползвало за живеене – стаята е с дюшеме и тапети, а подът на оформеното антре също е от старо дюшеме. При справка в техническия архив на Община Пловдив, район „Централен” вещото лице е установило, че не са налични строителни книжа за процесната сграда. Според заключението вертикалният канализационен щранг е в дъното на обособената тоалетна, а захранващият водопровод е разположен пред тоалетната и преминава от ниво около 1,2 м. от пода до тавана на избите, където преминава хоризонтално до водомерния възел до стълбищната клетка. Съгласно повторната съдебнотехническа експертиза на в.л. Ж. за сградата не са открити налични строителни книжа и архитектурни проекти в архива на Община Пловдив. По тази причина експертът не може да даде становище какво е предвиждането по архитектурен проект за избения етаж и дали този проект е изменян. При оглед на място вещото лице е установило, че процесното избено помещение е разположено в северозападната част на сградата с идентификатор **** по КККР, както и че същото се е ползвало за живеене. Стаята, означена с № 1 в Приложение № 1 от заключението, със застроена площ от 18,27 кв.м., е с подова настилка дюшеме, тапети по стените и боядисан таван. Достъпът до стаята е през врата 80 см. – видимо стара таблена дървена врата, монтирана на стена с дебелина 45 см. Източно от нея е разположено помещение със застроена площ от около 9,60 кв.м. /означено в Приложение № 1 под № 10 – ниша в западната част от етажа/. В него е ситуирана лека преграда за разделянето му на две, като в източната му част е монтирана тоалетна чиния, а в западната е оставено пространство за кухненски бокс. Достъпът до помещението е от общия коридор през дървена таблена врата, идентична с монтираната към помещение № 1. Стената, на която е монтирана тази врата, е с по-малка дебелина /30 см. /, но според вещото лице е видимо стара – със стара мазилка и боядисване. Достъпът до двете помещения /№ 1 и № 10/ се осигурява през Г-образен коридор, който обслужва три други избени помещения, означени съответно с номера 2, 3 и 4. Източните избени помещения в сградата са огледални на тези в западната й част и също се обслужват от Г-образен коридор, като е налице разлика, състояща се в това, че в източната част няма изпълнена врата към помещение № 9. Според заключението в североизточния ъгъл на помещение № 10 преминава общ вертикален канализационен щранг от PVC тръба, обслужващ санитарните възли на западните жилища в сградата. Захранващият водопровод за западните жилища е разположен пред тоалетната. Същият преминава от ниво около 1, 2 м. от пода до тавана на избите, където преминава хоризонтално до водомерния възел до стълбищната клетка. От правна страна е изложено, че искът с правно основание чл. 109 ЗС дава правна защита срещу всяко неоснователно действие, с което се създават пречки за осъществяване на правомощията на собственика необезпокоявано и в пълен обем според предназначението на вещта. В случая се спори дали процесната площ от 4,5 кв.м. представлява обща част на сградата и съответно дали е налице неоснователно действие, поддържано от ответниците, пречещо на останалите етажни собственици да упражняват правото си на собственост върху общите части на сградата. Съгласно чл. 38 ЗС общи са всички части на сградата, които по естеството си или по предназначението си служат за общо ползване. Според Решение № 118 от 02.07.2014 г. по гр.д.№ 6772/2013 г., I г.о. изброяването в първата част на чл. 38, ал. 1 ЗС е примерно, а не изчерпателно, а във втората част е дадена обща дефиниция, от която следва да се изхожда, когато се преценява коя вещ има характеристика на обща част на сградата. Меродавният момент, към който се преценява дали част от сградата-етажна собственост е обща част, е моментът на възникване на етажната собственост (така Решение № 40 от 25.03.2016 г. по гр.д.№ 4994/2015 г. на ВКС, ГК, II г.о., Решение № 81 от 23.12.2020 г. по гр.д.№ 3017/2019 г. на ВКС, ГК, I г.о.). Етажната собственост възниква по право от момента, в който един или няколко отделни обекта в сградата са придобити и са станали собственост на лица, различни от първоначалния собственик на цялата сграда и продължава да съществува, докато отделните обекти в сградата са собственост на различни лица. Прието е, че в настоящия случай етажната собственост е възникнала със сключването на договора за делба на недвижим имот от 10.04.1961 г. Същият е сключен в предписаната в чл. 35, ал. 1 ЗС форма – писмена с нотариална заверка на подписите. С него е прекратена съсобствеността върху построената от съделителите жилищна сграда и всеки от тях е получил в свой дял самостоятелен обект в нея. От този момент е възникнала етажната собственост и собствениците на отделните апартаменти на основание чл. 38 ЗС са станали етажни собственици на всички онези части от сградата, които по своето естество или по предназначение са служели за общо ползване. Ето защо към този момент следва да се прецени дали процесната площ е представлявала обща част. От събраните по делото доказателства не може да се направи извод, че към датата на възникване на етажната собственост – 10.04.1961 г., процесната площ от 4,5 кв.м. е служила за общо ползване на етажните собственици. Проведеното от ищците доказване на този релевантен факт е непълно, а насрещното доказване го опровергава. Съдът се е позовал на показанията на свидетелките М. и П., които кореспондират помежду си и почиват на непосредствени впечатления относно помещенията в избения етаж на сградата, обитавани от семейство К. и В. Ш.. В показанията на свидетеля Д. не се съдържа конкретна информация относно периода на извършване на описаното от него преустройство на избения етаж и нанасянето на Ш. там. Показанията на свидетелката Д. досежно този период не се подкрепят от останалите събрани по делото доказателствени източници, като следва да се вземе предвид и начинът, по който свидетелката е узнала за изложените от нея факти – периодични посещения на адреса в детска възраст. От показанията на свидетелките М. и Палачкова може да се заключи, че в периода 1960-1961 г. преградената площ е представлявала част от предоставените на К. и В. Ш. помещения и съответно не е служела за общо ползване на етажните собственици. Заявеното от свидетелката П., че Ш. са заплатили определена сума за предоставените им помещения, се подкрепя от представения по делото договор за покупко-продажба на недвижим имот от 23.10.1959 г. Същият не е сключен в предписаната в чл. 18 ЗЗД форма, поради което не може да се приеме, че е породил вещнопрехвърлителен ефект, но наличието му е индиция, че към момента на сключването му преграждане е било извършено. Недоказването на факта, че процесната площ от 4,5 кв.м. представлява обща част на сградата по смисъла на чл. 38 ЗС обуславя извода, че ищците не се легитимират като нейни собственици. Прието е, че отсъства една от предпоставките за уважаването на негаторния иск - ищецът да е собственик на имота, поради което искът по чл. 109 ЗС подлежи на отхвърляне. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не са поставени въпроси в контекста на поддържаното от касаторите основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Същевременно, съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК, независимо от предпоставките по ал. 1 въззивното решение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност. ВКС е задължен да извърши преценка за наличие на основанията по чл. 280, ал. 2 ГПК преди да пристъпи към обсъждане дали касаторът е доказал наличието на основание, регламентирано с чл. 280, ал. 1 ГПК. Доводи за наличие на вероятна нищожност или недопустимост не са въведени и в резултат от служебната проверка не се установява вероятност за такива пороци на въззивния акт. Относно очевидната неправилност в практиката на ВКС се приема, че това основание визира квалифицирана степен на пороците, регламентирани с чл. 281, т. 3 ГПК (нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост), проявени по начин, установим от самия прочит на въззивния акт. В случая отхвърлянето на иска е мотивирано със съображения, че процесната преградена площ е представлявала част от предоставените на К. и В. Ш. помещения и като такава не е служела за общо ползване на етажните собственици. Същевременно по делото е прието за установено, че на територията на процесната преградена площ са разположени общият вертикален канализационен щранг и общият захранващ водопровод. Формирайки извода си по въпроса дали процесната площ има характер на обща част, въззивният съд не е изложил аргументи относно значението на тези обстоятелства, сочещи на функционално предназначение за задоволяване нужди на всички етажни собственици. Само по себе си липсата на обсъждане в тази насока свидетелства за едностранчива преценка на релевантните за спора факти, поставяща под съмнение обосноваността на съдебния акт, което е установимо пряко от неговия прочит, без да се налага навлизане в преценка на събраните по делото доказателства и изложените от страните доводи. Касае се следователно до хипотеза на очевидна неправилност по смисъла на чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК, на което основание следва да се допусне касационното обжалване. При допускане на обжалването страната – касатор дължи заплащането на пропорционална държавна такса, която в случая възлиза на сумата 40 лева. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение